Йордан Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Йордан Иванов.

Йордан Иванов
български учен

Роден
Починал
29 юли 1947 г. (75 г.)
Научна дейност
Област История, археология, филология, фолклористика
Образование Софийски университет
Лозански университет
Работил в Софийски университет

Академик Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му - свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906)

През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. - редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж[1].

Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920-1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.[2]

Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.

През 1916 г. Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.

През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

Умира в София на 29 юли 1947 г.

Йордан Иванов e баща на изкуствоведката Вера Иванова-Мавродинова, тъст на Никола Мавродинов и дядо на проф. Лиляна Мавродинова.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издадени исторически извори[редактиране | редактиране на кода]

Монографии и студии[редактиране | редактиране на кода]

Обзорни, полемични и популяризаторски статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „История на славянските литератури“, Пловдив, 1896 ;
  • „Славянската взаимност в миналото и сегашното“, 1898-1899;
  • „Славянската взаимност в борбите и съборите“, 1898-1899;
  • „Всеобща история на литературата“ (заедно с Кл. Карагюлев и С. Барутчийски), 1900 ;
  • Пангерманизмът, панславизмът и югославянският съюз“, 1902;
  • „Bulgares et Grecs devant l`opinion publique suisse. (A propos du meeting de protestation en faveur des Grecs, tenu a Geneve le 17 mai 1918)“, Berne, 1918;
  • „La question macedonienne au point de la vue historique, ethnographique et statistique“, Paris, 1920;
  • Българо-албанската етнична граница. МкП, 1925, 1
  • Български народни песни, записани преди 200 години. Училищен преглед, 1927, 26
  • Неизвестен труд на Софрония Врачански. Мир, бр.10288, 31.10. 1934
  • Нови вести за Кирила и Методия. Зора, бр.5404, 3.07.1937

Литература за Йордан Иванов[редактиране | редактиране на кода]

  • Младенов, Ст. Български старини из Македония. Училищен преглед, 1908, кн.10
  • Цонев, Б. Оценка за явилите се кандидати за вакантната катедра по българска и славянска литература (3. Йордан Иванов). ГСУифф, 1910-1911, 7
  • Арнаудов, М.1. Богомилски книги и легенди. Бълг. мисъл, 1925, кн.1 2. Български старини из Македония. Бълг.мисъл, 1932, кн. 1
  • Бурмов, Ал. Проф. Йордан Иванов. Раб. дело, бр.175, 1. 08. 1947
  • Beaulieux L. En la personne de Jordan Ivanov. RES, 1948, 24
  • Миятев, Кр. Йордан Иванов. ИАИ, 17, 1950,
  • Велева, Д. Йордан Иванов (1872-1947). ИНА БАН, 1957, 1
  • Въгленов, М. Йордан Иванов. По случай 10 години от смъртта му. ЕЛ, 1957, 12
  • Динеков, П. Проф.Йордан Иванов историк на българската литература. ИИБЛ, 1958, кн.6
  • Бернар, Р. Проф. Йордан Иванов. ИИБЛ, 1958, 6
  • Романска, Цв. Принос към проучването на българските народни песни. Език и литература, 1959, кн.5
  • Русакиев, С. Йордан Иванов. 1872-1947. В: Иванов Й. Български народни песни. С., 1959
  • Иванова, Кл. Двадесет години от смъртта на проф. Йордан Иванов. СпБАН, 12, 1967, 2
  • Ангелов, Д. Уводни думи. В: Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С.,1970
  • Райков, Б. Акад. Йордан Иванов. По случай 100 години от рождението му. Библиотекар, 1971, 12
  • Динеков, П. Проф. Йордан Иванов един от първите. Пламък, 16, 1972, 1
  • Дейкова, О. Йордан Иванов. ЛМ, 16, 1972, 2
  • Грашева, Л. Йордан Иванов. По случай 100 г. от рождението му (1872-1972). Родна реч, 1972, кн.4
  • Ангелов, Б. Първообразът на "История славеноболгарская". Векове, 1, 1972, 4
  • Ангелов, Д. Научното дело на проф. Йордан Иванов като историк и археолог. Векове, 1, кн.4, 1972
  • Георгиев, Ем. Забележителен учен и университетски преподавател. Раб. дело, бр. 6, 6.01.1972
  • Гечева, Кр. Йордан Иванов. Биобиблиография. С., 1974
  • Сефтерски, Р. 120 години от рождението на акад. Й. Иванов. Научен живот, 32, 1990,
  • Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1992 г., т.IV : раздел „Живот и дело на Йордан Иванов”, включва статиите : 1. Станьо Георгиев – „Йордан Иванов и проблемите на българския национален език”; 2. Констадин Динчев – „ Професор Й. Иванов и историко-фолклористичното изследване”; 3. Светослав Стефанов – „ Интердисциплинарните изследвания на професор Й. Иванов”; 4. Боряна Велчева – „Йордан Иванов като палеограф”; 5. Ангелина Даскалова и Мария Райкова – „Приносът на Йордан Иванов за изследването на паметници с историческо съдържание”; 6. Никола Робев – „Нумизматични сведения за Средновековието в трудовете на акад. Й. Иванов”; 7. Юлия Николова и Ана Симеонова – „Френските читанки на Йордан Иванов”; 8. Михал Николов – „Йордан Иванов и Кюстендилското градско общинско управление”; 9. Райко Сефтерски – „Архивът на академик Йордан Иванов като собствен биографичен източник”; 10. Емил Александров – „Дипломатическата дейност на акад. Йордан Иванов”; 11. Елена Томова – „Академик Йордан Иванов като изследовател на българската агиографска книжнина”; 12. Димитринка Димитрова-Маринова – „Старобългарските апокрифи в изследванията на Йордан Иванов”; 13. Анисава Милтенова – „Йордан Иванов и проблемите на старобългарската белетристика”; 14. Елка Дроснева – „Йордан Иванов и българската средновековна книга”; 15. Йосиф Мороз – „Коментар към статията на Йордан Иванов “Чудото Св. Георги с българина” и 16. Димитър Кенанов – „Йордан Иванов и “Тайната книга” на богомилите”.
  • Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1993 г., т.V : раздел „Живот и дело на Йордан Иванов”, включва статиите : 1. Невяна Дончева-Панайотова – „Приносът на акад. Йордан Иванов за проучване на българо-руските литературни връзки през Средновековието”; 2. Надя Данова – „Приносът на Йордан Иванов в проучването на българо-гръцките културни взаимоотношения /XIV-XIX в./”; 3. Мариана Йовевска – „Йордан Иванов за славянското единство на Балканите”; 4. Рая Заимова и Василка Тъпкова – „Йордан Иванов и връзките му с френските слависти”; 5. Теодора Мешекова – „Проучванията на Йордан Иванов върху рударството и металодобива в югозападните български земи”; 6. Жана Колева – „Два неизвестни ръкописа на Йордан Иванов”; 7. Снежана Ракова – „По следите на един ръкопис от Йордан Иванов”; 8. Жеко Попов – „Йордан Иванов за куцовласите в Македония”; 9. Йорданка Коцева – „Проф. Йордан Иванов и българската фолклорна проза” и 10. Георги Василев – „Елементи на орфизъм в богомилството”.
  • Харитонов, Христо, „Академик Йордан Иванов и монетите от Кадин мост“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243.
  2. Македонски научен институт. Учредители
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.