Йордан Чкатров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Чкатров
български революционер и общественик

Роден
Починал

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Братя/сестриДимитър Чкатров

Йордан Томов Чкатров е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, Македонската младежка тайна революционна организация и Македонската патриотична организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1897 година[1] в Прилеп, тогава в Османската империя. Негов брат е деецът на ММТРО и ВМРО Димитър Чкатров. Прогимназиалното си образование завършва в Прилеп, а гимназиално – в българските гимназии в Битоля (1911 – 1913), Скопие (1916 – 1918) и в Първа софийска мъжка гимназия (1919).[2] През първия сръбски режим (1912 – 1915) участва в младежка група, саботираща сръбското управление и администрация в Прилеп.

Йордан Чкатров е юрист по образование, завършил в Швейцария. Той е един от основателите на Македонското студентско дружество „Вардар“. Става близък на ВМРО и Георги Баждаров заклева Иван Михайлов, Йордан Чкатров и Кръстьо Велянов в Македонската младежка тайна революционна организация през 1922 година.

Михайлов пише за времето на членството им в дружество „Вардар“:

Чкатров бе най-честият наш оратор. Говореше увлекателно и логично; но понякога плащаше малко дан на красивата фраза. Той обичаше „парламентаризма“ при нашите дебати.[3]

През 1924 година Тодор Александров изпраща Чкатров в САЩ, където да участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. В продължение на три години до 1927 година заема длъжността секретар на ЦК на МПО, докато Пандил Шанев е президент на организацията.[4] След убийството на Тодор Александров и последвалите братоубийствени борби във ВМРО Йордан Чкатров притегля МПО към десните сили на революционното движение. Той има основна роля и в създаването на вестник „Македонска трибуна“ и е негов главен редактор.[5]

След завръщането си в България през 1927 г.[1] е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. Същевременно е член на Масонската ложа.[6] На 26 януари 1930 година група протогеровисти начело с Лев Главинчев прави неуспешен опит да го убие.[7] Кирил Пърличев пише за него:

главен помощник на Михайлов и след последния най-голямия виновник както за убийството на Протогеров, така и за всички други станали и които ще стават. Вдъхновител на безумната терористическа акция в Македония, където бяха избити българи в Струмица, Кочани и други.[8]

След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година Йордан Чкатров и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт на Политическия кръг „Звено“.[9] От юни до септември 1934 година Чкатров е сред арестуваните и държани в София македонски дейци. На 10 септември същата година е откаран в изолационен лагер в подземието на жандармерийските казарми в Лом, където престоява до началото на 1935 година. Въпреки че срещу него не е повдигнато обвинение, той е задържан в затвор в София до април 1936 година. След освобождаването му е поставен под полицейски надзор със задължение да се подписва ежедневно в един от полицейските участъци в София, подлаган е на обиски.[10] През август 1937 година с решение на Министерски съвет е интерниран извън София за срок от 6 месеца – първоначално в Севлиево, а от края на ноември – в Елена. През този период, въпреки контрола от страна на полицията, продължава да поддържа контакти с македонски дейци в България и извън нея и да пише статии, посветени на македонския въпрос, в които критикува политиката на сближение с Югославия на тогавашните български правителствата.[11] През 1938 – 1942 година живее в Белгия и Швейцария.

Чкатров е един от учредителите на Българските акционни комитети във Вардарската бановина през 1941 г. За времето на българското управление през 1941 – 1944 година Йордан Чкатров се установява във Вардарска Македония. Като подкрепящ идеята за самостоятелна македонска държава той не участва в българската администрация. От 1943 година работи като адвокат в Скопие.[12]

На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов.[13] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[14] Но вместо това Чкатров констатира че:

Нека не забравяме, че тази политика е просто продължение на онова, което се върши в старите предели.

И там народът е обезличен. И той псува, недоволства. И там той е сведен до просто незачитане. Ние (т.е в Македония б.р.) сме по-чувствителни, защото искаме да участваме в изграждането на нашата държава. А те точно това не искат.

Затова ако трябва да обвиняваме, това е Правителството, което системно прокарва политика на обезличаване на политическите авторитети.[15]

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[13] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[16][14]

Добри Божилов предлага на 26 април 1944 Йордан Чкатров да стане министър, но той след консултация с Христо Статев и Данаил Крапчев изявява желание да стане министър на външните работи иначе не би влезнал в правителството, но това не се приема.[17][18] По това предложение по-късно се правят много спекулации от различни историци, както и по информация за негова среща с Рудолф Хес през 1939 г. в Берлин.

