Йосиф: Господарят на сънищата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф: Господарят на сънищата
Joseph: King of Dreams
РежисьориРобърт Рамирез
Роб ЛаДука
ПродуцентиКен Цумура
Джефри Катценберг
СценаристиЮджиния Бостуик-Сингър
Реймънд Сингър
Джо Стилман
Маршъл Голдбърг
Базиран наБитието
В ролитеБен Афлек
Марк Хамил
Ричард Хърд
Морийн Макговърн
Джоди Бенсън
Джудит Лайт
Джеймс Екхоус
Ричард Макгонагъл
МузикаДаниел Пелфри
Текст на песните:
Джон Бучино
МонтажМайкъл Андрюс
Грег Снайдър
Джон Вензън
Филмово студиоDreamWorks Animation[1]
РазпространителDreamWorks Home Entertainment
ЖанрАнимация
Драма
Исторически
Мюзикъл
Премиера7 ноември 2000 г.
Времетраене74 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Хронология
„Принцът на Египет“ (1998)
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Йосиф: Господарят на сънищата“ (на английски: Joseph: King of Dreams) е американски анимационен библейски драматичен филм от 2000 г. Това е и първата директна към видео продукция от DreamWorks Animation, предшестваща Madly Madagascar през 2013 г. Филмът е адаптация на историята на Йосиф от книгата за Битието и служи като прелюдия и спиноф на филма „Принцът на Египет“ (The Prince of Egypt) от 1998 година (както се случва библейският разказ на Йосиф преди този на Мойсей). Композиторът Даниел Пелфри заяви, че филмът е създаден като придружител на „Принцът на Египет“, отбелязвайки, че макар „Йосиф да се окаже много различен от „Принцът на Египет“, който беше много предизвикателен и възнаграждаващ“.[2][3]

Сърежисьорът Робърт Рамирес заяви, че докато рецензиите за филма са били „като цяло много добри“, е имало период, „когато филмът не е работил много добре, когато разказът е бил тежък“.[4]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф е най-младият и най-любимият от дванадесетте сина на Яков, считан като „Детето чудо“, защото неговата майка Рахил е бил смятана за безплодна. Йосиф става надменен при специалното отношение на баща си и по-големите му полубратя идват да му се негодуват. Една вечер Йосиф сънува глутница вълци, които нападат стадото на семейството, а на следващия ден мечтата се сбъдва. Следва още един сън, в който Йосиф вижда братята си да се кланят пред него; като им казват това, те измислят план да се отърват от него, воден от Юда. Те го продават на търговците на роби и отнасят разкъсаното му палто обратно на родителите им, убеждавайки ги, че Йосиф е убит от вълци.

В Египет, Йосиф е купен от Потифар, капитанът на стражите на фараона, и постепенно се превръща в негов най-доверен сътрудник, както и се сприятелява с красивата си племенница Азанета. Когато обаче неверната съпруга на Потифар, Зулейка, след като е отхвърлена от Йосиф, лъже, че той е бил този, който ѝ е направил аванс, Потифар едва не го е екзекутирал, но Зулейка, чувствайки се виновна, го спира. Потифар осъзнава, че Йосиф е невинен за престъплението, но за да спаси лицето си, той с неохота го вкарва в тъмницата. Йосиф се оказва в затвора заедно с кралския иконом и пекар, и тълкува сънищата им, които разкриват, че единият ще бъде убит, а другият ще се върне на мястото си в двореца. Разбира се, пекарят е екзекутиран, а икономът е освободен. Икономът обаче забравя обещанието си да разкаже на фараона за Йосиф, оставяйки го да тъне в затвора.

Междувременно Азанета тайно доставя храна на Йосиф редовно през прозореца на затвора. Тя почти е забелязана от един пазач, докато го прави една вечер по време на гръмотевична буря, и е принудена да изпусне кошницата с храна, която се срутва в земята на затвора и се яде от плъхове, за гнева на Йосиф. В най-ниската си точка Джоузеф се изкачва по стените на затвора до прозореца, проклинайки Бог за нещастията му, и настоявайки да разбере защо всичко му се е случило, преди да се подхлъзне, да падне обратно и да бъде изгубен в безсъзнание. След като се събуди на следващия ден, Йосиф намира обновена цел да се грижи за малкото умиращо дърво, което е единственият източник на зеленината в затвора, и бавно му помага да расте по-голямо и по-здраво, докато размишлява за миналото си и започва да се доверява отново на Божия план.

