Йосиф Сталин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сталин пренасочва насам. За други значения вижте Сталин (пояснение).
|
||||||||
Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (на руски: Иосиф Виссарионович Сталин, рождено име Йо̀сиф Джугашвѝли, на грузински: იოსებ ჯუღაშვილი) e грузински революционер, член на болшевишката партия и политически лидер на Съюза на съветските социалистически републики. Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР. два пъти Герой на Съветския съюз.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Сталин (от „сталь“, стомана) е роден в бедно грузинско семейство. Съгласно официалната биография е роден на 21 декември 1879 г., а съгласно църковната книга на ражданията - една година по-рано, на 6 декември 1878 г. Бащата на Сталин е обущар (умира 1890 г.), а майка му - дъщеря на крепостен селянин. Знае се, че баща му го е пребивал жестоко с колан, което се е отразило върху психиката на сина му. Йосиф учи в основното църковно училище в Гори, а впоследствие влиза и в духовната семинария в Тифлис, откъдето е изключен през 1899 г. В ученическите си години е писал стихове. Включва се във въоръжената борба против царизма, участва във въоръжени обири. Нееднократно е арестуван и пращан на заточение. Има сведения, че е бил вербуван за агент на царската Охранка.
След Октомврийската революция (1917 г.) става комисар по въпросите на националностите, а през 1922 г. — генерален секретар на болшевишката партия.
Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Ленин през 1924 г., независимо от това, че в "Писмо до Конгреса" Ленин заявява, че Сталин е груб и трябва да бъде сменен от този пост. Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. "Ленинска гвардия" го смятат за посредствен човек, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар - първо Троцки, а впоследствие и останалите - Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски (българин по произход), Томски, Бухарин и др.
Сталин се отказва от провалилата се теория за перманентната революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна. Под неговата власт държавата относително се стабилизира икономически, главно чрез развитието на тежката промишленост и енергетиката, но същевременно се налага започналото по времето на Ленин тоталитарно и авторитарно управление.
[редактиране] Жертвите на Сталиновия режим
Докато всички в СССР го славят като "баща на народите" (виж култ към личността), милиони души загиват от сталинските репресии и неразумни, еднолично взимани решения.Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно, но най- достоверните сведения са между 1,5 и 20 милиона души загинали в лагерите или разстреляни. Липсват достоверни сведения за точния брой на загиналите, но твърде намаления брой 2 милиона жертви при съществувалите лагери е причина, някои да виждат в това опит за изопачаване на истинския брой жертви- подробна информация на руски В годините преди Втората световна война, Сталин провежда Голямата чистка (1934 - 1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на ВКП(б),НКВД и Червената армия.
През 1939 г.Сталин сключва споразумение с Адолф Хитлер за подялбата на Полша и разграничаването на сферите на влияние в Източна Европа (т.нар. пакт Рибентроп-Молотов). През зимата на 1939 - 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана още Зимната война. Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността на хитлеристкото командване по разработване на плана "Барбароса" за нападение над СССР. Поради унищожаването на средния и висшия команден състав на армията, в навечерието на Втората световна война едва 7 % от командирите са имали висше образование. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на модерна техника, като набляга на опита на старите пълководци и използва например кавалерията срещу танкове.
Сталин остава изненадан от германското нападение на 22 юни 1941 г., независимо че редица разузнавателни данни, вкл. и с конкретната дата на нападението, са му били докладвани от съветското разузнаване - от Зорге, ген. Заимов, Червения оркестър и др. Според някои (вижте хипотезата на Виктор Суворов), съветските планове са предвиждали в най-скоро време нападение над Германия.
Никита Хрушчов разпространява клеветническия мит, че след бързите успехи на немците Сталин изпада в страхова депресия и напуска Кремъл, като на практика оставя армията без главнокомандващ и едва след като Политбюро решава да изпрати делегация начело с Молотов във вилата на диктатора, той намира сили да се обърне към съветския народ в началото на юли 1941 с призив за защита на Родината. Тази клевета се опровергава от записките в дневника, в който са записани приетите от Й. В. Сталин лица в периода 21.06-18.06.1941 г. лица - видно е, че работният ден на Сталин на 22 юни започнал в 5,45 ч и до 16,45 ч той приел 29 души Из тетради записи лиц, принятых И. В. Сталиными 21-28 июня 1941 года Сталин е избран за председател на Държавния комитет за отбрана, става и народен комисар на отбраната, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Германското настъпление обаче е спряно едва през декември в предградията на Москва, не без помощта на армейски генерал Г. К. Жуков и логистичната подкрепа от страна на съюзниците САЩ и Великобритания.
През Великата отечествена война повечето съветски войници проявяват храброст и издръжливост, но лошото командване и липсата на адекватно техническо осигуряване причиняват смъртта на над 20 милиона военни и цивилни граждани на СССР. Част от военнослужещите и от населението в окупираните от германците райони преминава на страната на окупатора, за което цели народности (чеченци, кримски татари и българи и др.) са били репресирани и/или изселени, след като Съветската армия установява контрол над техните райони.
Сталин е обявен за маршал на СССР (1943 г.), а на 27 юни 1945 и за генералисимус. Носител е на званието "Герой на Съветския съюз", орден "Суворов", орден "Победа" (2 пъти).
Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на "Хилядолетният райх". След края на войната Сталин налага просъветски режими в повечето източноевропейски държави. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на среща между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Ялтенската конференция.
С помощта на Берия и разузнавателно-репресивния апарат на НКВД СССР бързо успява да навакса изоставането си в разработването и производството на атомната бомба. Въпреки нарасналото напрежение в света сблъсъкът между свръхсилите се реализира във военно отношение единствено в Корейската война (1950-53), която довежда до трайното разделяне на Северна и Южна Корея.
В края на живота си Сталин подозира в заговор почти всички от старите си другари. Той организира т.нар. "лекарски процес". По ирония на съдбата това решава и съдбата на диктатора - когато получава удар, никой не смее да провери какво става с него и да му окаже помощ. Според някои твърдения в литературата Берия е организатор на смъртта му. На многолюдното погребение на Сталин на Червения площад биват дадени хиляди жертви, стъпкани от тълпите. Мумията му бива положена в Мавзолея на Ленин (който се преименува на Мавзолей на Ленин и Сталин). На 31 октомври 1961 г., по инициатива на Хрушчов, като част от десталинизацията на страната, мумията е извадена оттам и погребана край стената на Кремъл.
[редактиране] Из речта на Сталин, произнесена на 5 май 1940 година
| „ | Нашата политика за мир и сигурност е същевременно и политика за подготовка за война. Няма отбрана без нападение. Армията трябва да бъде обучавана в духа на нападението. Ние трябва да сме готови за война...". | “ |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Обръщение на Йосиф В. Сталин към съветския народ, по повод победата над фашистка Германия
Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография, София 1950
Волкогонов, Дмитрий. Сталин. Политически портрет, Москва 1992- Соловьов, Борис и Владимир Суходеев, Пълководецат Сталин, Москва 2003
- Троцки, Лев Д. Сталин, Москва 1996
- Радзински, Едвард. Сталин, Москва 1999
- Полное собрание сочинений Иосиф Виссарионович Сталин
| Държавни глави на Русия | ||
| Руски князе и царе (1283–1547) | Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъже-Дмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I |  |
| Императори на Русия (1721–1917) | Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II |  |
| Лидери на Съветския съюз (1917–1991) | Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов |  |
| Президенти на Русия (1991–) | Борис Елцин • Владимир Путин • Дмитрий Медведев |  |
