Йордан Иванов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Иванов.
| Йордан Иванов | |
| български революционер | |
 Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал |
Сарчиево, Османска империя |
Йордан Иванов, наричан Алнико и Беснико,[1] е български революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Иванов е роден в 1886 година в град Куманово.[2] Работи като учител и има анархистични убеждения. Влиза във ВМОРО и става секретар при Васил Аджаларски и четник Тодор Александров. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Владимир Сланков и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград.[3][4]
От 1909 до 1911 година е войвода в родното си Кумановско и Щипско.[5] Четата му е екипирана еднократно от Викентий Попанастасов.[6]
На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на Йордан войвода извършва атентат на железопътната линия край Табановце. Във връзка с атентата силно пострадва съседното българско село Горно Коняре, където са арестувани и бити много селяни.[7]
На 31 януари 1911 година родната му махала е блокирана от войска и жандармерия, за да търси войводата, но акцията е безуспешна.[8]
Загива на 8 август 1911 година в Сарчиево заедно със Салтир от Неманци и Санде Циклев от Ново село, Щипско. Убити са докато обядват в една къща от четата на Иван Бърльо. Иван Михайлов твърди, че е убит по заповед на Тодор Александров, заради близките му отношения с анархиста Викентий Попатанасов.[9] Според Михаил Думбалаков е убит по заповед на Тодор Александров, макар да му е близък приятел, тъй като се очертава като претендент за водачеството на Скопския революционен окръг.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 177.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 369.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 41 - 45.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 370.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 89-90.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 200.