Скоро фараонът бива обезпокоен от кошмари, които никой от неговите мъдреци не може да тълкува. Спомняйки си Йосиф, икономът на фараона го съветва да изпрати овдовелия сега Потифар да го вземе. Двамата споделят щастливото събиране и Йосиф прощава на Потифар, че го е затворил фалшиво. Йосиф тълкува сънищата като предупреждения за дълъг период на изобилие, последван от също толкова дълъг глад, който трябва да настъпи след това, който може да унищожи Египет, и предлага една пета от всяка реколта да бъде запазена за нормиране. Впечатлен, фараонът прави Йосиф свой министър под името „Цафнат-Панеах“. През следващите години напътствията на Йосиф не само спасяват египтяните от глад, но им позволяват да продават излишно зърно на съседите си, които също са били опустошени от глада. Йосиф се жени за Азанета и има двама сина, Манасия и Ефрем.

В крайна сметка синовете на Яков пристигат в Египет, за да купят зърно поради глад в родината си. Те не разпознават Йосиф, който отказва да им продаде и ги обвинява в шпионаж. Братята предлагат да купят зърното със среброто, което са продавали на Йосиф години наред, като твърдят, че им е необходимо, за да нахранят възрастния си баща и най-малкия си брат. Йосиф все още отказва да им продаде зърно и затваря Симеон, докато успеят да докажат, че имат друг брат, който да издържа. Те се появяват отново с млад мъж на име Вениамин, за когото става ясно, че е почти идентичният по-малък брат на Йосиф, роден по време на неговото отсъствие, и който сега е досаден от Яков. Вениамин казва на Йосиф, че Рахил е починала, а Яков е неутешителен откакто Йосиф е обявен за мъртъв. Симеон е освободен и Йосиф кани братята на пир.

След празника Йосиф скрива златната си чаша в чантата на Вениамин, докато никой не гледа; и след откриването му заповядва Вениамин да бъде поробен, за да види как ще реагират останалите. Той е изумен, когато се предлагат на мястото на Вениамин. Скърбен и засрамен, Юда признава, че е продал по-големия брат на Вениамин в робство, престъпление, което оттогава го преследва и братята му, и че те не могат да се върнат без Вениамин, тъй като загубата на другия син би убила баща им. Докоснат от смяната им на сърце, Йосиф им се разкрива. Те се помиряват и Йосиф ги кани да живеят с жените и децата си в Египет. Малко след това той се среща отново с баща си и среща съпругите и децата на братята си. След това евреите влизат в Египет.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Бен Афлек – Йосиф (диалог)
    • Дейвид Кембъл – Йосиф (вокал)
  • Марк Хамил – Юда
  • Ричард Хърд – Яков (диалог)
    • Ръсел Бюканън – Яков (вокал)
  • Морийн Макговърн – Рахил
  • Джоди Бенсън – Асенета
  • Джудит Лайт – Зулейка
  • Джеймс Екхаус – Потифар
  • Ричард Макгонагъл – Фараонът
  • Дан Кастеланета – Акционер / Търговец на коне
  • Рене Обержоноа – Икономът
  • Кен Хъдсън Кемпбъл – Пекарят
  • Стивън Уебър – Симеон / Търговец на роби
  • Джес Харнел – Исахар / Водещия търговец
  • Пиера Копола – Слуга на Зулейка / Други гласове
  • Емили Еби – Слуга
  • Джеф Бенет – Леви
  • Том Вирту – Рубен
  • Кевин Майкъл Ричардсън – Пазач на Потифар

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Концепция и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Разработването на „Йосиф“ започна, докато се създаваше „Принцът на Египет“, така, че един и същ екип работиха и по двата филма, а широката група министри служиха по двата проекта като консултанти. Работата по анимационния филм е базирана в Лос Анджелис и Канада и близо 500 художници са допринесли за проекта.[5]

