Йосиф Пречистански
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Николов.
| Йосиф | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден |
1 февруари 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Семейство | |
| Баща | Никола Ролев |
Йосиф Пречистански е български духовник – йеродякон, и революционер, председател на Кичевския и на Крушевския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Иван Николов Иванов в 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Никола Ролев.[2] Завършва V клас на българската гимназия в Солун и става учител в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. В 1888 година се замонашва под името Йосиф, а в 1890 става дякон. Събира народни умотворения и ги публикува във вестник „Новини“.
Секретар е на Кичевската българска община.[3]
Още в 1894 година е привлечен в революционната организация от Атанас Лозанчев.[4] Той е първият ѝ деец в Кичевско и организатор на революционно движение. В 1896 година основава и оглавява първия околийски комитет в Кичево. Спомага организирането на първата чета на ВМОРО в района на Дуко Тасев през октомври 1897 година.[5] В 1899 година властите го арестуват и затварят за година и един месец заедно с Лука Джеров, свещеник Тома Николов, Славейко Арсов, поп Стоян от същия манастир и други около 12-13 души. Предадени са от шпионин на име Яне и лежат 8 месеца в Кичевския затвор и други 5 месеца в Битолския.[6]
Връща се в Крушево и става член на околийския комитет, който оглавява след аферата с Неделното училището и забягването на Димитър Иванов в България. През май 1902 година вече тежко болен организира крушевската милиция, която отива на помощ на обкръжената в Ракитница чета на крушевския войвода Велко Марков.[7] Никола Киров пише за него:
| „ | Боленъ на легло, следствие на преживенитѣ въ затвора страдания, дяконътъ работѣше съ жарь много по-силна отъ огъня на трѣската му, която изгаряше младинитѣ му и която го хвърли[8] преждевременно въ гроба. Нѣмайки сили да напусне кѫщата, да грабне пушката и да защити обсадената Велкова чета въ с. Ракитница (1902 г.), дяконътъ не заповѣдваше, а вливаше духътъ си в гърдитѣ на момцитѣ, които изпращаше на помощь на обсаденитѣ другари.[9] | “ |
Дякон Йосиф умира от туберкулоза в началото на 1903 година.[10][11][12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 89.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 20.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 21, 24.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 21.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXV-120, София, 1931.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158.
