Йордан Пиперката
|
||||||||
Йордан Силянов Пиперков, наричан Пиперката, е български революционер, демир хисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870 година в село Козица, тогава в Османската империя. Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата.
Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Муарем-бег, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско[1].
През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села[2]. До началото на Илинденско-преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево, в Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено[3].
На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район.[4] През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.[5][6][7][8]
[редактиране] Външни препратки
- Песен за Йордан Пиперката в YouTube
[редактиране] Бележки
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.47-48.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 28.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ Демирхисарски войвода)", Съобщава Боянъ Мирчев, София—Печатница П.Глушковъ — 1931 стр.27-29
- ↑ "Илюстрация Илинден", година І, брой 3, стр. 13-14. [3]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 67 - 68.
- ↑ сп. „Македония“, бр.6, август 1903 г., стр. 13-16.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