Изпълнителният продуцент Пени Финкелман Кокс и служителката на DreamWorks, Кели Соутър отбелязаха предизвикателството да разкажат вярно библейска история, но все пак да я направят интересна и продаваема: „трябваше да вземем мощни теми и да ги разкажем по начин, който е привлекателен и достъпен за всички възрасти“. Те също така отбелязаха, че въпреки че от самото начало е било предназначено да бъде директен към видео проект, „качеството на анимацията не страда... Нашият подход към филма беше да го разработим със същото качество и разказване на истории, както ние направихме с Принцът на Египет.“ Участващите творци също отбелязват, че „една от най-предизвикателните части на филма е създаването на мечтаните последователности на Джоузеф, които приличат на картина на Ван Гог в движение“.[5] Насос Вакалис, който помогна за разкадровката и анимацията на филма, каза: „Трябваше да пътувам много до Канада, за да видя работата, извършена в няколко студия, които бяха подизпълнители на част от филма“.[6] Композиторът Даниел Пелфри обясни: „Трябва да кажа, че сценаристите и режисьорите свършиха чудесна работа, оставайки верни на историята и я представиха в презентация за съвременна публика.“[2]

Ранна работа[редактиране | редактиране на кода]

Рамирес обясни ранните етапи от продукцията на филма:

„ Декември 1997 г. беше страхотно време за производството. Докато сценарият се доработваше, Пол Дънкан (главният художник на фона) и Брайън Андрюс (художник на историята) създаваха някои феноменални концептуални произведения на изкуството. Франсиско Авалос и Насос Вакалис правеха разкадровки, базирани на груб контур на историята. Седмици по-късно започнахме да събираме много талантлив сюжетен екип, включващ артисти, които имаха както телевизия, така и игрален опит. Имахме сценарий, който беше добре структуриран и проследихме библейската история доста точно. След като Първият акт беше раскадрен, заснехме панелите, записахме вокална песен с музика и редактирахме всички заедно, за да създадем историята. Бяхме развълнувани и готови за прожекцията ни за Първият акт за Джефри Каценберг, която беше определена за ранната сутрин през уикенда през новата 1998 година.[4] “

Проблеми със скрининга и производството[редактиране | редактиране на кода]

Рамирес обясни как нещата се объркаха при прожекцията на филма:

„ Когато светлините светнаха в залата за прожекция, тишината беше оглушителна. Всички изпълнители оставиха жълтите си легални бележници и се насочиха по коридора към конферентната зала (която за мен се чувствах на километри). Когато всички седнахме, Джефри вдигна глава и каза три думи: „Нищо нямаше смисъл“. Той беше прав. Нищо нямаше смисъл. Следвахме плътно библейската история. Сценарият имаше структура. Разказахме го по думи, но той падна по лицето си. Всичко изведнъж се почувства като ужасно, ужасно бедствие и най-лошата част от всичко беше, че не знаех как да го поправя. Бях дълбоко объркан и агресивният ни производствен график не позволяваше преработването на историята, която обикновено се случва в театрална игра. Шер Сталингс, един от нашите креативни ръководители на проекта, беше много подкрепящ и предложи насърчение на екипажа. Тя ме увери, че поне две последователности могат да бъдат запазени чрез изясняване на някои визуални ефекти и пренаписване на някакъв диалог. Тогава не можех да го видя, въпреки че тя се оказа права. Единственото, за което можех да се замисля, беше, че „нищо няма смисъл“. “

Нова визия[редактиране | редактиране на кода]

Рамирес обясни преминаването от разчленени фигури към персонализирана история:

На следващия понеделник сутринта преглеждах бележките, съставени след прожекцията на Първия акт, когато чух групата, която се събираше пред вратата ми. Това беше екипът на историята. Те си умираха, за да разберат как протича прожекцията... Трябваше да им кажа истината. „Какво искаш да кажеш, че е бомбардиран?“ – попита художника на борда, който две седмици преди прожекцията направи успешна сцена. „Сцените се основават на добри идеи... добри концепции, но когато ги разделим, те не се свързват“, отговорих аз. – Нещо липсва. След интензивни срещи със Стивън Хикнър и Пени Финкелман-Кокс (изпълнителните продуценти), знаех, че трябва да изхвърлим 90% от това, което имаме. И двамата донесоха страхотни знания и опит и се оказаха движещата сила зад проекта. Те насочиха вниманието ни към това да се фокусираме повече върху героите и техните взаимоотношения помежду си, вместо винаги да мислим по отношение на сюжета и структурата... Водещите редактори на Джоузеф – Майк Андрюс и Грег Снайдър – често имаха само няколко дни да изрязваме музика и да редактираме много сцени, които непрекъснато се пренаписват, дори когато са изпуснали последните няколко звукови ефекти за прожекцията на следващия ден.

