Йосиф Сталин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сталин пренасочва насам. За други значения вижте Сталин (пояснение).

Йосиф Сталин
Йосиф Сталин
ръководител на Съвета на министрите на СССР
Мандат
6 май 1941 г. – 5 март 1953 г.
Предшественик Вячеслав Молотов
Наследник Георгий Маленков
генерален секретар на КПСС
Мандат
3 април 1922 г. – 16 октомври 1952 г.
Предшественик Вячеслав Молотов
Наследник Никита Хрушчов
министър на отбраната на СССР
Мандат
19 юли 1941 г. – 25 февруари 1946 г.
Предшественик Семьон Тимошенко
Наследник Николай Булганин
Роден 18 декември* 1878 г.
Гори, Руска империя
Починал 5 март 1953 г. (на 74 г.)
Москва, СССР
Погребан в Некропол на Кремъл, Москва
Националност СССР, Русия
Религия атеист
Деца Яков Джугашвили, Василий Джугашвили, Светлана Алилиева
Полит. партия КПСС
Подпис Stalin Signature.svg
Военна служба
Години на служба 1943–1953
Преданост Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Род войски Въоръжени сили на СССР
Военно звание Маршал, Генералисимус
Командвания Върховен ръководител
Войни/битки Втора световна война
Отличия Hero of Socialist Labor medal.png Badge Supreme Soviet of the Soviet Union.jpg
Ordervictory rib.png Ordervictory rib.png
Order of Red Banner ribbon bar.png Order of Red Banner ribbon bar.png 20 years saf rib.png Order of Lenin ribbon bar.png
Order of Lenin ribbon bar.png Order suvorov1 rib.png Ribbon bar for the medal for the Defense of Moscow.png Orderglory rib.png
OrdenSuheBator.png OrdenSuheBator.png Victoryjapan rib.png Victoryjapan rib.png
800thMoscowRibbon.png Order redstar rib.png Order redstar rib.png Order redstar rib.png
Czechoslovak War Cross 1939-1945 Bar.png Czechoslovak War Cross 1939-1945 Bar.png TCH Rad Bileho Lva 5 tridy (1990) BAR.svg TCH Rad Bileho Lva 1 tridy (pre1990) BAR.svg Czechoslovak War Cross 1939-1945 Bar.png

Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (на руски: Ио́сиф Виссарио́нович Ста́лин), псевдоним на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили (на грузински: იოსებ ბესარიონის ძე ჯუღაშვილი) е революционер и съветски лидер от грузински произход. Той е член на болшевишката партия и диктатор на Съюза на съветските социалистически републики. Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Бесарион Джугашвили (1850-1909)
Екатерина Джугашвили (1858-1937)
Свидетелство за завършване на училището в Гори
Като ученик в семинарията, 1894 г.

Иосеб Джугашвили е роден в Гори в Тифлиска губерния на Руската империя. Това вероятно става на 18 декември (6 декември стар стил) 1878 година,[1] макар по-късно официалните му биографии да сочат за негова дата на раждане 21 декември 1879 година. И двамата му родители, Бесарион (1850-1909) и Екатерина Джугашвили (1858-1937), са деца на крепостни селяни. През 60-те години баща му напуска родното си село и работи като обущар в Тифлис, а след това в новосъздадена обувна фабрика в Гори. Той се жени за Екатерина Геладзе и двамата имат три деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират още като деца.

Още докато Иосеб е съвсем малък, баща му се пропива и през 1883 година напуска семейството и заминава за Тифлис. През следващите няколко години той на няколко пъти се опитва без успех да вземе сина си при себе си. През 1884 година той боледува от едра шарка, която оставя белези по лицето му, а година по-късно е блъснат от файтон и лявата му ръка остава трудно подвижна до края на живота му.[2]

Майката на Иосеб иска той да стане свещеник и през 1886 година се опитва да го запише в подготвителните курсове на духовно училище в Гори, но не успява, тъй като той изобщо не говори руски език. През следващите месеци той усилено учи руски и след две години е приет, макар че до края на живота си говори руски със забележим акцент. През 1889 година е записан в редовните курсове на училището, което завършва с отличен успех през 1894 година, получавайки препоръки за постъпване в семинария.[3]

През 1894 година Иосеб Джугашвили е приет в Тифлиската духовна семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания. През 1907 година едно от тях, посветено на княз Рафаел Еристави, е включено в антология на грузинската поезия.

Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с марксизма и през 1898 година става член на грузинската социалдемократическа организация Месаме даси.[4] Той участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява социалистическа група в тифлиското железопътно депо, където през декември е проведена кратка стачка.[5] През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в началните училища.[2]

Начало на политическа дейност[редактиране | edit source]

След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи известно време като частен учител, като сред учениците му е неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон Тер-Петросян, станал известен като Камо. В края на 1899 година постъпва на работа като технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.[6]

През 1900 година Иосеб Джугашвили за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. През август участва в организирането на голяма стачка на железопътни работници, след която са арестувани няколкостотин души. За да избегне арест, в началото на 1901 година той напуска обсерваторията и започва да се укрива от властите.[7] През следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними, като Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.

