Йосиф Сталин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сталин пренасочва насам. За други значения вижте Сталин (пояснение).
|
||||||||
Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (на руски: Ио́сиф Виссарио́нович Ста́лин, рождено име Йо̀сиф Джугашвѝли, на грузински: იოსებ ჯუღაშვილი) e грузински революционер, член на болшевишката партия и политически лидер на Съюза на съветските социалистически републики. Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР. два пъти Герой на Съветския съюз.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Сталин (от „сталь“, стомана) е роден в бедно грузинско семейство. Съгласно официалната биография е роден на 21 декември 1879 г., а съгласно църковната книга на ражданията — една година по-рано, на 6 декември 1878 г. Бащата на Сталин е обущар (умира 1890 г.), а майка му — дъщеря на крепостен селянин. Йосиф учи в основното църковно училище в Гори, а впоследствие влиза и в духовната семинария в Тифлис, откъдето е изключен през 1899 г. В ученическите си години е писал стихове. Включва се във въоръжената борба против царизма, участва във въоръжени обири. Нееднократно е арестуван и пращан на заточение.
След Октомврийската революция (1917 г.) става комисар по въпросите на националностите, а през 1922 г. — генерален секретар на болшевишката партия.
Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Илич Ленин през 1924 г. Ленин е приел предложението на Зиновиев и Каменев Сталин да бъде първия генерален секретар, но чертите в характера му — капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болния Ленин да поиска смяната му. С "Писмо до Конгреса" (от 24 декември 1922 г.) и "Добавка към писмото от 24 декември 1922 г." (4 януари 1923 г.), Ленин заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си "необятна власт", че трябва да се "обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място", защото е груб. "Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по- внимателен с другарите, не толкова капризен и т. н." [1] Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. "Ленинска гвардия" го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар - първо Троцки, а впоследствие и останалите - Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.
Сталин се отказва от провалилата се теория за перманентната революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна. Под неговата власт държавата относително се стабилизира икономически, главно чрез развитието на тежката промишленост и енергетиката, но същевременно се налага започналото по времето на Ленин тоталитарно и авторитарно управление.
[редактиране] Жертвите на Сталиновия режим
Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. Липсват достоверни сведения за точния брой на загиналите, но по мнението на историка В.Н.Земсков, те са 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести.[2] По една от версиите в резултат на глад, колективизация и репресии в периода 1926 и 1939 загубите са между 7 и 13 милиона души.[3]
В годините преди Втората световна война, Сталин провежда Голямата чистка (1934 - 1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на ВКП(б), НКВД и Червената армия.
За мащаба на политиката на терор и репресии срещу хората в СССР са показателни данните за заточените след световната война, независимо от стопанското разорение, разруха и десетките милиони човешки жертви. След смъртта на Сталин, министърът на вътрешните работи С. Круглов, докладва, че "изселниците" и "спецпреселниците" "за вечни времена" в Сибир и Казахстан в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 ноември 1948 г., са 2 572 829 души. В лагерите и затворите по същото време се намират около 4 000 000 души.[4]
[редактиране] Външната политика и Втора световна война
През 1939 г.Сталин сключва споразумение с Адолф Хитлер за подялбата на Полша и разграничаването на сферите на влияние в Източна Европа (т.нар. пакт Рибентроп-Молотов). През зимата на 1939 - 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана още Зимната война. Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността на хитлеристкото командване по разработване на плана "Барбароса" за нападение над СССР. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на модерна техника.
Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузвавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване което очаква да завърши към 1942-43 г.
Сталин не желае да предизвикава по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.
Според някои (вижте хипотезата на Виктор Суворов), съветските планове са предвиждали в най-скоро време нападение над Германия.