Напукване на историята[редактиране | редактиране на кода]

Рамирес обясни, че са разбили историята, като се върнат към основите на разказването на истории.

„ Когато започнахме да анализираме героите в Джоузеф, започнахме да работим отвътре навън, вместо просто да събираме история. След като се задълбочихме в съзнанието на тези герои и анализирахме техните личности, започнахме да правим някои важни пробиви. Какво иска Йосиф? Да бъде част от живота на братята си и да се събере със семейството си. Какво иска Юда, по-големият брат на Йосиф? Той иска любовта и позитивното внимание, които баща му Яков запазва само за Йосиф. Какво иска Яков? Яков иска да покаже на света колко много обича любимия си син Джоузеф. Защо Яков обича Йосиф толкова повече от другите си синове? Защото Джоузеф е плюещият образ на любимата си съпруга. Той е първородният син на жената, която цял живот чака, за да се ожени. След като открихме „желанията“ на главните герои, беше лесно да разберем какви действия биха предприели, за да ги задоволят. Друго важно откритие беше намирането на гласа на всеки човек. След като разбрахме по-задълбочено нашите герои и това, което ги накара да отбележат, сцените имаха нова искра на живот, която през цялото време липсваше. Сега героите управляваха сцените, вместо обратното. С течение на времето идеите, родени извън характера, спомогнаха за смесването на последователностите, така че те да се влеят една в друга, вместо да се чувстват разединени.[4] “

Кастинг и подход към героите[редактиране | редактиране на кода]

Марк Хамил, който беше избран за Юда, най-големият брат на Йосиф, обясни, че изборите, които е направил по отношение на характера му:

„ Юда започва на висока станция в семейната си структура и всичко това е нарушено от това малко дете, което твърди, че има видения за бъдещето, казва той. В крайна сметка това кара Юда да поведе всички братя срещу Йосиф. Не го мисля за злодей. В много отношения той е като всички хора, чудейки се: „Как ще се отрази това на собствения ми живот?“ Той е егоцентричен и трябва да преоцени всичките си предубедени идеи.[5] “

Рамирес обясни една от основните теми във филма, като анализира как реагира Йосиф, като видя братята си за първи път, след като го продадоха в робство:

„ Тези „непознати“ се оказаха негови братя. Сега беше ред на Йосиф. Щеше ли да следва първоначалния си инстинкт и да ги пороби? Да ги злоупотребява? Да ги убие? Или щеше да се издигне над омразата и да им прости? С две думи, това е същността на историята: „прошката“.[4]

Джоди Бенсън беше развълнувана да бъде избрана за съпруга на Йосиф, Азанета, след като видя работата, свършена с Мойсей в „Принцът на Египет“. Бенсън не участва на прослушване за ролята и вместо това ѝ беше предложена. За разлика от някои от другите герои, тя осигурява както говорещите, така и пеещите гласове в ролята си. Записването на репликите ѝ отне дванадесет дни, а единственият друг озвучаващ актьор, с когото работи, беше пеещият глас за Йосиф, Дейвид Кембъл. Бенсън обясни, че нейният характер е „гласът на разума и гласът на опита да направи правилното нещо, за да помири Джоузеф с братята си“. Нейният герой получи много по-голяма роля от тази, представена в Свещената Библия.[5]

“

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Всички песни са продуцирани и аранжирани от Дани Пелфри, а той също така композира музиката. Ханс Цимер, композиторът на „Принцът на Египет“, одобри Пелфри да поеме ролята му, след като последният, неизвестен по това време роднина, направи няколко интервюта в DreamWorks. Пелфри обясни, че „чрез процеса Цимер ми даде информация за това, което те обичат да чуват, най-вече чрез аранжирането и продуцирането на песните. След това той беше прекалено зает, но ми даде основите и комуникационните умения, от които се нуждаех, за да завърша успешно проекта“.[2] След като получи работата, Пелфри прочете възможно най-много различни преводи на оригиналния библейски текст, за да намери нюанси на историята, които можеше да включи. Що се отнася до сътрудничеството му с DreamWorks, той каза: „Преди да започнете да пишем, беше доста схематично, но това беше непрекъснат процес с много диалог със сценаристи, продуценти и режисьори. Джефри Каценберг винаги в крайна сметка одобряваше всичко. Той беше пряко замесен с целия процес.“[2] Той също така обясни: „Никога преди не съм правил мюзикъл..., и Цимер ми помогна да включа звуците от Принцът на Египет, както и ме насочи в производството на песните“.[3]