През септември 1901 година Джугашвили започва да издава нелегалния вестник „Бърдзола“, уводната статия в първия брой на който се смята за неговата първа публикация на политическа тема.[8] През следващите месеци той се мести често между различни градове в Задкавказието, докато на 5 април 1902 година е арестуван в Батуми. Остава в затвора до ноември 1903 година, когато е изпратен на заточение в село Новая Уда в Иркутска губерния. Няколко седмици по-късно той се връща в Грузия.[2]

През 1902 г.
Екатерина Сванидзе (1885-1907)

Докато Джугашвили е в затвора, Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) се разцепва, като той остава лоялен към нейното радикално болшевишко крило, оглавявано от Владимир Ленин. След бягството му от заточение по препоръка на Михаил Цхакая той става представител на кавказката организация на РСДРП при нейния регионален комитет в Кутаиси.

На 16 юли 1904 година, макар и в нелегалност, Иосеб Джугашвили се венчава в тифлиската църква „Свети Давид“ за Екатерина Сванидзе (1885-1907),[9] дъщеря на дребен благородник и сестра на неговия приятел и съученик от семинарията Александър Сванидзе. В началото на 40-те години Александър Сванидзе, съпругата му и сестра му Мария ще бъдат убити, обвинени в шпионаж.

По време на Революцията от 1905-1907 година Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието. През февруари 1905 година организира въоръжени отряди в Баку, а през септември участва в опит за завземане на оръжейните складове в Кутаиси.[10] През декември участва в Първата конференция на РСДРП в Тамерфорс, където за пръв път се среща с Владимир Ленин. През април 1906 година е делегат на Четвъртия конгрес на РСДРП в Стокхолм, като посещава и Копенхаген, а година по-късно участва и в Петия конгрес в Лондон. През 1907-1908 година е член на ръководството на организацията на РСДРП в Баку.

През март 1907 година се ражда първото дете на Иосеб Джугашвили, Яков Джугашвили (1907-1943), който в началото на Втората световна война е пленен от германците и умира в плен. През декември същата година едва двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.

През лятото на 1907 година Джугашвили участва в организирането на ръководен от Камо обир в Тифлис на пощенска кола, превозваща голямо количество държавни пари.[11][12] На 25 март 1908 година той отново е арестуван в Баку и малко по-късно е изпратен на заточение в Солвичегодск, Вологодска губерния. През 1910 година бяга от заточението и през следващите месеци неколкократно е залавян и отново бяга. От декември 1911 до февруари 1912 е заточен във Вологда.

В ръководството на Болшевишката партия[редактиране | edit source]

Член на Централния комитет и последно заточение[редактиране | edit source]

Описание на Джугашвили в информационна карта на полицията, около 1911 г.

След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си.[13] Той се установява в столицата Санкт Петербург, където организира издаването на първия масов партиен вестник - „Правда“. На 5 май 1912 година, денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село Нарим в Томска губерния. Няколко месеца по-късно успява да се върне в Санкт Петербург, където, укривайки се от полицията, участва в предизборната кампания на болшевиките за проведените през ноември избори за Държавна дума.

В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до Австро-Унгария, като се среща в Краков с Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той посещава и Виена. Там той пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става популярна в руските социалистически кръгове.[14]

През март 1913 година, малко след връщането си от Виена, Сталин отново е арестуван и интерниран в село Курейка в Туруханския край, където по това време са заточени много болшевики, включително болшевишките депутати, арестувани след започването на Първата световна война. Сталин остава там в продължение на четири години, до началото на Революцията от 1917 година.

Революцията и Гражданската война[редактиране | edit source]

През март 1917 година Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в ръководството на Болшевишката партия, пише статии в партийния вестник „Правда“ и играе активна роля в изборите за Всерусийски конгрес на Съветите, като самият той е избран за депутат в конгреса и в избирания от него Всерусийски централен изпълнителен комитет. По време на Шестия конгрес на РСДРП (болшевики), когато Владимир Ленин е принуден отново да се укрива, Сталин прочита отчетния доклад на Централния комитет.

През есента на 1917 година Сталин става член на новосъздаденото Политбюро,[14] в което влизат още Владимир Ленин, Лев Троцки и Яков Свердлов. Заедно с Троцки, Сталин ръководи подготовката на Октомврийския преврат, с който болшевиките взимат властта в столицата.[14] В новосъставеното правителство той заема поста на народен комисар по въпросите на националностите.

Надежда Алилуева (1901-1932)
На Царицинския фронт, 1918 г.

През април 1918 година, заедно с Кръстьо Раковски и Дмитрий Мануилски, Сталин участва в преговорите в Курск за сключване на мир с Украинската народна република, които се провалят с преврата на Павло Скоропадски. По това време той се жени повторно за Надежда Алилуева (1901-1932), дъщеря на активния болшевик Сергей Алилуев, в чийто дом Сталин живее непосредствено след връщането си от заточение. Двамата имат две деца - Василий Сталин (1921-1962), който става генерал от авиацията, и Светлана Алилуева (1926-2011), която през 60-те години емигрира в Съединените щати и пише известни мемоари.

