Йордан Йовчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за спортиста. За революционера, деец на ВМОРО, вижте Йордан Йовчев (революционер).

Йордан Йовчев
български гимнастик
Йордан Йовчев 
Роден: 24 февруари 1973 г. (1973-02-24) (41 г.)
Пловдив, България
Олимпийски игри

Сребро
2004 Атина Халки

Бронз
2000 Сидни Земна гимнастика

Бронз
2000 Сидни Халки

Бронз
2004 Атина Земна гимнастика

Йордан Йовчев Йовчев е български гимнастик.

Биография[редактиране | edit source]

Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Възпитаник е на Спортното училище в Пловдив.

Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г.[1] Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта.[2] От декември 2008 е председател на българската федерация по спортна гимнастика. През 2012 е знаменосец на България на Олимпийските игри в Лондон и се класира на седмо място във финала на халки.[3]

Състезания[редактиране | edit source]

Йордан Йовчев е най-успелият български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.

На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините - (такова поведение е характерно за всички съдийски колегии и се състои в толериране на представителите на домакините на спортните прояви по цял свят).[1] Тогава трети става една легенда в спорта, името му е – Юри Чеки. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания. По време на награждаването обаче се случва сцена, която организаторите не предполагат: когато отиват към публиката, Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че Йордан Йовчев е номер 1. Псевдо-шампионът грък остава изолиран встрани, като Юри Чеки умишлено го игнорира и не пожелава да го прегърне.[4][5]

Постижения[редактиране | edit source]

  • През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст, провело се в Атина, става вицешампион в многобоя.
  • През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген става вицешампион на халки и четвърти в многобоя.
  • През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки.
  • През 1999 на Световното първенство в Тянцзин става бронзов медалист в многобоя.
  • През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки.
  • През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки.
  • През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен Световен шампион на земя и халки.
  • През 2002 на Европейското първенство в Патра става Европейски шампион на халки, Европейски вицешампион на земя и Европейски вицешампион в многобоя.
  • През 2002 на Световното първенство в Дебрецен става двоен Световен вицешампион на халки и земя.
  • През 2003 на Световното първенство в Анахайм става двоен Световен шампион халки и земя.
  • През 2004 на Олимпийските игри в Атина взема бронзовия медал на земя и сребърния на халки.
  • През 2009 на Световното първенство в Лондон взема сребърен медал на халки.

Награди[редактиране | edit source]

Край на състезателната кариера[редактиране | edit source]

Малко след олимпиадата в Лондон през 2012 година Йордан Йовчев заяви, че слага край на състезателната си кариера. Със специален бенефисен спектакъл „Пътят" най-успелият български гимнастик сложи край на своята състезателна кариера. Събитието се проведе в зала „Арена Армеец" на 23.02.2013 г. с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка и ЗАД "Виктория". В шоуто публиката се наслади на майсторските изпълнения на Йордан Йовчев на успоредка, висилка и превърналите се вече в символ на професионалния му път халки. На сцената излязоха още ансамбълът по художествена гимнастика, трупата на Нешка Робева, националите по спортна гимнастика и аеробика, както и най-добрите ни акробати и състезатели по скачане на батут. За да подкрепят Йордан Йовчев специално за бенефиса пристигнаха и легендите в гимнастиката - Юри Кеки и Игор Касина. Сред официалните гости, присъстващи на събитието, се отличиха големите имена в българския спорт Любо Ганев, Валентин Йорданов, Тереза Маринова и Константин Папазов. [7][8]

През изминалата година, като участник в XXX летни Олимпийски игри в Лондон, 39-годишният Йовчев отбеляза и друг рекорд и остана в историята като единствения български спортист взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.[9]

Любопитно[редактиране | edit source]

  • От 2001 г. Йовчев взема участие в японското състезание за физическа сила и издръжливост Сасуке (излъчвано в САЩ и Великобритания като Ninja Warrior, а в България като „Най-добрият нинджа“), където е измежду само 16-ма състезатели – и единствен чужденец – класирали се за последния кръг на надпреварата от създаването ѝ през 1997 г.[10] Допълнително, три пъти се класира за предпоследния кръг. Когато стига финала при първия си опит през 2001, дъждовното време му попречва при етапа, изискващ изкачването на гладка кула. (В Сасуке са участвали общо над 2000 състезатели, много от които също са професионални лекоатлети; само двама души са печелили състезанието, което е толкова трудно, че през 2007 г. само двама души успяват да преминат дори първия кръг.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Йордан Йовчев с историческо класиране за шеста поредна олимпиада, статия в Дневник.БГ от 15 януари 2012 г.
  2. Йордан Йовчев: Искам да остана в историята като единствения гимнастик с шест олимпиади, статия в Дневник.БГ от 10 януари 2012 г.
  3. На шестата си Олимпиада Йордан Йовчев стана седми във финала на халки, Медиапул, 6 август 2012 г.
  4. Кралят на спорта призна Йордан Йовчев за нoмер 1
  5. Запис от изпълненията и награждаването на Йордан Йовчев на ОИ Атина 2004
  6. Указ № 4 от 15 януари 2013 г. Обн. ДВ. бр.8 от 29 януари 2013 г.
  7. "Пътят" през спомените на легендата Йордан Йовчев, sporta.bg, 23 февруари 2013 г.
  8. "Пътят" на Йордан Йовчев, БНТ, 24 февруари 2013 г.
  9. Йордан Йовчев сложи край на състезателната си кариера // BulgariaNews.eu, публикувано на 24 август 2012 г.
  10. Клип на състезанието във Vbox7, посетен на 10.03.2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за