Пелфри използва певчески хорови хорове в своята музика, като забележителни примери са „малка женска група в началото за това, което наричах Божията тема, и в голямата сцена в края, която беше събирането на Йосиф, неговите братя и Яков, баща му“. Това е така, защото ефектът му напомня за ангели, добавяйки: „Също така мисля, че е по-подходящ за звуковия гоблен и създава по-приповдигнато усещане“.[2] Той описа музикалния си стил във филма като „Световен/оркестрален“, като отбеляза, че използваните инструменти са по-регионални, отколкото египетски, като включва: „Дудук, Ней, Ребаба, Бан-Ди, Бансури, Мароканска флейта, Зампона и страхотно разнообразие от перкусии, включително Djmbe, Darabuk, Dholak, Udu и т.н. и т.н.“ По отношение на използването на инструментариум от неточен исторически контекст, той каза: „Винаги съм смятал... че точното историческо и географско използване на инструментите не е толкова важно, колкото предизвикващия или драматичен ефект... Така че, всъщност не прекалено много се занимавам с „точното място, точното време“.[2] За партитурата беше направена временна следа, въпреки че Dreamworks „не бяха прекалено привързани към нея“; някои части бяха проследени с „Фантазия на тема от Томас Талис“ (Fantasia on a Theme by Thomas Tallis) от Вон Уилямс.

Пелфри каза: „Тъй като никога преди не бях правил мюзикъл, беше интересно да се отбележи разликата между продуцирането на тези песни, вместо да се прави запис. В мюзикъл песните продължават историята и аз трябваше да помогна на този процес, както и направи песните да принадлежат към тъканта на филма и палитрата на музиката. Въпреки че това беше анимация, със сигурност не призоваваше за анимационен подход, поради дълбочината на историята. Филмът се нуждаеше от повече лечение на живо действие до резултата. „Йосиф: Господарят на сънищата също ми позволи да работя с най-добрите продуценти в бизнеса и помогна да направя това много успешно преживяване както в личен, така и в професионален план.“[3] Той обясни, „че Лукас Ричман е причината. Той се свърза с мен, за да иска да го представя в концерт, който правеше в Ноксвил, където е диригент и музикален директор, затова създадох сюита специално за тях. Той е създал жив и процъфтяващ оркестър там и всички са много приветливи за мен.“Той беше изпълнен в Лос Анджелис от еврейската симфония в Лос Анджелис през август 2010 г.[2][7]

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Саундтракът не беше пуснат във филма.[5]

Съдържание на всички песни Джон Бучино. 

№ ИмеИзпълнител(и) Време
1. Miracle Child Морийн Макговърн, Ръсел Бюканън и Дейвид Кемпъл  
2. Bloom Морийн Макговърн  
3. Marketplace Хор  
4. Whatever Road's at Your Feet Дейвид Кемпъл  
5. You Know Better Than I Дейвид Кемпъл  
6. More than You Take Дейвид Кемпъл и Джоди Бенсън  
7. Bloom (Reprise) Джоди Бенсън  

Пускане[редактиране | редактиране на кода]