Никита Хрушчов разпространява клеветническия мит, че след бързите успехи на немците Сталин изпада в страхова депресия и напуска Кремъл, като на практика оставя армията без главнокомандващ и едва след като Политбюро решава да изпрати делегация начело с Молотов във вилата на диктатора, той намира сили да се обърне към съветския народ в началото на юли 1941 с призив за защита на Родината. Тази клевета се опровергава от записките в дневника, в който са записани приетите от Й. В. Сталин лица в периода 21.06-28.06.1941 г. лица - видно е, че работният ден на Сталин на 22 юни започнал в 5,45 ч и до 16,45 ч той приел 29 души.[5] Сталин е избран за председател на Държавния комитет за отбрана, става и народен комисар на отбраната, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Германското настъпление обаче е спряно едва през декември в предградията на Москва, не без помощта на армейски генерал Г. К. Жуков и логистичната подкрепа от страна на съюзниците САЩ и Великобритания.
През Великата отечествена война повечето съветски войници проявяват храброст и издръжливост, но липсата на адекватно техническо осигуряване причиняват смъртта на над 20 милиона военни и цивилни граждани на СССР. Част от военнослужещите и от населението в окупираните от германците райони преминава на страната на окупатора, за което цели народности (чеченци, кримски татари и кримски българи и др.) са били репресирани и/или изселени, след като Съветската армия установява контрол над техните райони.
Сталин е обявен за маршал на СССР (1943), а на 27 юни 1945 - и за генералисимус. Носител е на званието "Герой на Съветския съюз", орден "Суворов", орден "Победа" (2 пъти).
Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на "Хилядолетният райх". След края на войната Сталин налага просъветски режими в повечето източноевропейски държави. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на среща между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Ялтенската конференция.
СССР бързо успява да навакса изоставането си в разработването и производството на атомната бомба и на 29 август 1949 г. взривяват първата си атомна бомба на полигона Семипалатинск в Казахстан. Въпреки нарасналото напрежение в света сблъсъкът между свръхсилите се реализира във военно отношение единствено в Корейската война (1950-53), която довежда до трайното разделяне на Северна и Южна Корея.
В края на живота си Сталин подозира в заговор почти всички от старите си другари. Той организира т.нар. "лекарски процес". Мумията му бива положена в Мавзолея на Ленин (който се преименува на Мавзолей на Ленин и Сталин). На 31 октомври 1961 г., по инициатива на Хрушчов, като част от десталинизацията на страната, мумията е извадена оттам и погребана край стената на Кремъл.
[редактиране] Из реч на Сталин, произнесена на 5 май 1940 година
| „ | Нашата политика за мир и сигурност е същевременно и политика за подготовка за война. Няма отбрана без нападение. Армията трябва да бъде обучавана в духа на нападението. Ние трябва да сме готови за война...". | “ |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Бележки
- ↑ Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 153, Издателство "Труд", София, 1996
- ↑ В.Н.Земсков, ГУЛАГ (историко-социологический аспект) [1]
- ↑ Денисенко М. Б., Шелестов Д. К. Потери населения / Народонаселение. Энциклопедический словарь. М.: Большая российская энциклопедия, 1994.
- ↑ Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 324, Издателство "Труд", София, 1996
- ↑ Из тетради записи лиц, принятых И. В. Сталиными 21-28 июня 1941 года[2]
[редактиране] Външни препратки
- Обръщение на Йосиф В. Сталин към съветския народ, по повод победата над фашистка Германия
Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография, София 1950
Полное собрание сочинений Иосиф Виссарионович Сталин- Волкогонов, Дмитрий. Сталин. Политически портрет, Москва 1992
- Соловьов, Борис и Владимир Суходеев, Пълководецат Сталин, Москва 2003
- Троцки, Лев Д. Сталин, Москва 1996
- Радзински, Едвард. Сталин, Москва 1999
- Журавлев П. А. Встречи со Сталиным, Санкт-Петербург 2004
- Балаян, Лев. Сталин и Хрущев
- Мухин, Юрий И. Убийство Сталина и Берия, Москва 2003
|
|||||
| Държавни глави на Русия | ||
| Руски князе (1283–1547) | Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV |  |
| Руски царе (1547–1721) | Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъже-Дмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I |  |
| Императори на Русия (1721–1917) | Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II |  |
| Партийни лидери на Съветския съюз (1917–1991) | Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов |  |
| Президенти на Русия (от 1991) | Борис Елцин • Владимир Путин • Дмитрий Медведев |  |
