Йордан Миланов (архитект)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Миланов.
| Йордан Миланов | |
| български архитект | |
| Роден |
26 декември 1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Период | 1893 – 1932 |
| Известни творби | Пощенска палата (1893) Синодална палата (1908) Централна минерална баня (1913) |
Йордан Миланов Попстойков е водещ български архитект от края на ХІХ и началото на ХХ век, с принос за създаване на национален облик на българската архитектура.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 декември 1867 г. в Елена. През 1892 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. От 1893 до 1921 г. работи в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Умира на 9 март 1932 г. в София.[1]
Проекти[редактиране | редактиране на кода]
- В София
- Александровска болница (1884-5 г., съвместно с Петко Момчилов)
- Пощенска палата (1893 г.)
- Участва активно в изграждането на храм-паметника Александър Невски
- Преустройство на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (1901 г., съвместно с Петко Момчилов)
- Синодална палата (1908 г., съвместно с Петко Момчилов)
- Централна минерална баня, пл. „Бански“ 1 (1913 г., съвместно с Петко Момчилов)
- Преработва първоначалния проект за сградата на Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и ръководи строителството (1920–1932 г.) (болен, умира на строежа)
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Днес името му носят Професионалната гимназия по техника и строителство в гр. Перник и улица в софийския квартал Лозенец, близо до Университета по архитектура, строителство и геодезия (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2807.