Като първият директен към видео филм на DreamWorks Animation, „Йосиф: Господарят на сънищата“ е издаден от DreamWorks Home Entertainment на DVD и VHS на 7 ноември 2000 г.[8][9] Специалните функции включват „Пеене на песни, програмиране на четене на книга с разкази, интерактивна игра на любопитни факти и дейности за печат и оцветяване на листове“.[5] Филмът е издаден от DreamWorks Animation Home Entertainment на Blu-ray на 13 май 2014 г., като част от тройния филмов набор, заедно с другите филми на DreamWorks Animation, „Пътят към Елдорадо“ и „Синбад: Легендата за седемте морета“.[10] Филмът е преиздаден от Universal Pictures Home Entertainment на DVD на 1 февруари 2018 г. без етикета DreamWorks Animation Home Entertainment и на 5 юни 2018 г. под етикета DreamWorks Animation Home Entertainment. Филмът беше запечатан от Captions Inc, подобно на филма „Принцът на Египет“ в оригиналното му домашно видео издание с новоразработения Captions Inc, с надписи точно като „Принцът на Египет“. Тъй като в оригиналното домашно видео излъчване нямаше надпис Thunderclap за филма „Принцът на Египет“, заглавието на „Йосиф: Господарят на сънищата“ има надписи, новоразвитият надпис на Captions Inc, както във филма, има своя търговска марка Thunderclap close caption, видян на мястото на гръмотевичната буря във филма и отново на сцената в съня на кравата на фараона, докато се появяват болните крави. Това е първия за филмовата поредица за „Принцът на Египет“ и първия за анимационните филми на DreamWorks Animation в техните домашни видео издания от Captions Inc.

Директния към видео филм е „предоставен на християнските търговци на дребно, но основно ще се продава в традиционни търговци на дребно като Wal-Mart и Target и видео магазини“. Успехът при продажбата на Йосиф до известна степен е повлиял дали DreamWorks ще издаде още анимирани библейски истории.[5] Към 2021 г. Принът и Йосиф са единствените две филми.

Връзки за книги[редактиране | редактиране на кода]

Нешвилският издател Томи Нелсън, детското подразделение на християнската издателска компания Thomas Nelson Inc., си партнира с DreamWorks, за да публикува четири заглавия на придружаващи книги, базирани на филма, и има изключителни права за публикуването на Йосиф („лента за четене, стикер с разкази, 48-странична книга с твърди корици с илюстрации от филма и по-малка книга с твърди корици, която преразказва историята на Йосиф“[5]). Един от тях, My Sticker Storybook: Joseph and his Brothers (публикуван на 1 ноември 2000 г.) е стикер с разкази, който следва сюжета Джозеф и е написан от Данди Дейли Макал.[11] Книгата с истории на 48 страници (публикувана на 1 ноември 2000 г. и понякога със заглавие „Класическо издание“) включваше изображения от филма, преразказ от Макал, и беше „самостоятелна книга, както и прекрасен спътник на видеото“, също написано от Макал.[12] „Йосиф, Господарят на сънищата: Четенето“ (публикуван на 8 март 2001 г.) е пълноцветна книга с разкази и придружаваща касета, която „улавя всички емоционални и драматични върхови моменти“. Написана от Катрин Маккафърти, тя включва песента Better Than I и диалог от филма.[13] Излезе и четвърта книга.

Рецензии[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че похвали заслугите на филма, включително анимация, разказване на истории и музика, голяма част от критиките дойдоха при сравняването му отрицателно с неговия театрално издаден предшественик „Принцът на Египет“. Песента You Know Better Than I беше отделена за похвала от многобройни критици, както и вдъхновените от Ван Гог поредици от сънища. Мнозина отбелязаха, че анимираните йероглифни ефекти са подобни на тези от Принца, и предположиха, че филмът се придържа по-близо до библейските изходни материали, отколкото предишният филм.

DecentFilmsGuide даде на филма оценка B за цялостна препоръчителност и 3/4 звезди за Artistic / Entertainment Value, като написа: „Художествено, най-доброто нещо за Йосиф: Господарят на сънищата е визионерската анимационна работа в мечтаните сцени... първият поглед на тези сънища, които приличат на жив, течащ Ван Гог“. Обаче пише, че „Йосиф: Господарят на сънищата не е отдалечено в същия клас като Принцът на Египет. Той е много по-детски филм“. В него се казва, че песните „макар и весели и приповдигнати, като цяло не се запомнят“, а анимацията се описва като „фина, но не прекрасна“. В него се отбелязва, че „след като човек спре да прави несправедливи сравнения с театрален филм, заснет с много по-голям бюджет, Йосиф: Господарят на сънищата си заслужава много по-скромно“. Независимо от това, рецензията допълни пазара на „зловещата мелодия“ и каза: „По един малък начин Йосиф: Господарят на сънищата дори засенчва по-ранния филм: Духовността на песента му You Know Better Than I е много по-дълбока от всичко в по-масовия There Can Be Miracles.[14] DVD Verdict пише, че: „Йосиф: Господарят на сънищата ще разбие всички ваши очаквания относно анимираните пълнометражни филми с директно към видео. Това не е половин опит за спечелване на успеха на Принцът на Египет, а вместо това е напълно осъзнат и внимателно създадена собствена история. Този филм лесно би могъл да бъде пуснат на сцената театрално, въпреки че времето му за изпълнение може би е малко по-малко за това“, хвалейки неговата анимация, музика и разказване на истории.[15] PluggedIn пише: „макар да не е толкова очарователен, колкото Принцът на Египет, [филмът] е впечатляващ с директно към видео заглавие. Изкусно изпълнени поредици от сънища. Издигащи песни. Освен това отнема по-малко свободи, отколкото Принцът на Египет“.[16] Лейкленд Леджър каза: „В най-добрия случай историята съобщава чувството на отчаяние и копнеж, които съставляват приказката, и дава усещане за емоциите, които подчертават историята“.[17] Ян Крейн Рудин от Star-News пише: „Както при Принцът на Египет, най-добрата част от Джоузеф за мен беше дискусията, която след това предизвика с децата ми“.[18]