През 1944 година Йордан Чкатров и Трайче Чундев са поканени да сътрудничат на новата власт от Методи Андонов Ченто, което те приемат с известни резерви. След установяването на комунистическата власт в Скопие Йордан Чкатров е арестуван. В тази връзка Ченто ходатайства за освобождаването му лично пред Тито, но без успех.[19][20]

Обвинителният му акт е даден ден преди началото на процеса, а не 10 дни, както е изисквало югославското законодателство. Когато прокурора Благой Поповски го нарича „великобугарин“, той му отговаря, че е просто българин както и той и баща му, и когато възразява, му казва, че преди прокурора да се роди, баща му е бил негов учител в основното училище преди Балканските войни, и е бил голям българин, учейки го и самия него да бъде такъв. Каран е от палачите си с голи ръце да чисти тоалетните и при протеста му заради разстрела на брат му Димитър е затворен в карцер при най - жестоки условия.[21]

На 12 януари 1945 година в новосформираната Югославия Йордан Чкатров е осъден по обвинения за „участие“ в братоубийствените войни във ВМРО през 20-те години на XX век, по свидетелски показания на Александър Мартулков и Пецо Трайков.[12] Чкатров е осъден в Скопие на 15 години затвор. На 15 януари вестник „Нова Македония“ излиза със статия „Процесът против Йордан Чкатров“:

На 12-и т.м. в Скопския народен окръжен съд държавният обвинител прочете обвинителния акт, с който се обвинява Йордан Чкатров като организатор на терористичната организация ВМРО (михайловисти)... Чкатров е организирал публични събрания, в които е защитавал властта на фашисткия окупатор. Открито е говорил против народоосвободителното движение и заявил, че пътят на Македония е в обединението ѝ с България... Съдът осъди Йордан Чкатров на 15 години тежка принудителна работа и лишаване от граждански и политически права.

След убийството на брат му, Йордан Чкатров започва гладна стачка и умира през ноември 1946 г. в Скопския затвор.[22][1][23] Първоначално е погребан в Скопските гробища и след известно време останките му са препогребани в родния му Прилеп.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Кирил Тодоров – Героят Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2016-01-02.
  2. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 13 – 14, 17 – 24.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 29.
  4. Митев, Трендафил, „Делото на Тодор Александров и българската емиграция в САЩ и Канада“
  5. „Ексклузивно: Џорџ Лебамов – МПО (Македонска патриотическа организација) Вака немате иднина!“, Капитал, бр. 300 // Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 2010-04-22.
  6. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  7. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104.
  8. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 602.
  9. Гребенаров, Александър. Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО // Македонски преглед (2). 2004. с. 125-148.
  10. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 162, 164 – 165, 169 – 179.
  11. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 183, 188 – 191.
  12. а б Кирил Тодоров, „Съдебният процес срещу Йордан Чкатров“, сп. България-Македония, Брой 1, 2009 г.
  13. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 224.
  14. а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.
  15. Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония // списание „България Македония“, брой 4 – 5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
  16. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 225.
  17. Богдан Филов. Дневник, Издателство на ОФ, 1990, стр. 704
  18. Дневник на ген. Никола Михов, Изд. Изток-Запад, 2004, с. 86: „В понеделник (15.V) като бях в София, ме срещна във Военното м[инистерст]во г. Хр. Статев. Заприказва ме за мин[истерската] промяна, че г. Божилов бил викал г. Дрангов Кирил, г. Йордан Чкатров – от Скопие да ги сондира за евентуално участие в кабинета. Те отказали. Всъщност г. Бож[илов] ги бил така запитал и така водил разговорите, че те да се откажат.“
  19. „ИЛИЈА АНДОНОВ ЧЕНТО: „МОЈОТ ТАТКО – МЕТОДИЈА АНДОНОВ ЧЕНТО“ (10) Се жалев кај Тито, Кардељ не ме поздрави“, в. Време, бр. 654, 08.03.2006 г.
  20. Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО“ – Македонски преглед, 2004, кн. 2, стр.125 – 148.
  21. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 337.
  22. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 256.
  23. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 525.