Йоресун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Йоресун от 1888 г.

Йо̀ресун [1] (дат. Øresund, шв. Öresund, Йо̀ресунд, на немски Йорезунд или Зунд) е проток, разделящ датския остров Шеланд от южната шведска провинция Сконе. Той е един от трите пролива, свързващи Балтийско море със Северно море и Атлантическия океан (другите са Категат и Скагерак. Затова той е един и от най-натоварените морски пътища.

История[редактиране | edit source]

Контрола върху мореплаването през Йоресун е бил важен фактор в политиката на Дания и Швеция през вековете. Крепостите Кронбор (Kronborg) в Хелсингьор на западния бряг, и Кернан (Kärnan) в Хелсингбори на източния, контролират протока в най-тясното му място (широко 4,5 км).

През 1429 г. кралят на Калмарската уния Ерик Померански въвежда такса за преминаване през Йоресун. Всички чуждестранни кораби, минаващи през пролива в трябвало да спрат в Хелсингьор и да платят такса на датската корона, независимо дали товарът е за Дания или не. Двете крепости можели да потопят всеки кораб и избягването на таксата е било невъзможно. През 1567 таксата е заменена с данък върху товара на кораба, с което е увеличила трикратно приходите. Аналогични такси са били събирани на двата по-малки пролива Сторебелт (Storebælt) и Лилебелт (Lillebælt), за да не може кораб да се отклони от плащането им.

Таксите и данъците, налагани върху преминаващите кораби, са били най-важния източник на приходи за датската корона и са я правели доста независима. След 1645 г. шведските кораби са били освободени от такса, а след 1658 г. (вследствие загубата на Сконе, Халанд и Бухуслен) събирането на данъка е било силно затруднено.

Копенхагенската конвенция от 1857 г. обявява и трите датски пролива за международни морски пътища и отменя облагането на търговските кораби.

Мост[редактиране | edit source]

мостът, свързващ Дания (червено) и Швеция (жълто).

На 1 юли 2000 г. кралицата на Дания Маргрете II и краля на Швеция Карл XVI Густав откриват моста Йоресундсбру над Йоресун, свързващ датската столица Копенхаген и шведския град Малмьо. Това е най-големият мост в Европа, дълъг 7,845 км с височина на колоните 204 м. Разходите по построяването му са 4 милиарда евро.

Острови[редактиране | edit source]

В пролива има няколко острова:

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Енциклопедия А-Я", БАН, 1999 г.