The Movie Report дава на филма 3/4 звезди, като пише, „макар че очевидно не е на нивото на тази класика от 1998 г., това е солидна работа, която е на равна нога с пролетното театрално издание на DreamWorks SKG, Пътят към Елдорадо“... Йосиф е нов технически еталон за анимирани функции с директна лента, поставяйки срамните усилия на Дисни за домашно видео. В него се добавя: „Работата на Бучино е направо забравима; единствената песен, която създава и най-малкото впечатление, е на Йосиф – и на филма – централния номер „Всичко ти си създал“.[19] ChristianAnswers.net даде на филма 4/5 звезди, като написа „Въпреки че визуалните ефекти не бяха толкова забележителни, както в „Принцът на Египет“, сюжетната линия остава по-близо до библейската версия“. Сайтът добави „Музиката беше приятна, особено песента Better Than I“.[20] CommonSenseMedia оцени филма с 3/5 звезди, пишейки: „Анимацията е изпълнена. Особено завладяващи са мечтаните последователности, които почти приличат на анимирани сцени на Ван Гог“, но отбелязвайки, „че им липсват трогателните мелодии и мощното разказване на истории на Египет“.[21] Los Angeles Times пише, че: „с красивите си големи качества на екрана, течаща анимация и поразителни компютърно генерирани образи – и със своето достойнство и сърце – е чудесно разказване на библейската история“.[22] Variety казва, че „Господарят на сънищата“ има също толкова привлекателна роля между поколенията, колкото предшественика и не прави грешката да се изкривява предимно към мопети. Казано по друг начин: „Това е семейно забавление в най-добрия смисъл на думата, за което много семейства ще бъдат безкрайно благодарни.“[23]

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България филмът е пуснат на VHS на 5 декември 2001 г. на Александра Видео, заедно с анимационните филми „Пътят към Елдорадо“, „Омагьосаният император“ и „Барби в Лешникотрошачката“.[24][25]

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаващи артисти
Роля Изпълнител
Йосиф Александър Воронов (диалог)
Тодор Георгиев (вокал)
Юда Христо Бонин
Потифар
Яков Сава Пиперов
Фараонът
Пекарят
Рахил Василка Сугарева
Зулейка
Асенета Даниела Йорданова
Симеон Николай Николов
Домакинът
Вениамин Кирил Бояджиев
Левин
Търговец на роби Георги Спасов

Хор[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Сребрев
Богомил Спиров
Боян Василев
Орлин Павлов

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Песен Изпълнител
Чудно дете Тодор Георгиев
Сава Пиперов
Диляна Георгиева
Следвай пътя свой Диляна Георгиева
Людмила Козарева
Пазарът за роби Хор:
Богомил Спиров
Орлин Павлов
Атанас Сребрев
Боян Василева
Не гледай назад
Всичко, ти си създал 		Тодор Георгиев
Недей да искаш, а раздавай Тодор Георгиев
Людмила Козарева

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Обработка Александра Аудио (2001)
Режисьор на дублажа Василка Сугарева
Превод Милена Сотирова
Музикален режисьор Десислава Софранова
Български текст на песните Десислава Софранова
Цветомира Михайлова
Тонрежисьори Николай Вътов
Стамен Янев
Изпълнителен продуцент Васил Новаков
Продуцент на българската версия Александра Груп Холдинг ЕООД

