Йосиф Буреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йосиф Буреш.

Йосиф Буреш
български просветен деец, учител по гимнастика и общественик
Роден
Йосиф Йосифов Буреш
Починал
5 октомври 1966 г. (83 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаЙосиф Буреш
Братя/сестриИван Буреш

Йосиф Йосифов Буреш е български просветен деец, учител по гимнастика и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1904 година в София. Син е на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след Освобождението, и брат на Иван Буреш. Буреш е един от първите педагози по физическа култура. В 1894 година участва в изработването на първите гимнастически уреди в страната. В 1908 година завършва гимнастическите курсове на чешката Соколска организация. Преподава в София над 25 години.

Работи като български учител в Скопие. През септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците Буреш, като австрийски поданик, получава ултиматум, че до 5 дни трябва да напусне града.[1]

Доброволец е в Балканската война в 1912 година в Юнашкия легион на Македоно-одринското опълчение, командван от Луи Айер. Носител е на орден „За храброст“. Участва в Първата световна война като старши подофицер в 11-а пехотна македонска дивизия, 1-ви пехотен македонски полк, 8-и пехотен полк. За показана храброст и бойни отличия е награден с ордени „За храброст“ І и ІІ степен, повишен е в чин офицерски кандидат.[2]

След войните е главатар на дружество „Юнак“ (1932 – 1935, 1937 – 1939).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 3.
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600; ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 354
  3. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 413.