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Joseph: King of Dreams (Video 2000) – IMDb
  2. ↑ а б в г д е ж Hans Zimmer – www.hans-zimmer.ch – official fansite // www.hans-zimmer.ch, 2010-04-27. Архивиран от оригинала на 2014-06-01. Посетен на 2021-05-29.
  3. ↑ а б в Original Music Composer and Film Scorer // Danny Pelfrey. Посетен на 2014-06-01.
  4. ↑ а б в г Out of Character: The Making of Joseph | Animation World Network // Awn.com, 2000-11-07. Посетен на 2014-05-30.
  5. ↑ а б в г д е ж з Archive – Joseph: King of Dreams // Crosswalk.com, 2000-11-03. Архивиран от оригинала на February 16, 2015. Посетен на 2014-06-01.
  6. ↑ Nassos Vakalis | Animation Insider- Animation interviews and articles // 2013-12-04. Архивиран от оригинала на 2014-06-01. Посетен на 2021-05-29.
  7. ↑ www.soaringmusic.com
  8. ↑ Hettrick, Scott. D'Works plans reign for 'Joseph' vid pic // Variety, July 27, 2000. Посетен на March 5, 2014.
  9. ↑ Joseph King of Dreams – About the DVD // DreamWorks. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2021-05-29.
  10. ↑ Armstrong, Josh. DreamWorks to release „Chicken Run“, „El Dorado“ and more in Triple Feature Blu-ray sets // Animation Scoop, March 5, 2014. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 2021-05-29.
  11. ↑ MacKall, Dandi Daley, Works, Dream. Joseph, King of Dreams – Dandi Daley Mackall, Dream Works – Google Books. 2000-11-01. ISBN 9780849976940. Посетен на 2014-06-01.
  12. ↑ MacKall, Dandi Daley. Joseph, king of dreams – Dandi Daley Mackall – Google Books. 2000-11-01. ISBN 9780849976933. Посетен на 2014-06-01.
  13. ↑ McCafferty, Catherine. Joseph, King of Dreams: read-along – Catherine McCafferty – Google Books. 2001-03-08. ISBN 9780849976957. Посетен на 2014-06-01.
  14. ↑ Joseph: King of Dreams (2000) // Decentfilms.com. Посетен на 2014-05-30.
  15. ↑ Harper, Erick. DVD Verdict Review – Joseph: King Of Dreams // Dvdverdict.com, 2000-12-11. Архивиран от оригинала на 2014-09-01. Посетен на 2014-05-30.
  16. ↑ Joseph: King of Dreams | Video Review // Plugged In. Посетен на 2014-05-30.
  17. ↑ Lakeland Ledger - Google News Archive Search // news.google.com. Посетен на 18 юни 2021.
  18. ↑ Star-News - Google News Archive Search // news.google.com. Посетен на 18 юни 2021.
  19. ↑ The Movie Report Archive, Volume 77 // TheMovieReport.com. Посетен на 2014-05-30.
  20. ↑ Joseph: King of Dreams (2000) …review and/or viewer comments • Christian Spotlight on the Movies • // Christiananswers.net. Посетен на 2014-05-30.
  21. ↑ Joseph: King of Dreams Movie Review // Commonsensemedia.org. Посетен на 2014-05-30.
  22. ↑ 'Joseph: King of Dreams' Wisely Avoids the Gimmicks – Los Angeles Times // Articles.latimes.com, 2000-11-16. Посетен на 2014-05-30.
  23. ↑ Leydon, Joe. Review: 'Joseph: King of Dreams' // Variety, November 6, 2000. Посетен на May 30, 2014.
  24. ↑ old.segabg.com // Архивиран от оригинала на 2021-06-02. Посетен на 2021-05-29.
  25. ↑ drive.google.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Пълнометражни
филми
Компютърно-анимирани
Традиционно анимирани
Стоп-моушън анимирани
  • Бягството на пилето (2000; продуциран с Aardman)
  • Уолъс и Громит: Проклятието на заека (2005; продуциран с Aardman)
    • Предстоящи
    Поредици
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йосиф:_Господарят_на_сънищата&oldid=12014259“.