През юни 1918 година, след началото на Гражданската война, Йосиф Сталин е изпратен като специален представител на правителството в град Царицин (по-късно Сталинград, днес Волгоград),[15] който има голямо стратегическо значение, тъй като осигурява връзката между основната територия на болшевиките на север и зърнопроизводителните южни части на страната.

В края на юли Донската армия на атамана Пьотр Краснов започва настъпление към Царицин и прекъсва връзките на града на север. Сталин предприема радикални действия, критикувани по-късно от Ленин, като арестува и разстрелва много от собствените си офицери, които смята за нелоялни.[16] Болшевишката Работническо-селска червена армия успява да спре настъплението и до началото на септември отблъсква противника до река Дон.[17] През следващите седмици болшевиките консолидират силите си и отблъскват още едно настъпление в началото на есента. През този период Сталин работи в тясно сътрудничество с Климент Ворошилов и влиза в конфликт с Лев Троцки, обвинявайки го, че умишлено саботира военните действия но южния фронт.

През януари 1919 година, заедно с Феликс Дзержински, Сталин разследва причините за завземането на Перм от адмирал Александър Колчак и участва в реорганизирането на разбитата Трета армия, а през юни ръководи потушаването на бунта във форт Красная Горка в Петроград. През по-голямата част от 1920 година е представител на централното правителство във военното ръководство на Югозападния фронт, който води военни действия с променлив успех срещу Полша и войските на генерал Пьотр Врангел.

Утвърждаване начело на партията[редактиране | edit source]

През 1922 г. Сталин става генерален секретар на болшевишката партия. Ленин е приел предложението на Зиновиев и Каменев Сталин да бъде първия генерален секретар, но чертите в характера му — капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болния Ленин да поиска смяната му. С "Писмо до Конгреса" (от 24 декември 1922 г.) и "Добавка към писмото от 24 декември 1922 г." (4 януари 1923 г.), Ленин заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си "необятна власт", че трябва да се "обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място", защото е груб. "Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по- внимателен с другарите, не толкова капризен и т. н." [18] Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. "Ленинска гвардия" го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар — първо Троцки, а впоследствие и останалите - Лев Борисович Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.

Начело на Съветския съюз[редактиране | edit source]

Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Илич Ленин през 1924 г.

Сталин се отказва от провалилата се теория за перманентната революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна. Под неговата власт държавата относително се стабилизира икономически, главно чрез развитието на тежката промишленост и енергетиката, но същевременно се налага започналото по времето на Ленин тоталитарно и авторитарно управление.

След продължителни остри конфликти и няколко опита да напусне Сталин, през 1932 година съпругата му Надежда Алилуева се самоубива. По-голямата част от нейното семейство е избито по време на Голямата чистка от следващите години.

Чистките и Втората световна война[редактиране | edit source]

Жертвите на Сталиновия режим[редактиране | edit source]

Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. Липсват достоверни сведения за точния брой на загиналите, но по мнението на историка В. Н. Земсков, те са 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести.[19] По една от версиите в резултат на глад, колективизация и репресии в периода 1926 и 1939 загубите са между 7 и 13 милиона души.[20] Вадим Ерликман дава цифрата от около 9 милиона, от които 1,5 млн. екзекутирани, 5 млн. загинали в ГУЛАГ, 1,7 млн. загинали при депортации и 1 млн. избити немски военнопленници.[21]

В годините преди Втората световна война Сталин провежда Голямата чистка (1934 - 1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на ВКП(б), НКВД и Червената армия.

За мащаба на политиката на терор и репресии срещу хората в СССР са показателни данните за заточените след световната война, независимо от стопанското разорение, разруха и десетките милиони човешки жертви. След смъртта на Сталин, министърът на вътрешните работи С. Круглов, докладва, че "изселниците" и "спецпреселниците" "за вечни времена" в Сибир и Казахстан в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 ноември 1948 г., са 2 572 829 души. В лагерите и затворите по същото време се намират около 4 000 000 души.[22]

Повечето историци приемат броя на жертвите на Сталиновото управление между 4 и 10 милиона души, без да се смята гладът в Украйна,[23] за който се спори дали е умишлено предизвикан[24][25] или е бил непредвидено последствие от колективизацията.[26][27]

Йосиф Сталин и Георги Димитров, 1936 г.

Външната политика и Втора световна война[редактиране | edit source]

През август 1939 г. Сталин сключва споразумение с Адолф Хитлер за подялбата на Полша и разграничаването на сферите на влияние в Източна Европа (т.нар. пакт Рибентроп-Молотов). След като на 1 септември 1939 година Германия напада Полша от запад, на 17 септември съветските войски нахлуват в Полша от изток. На 27 септември двете дружески армии, немската и съветската, се срещат на река Висла. С това се слага края на независимата полска държава.

През зимата на 1939 - 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана още Зимната война. Границата между Финландия и СССР е преместена на 80 км на запад. Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността на хитлеристкото командване по разработване на плана "Барбароса" за нападение над СССР. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на модерна техника.

Северна Европа, ноември 1939 г.:  Неутрални страни  Германия и анексирани територии  СССР  Страни със съветски военни бази

Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузвавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване което очаква да завърши към 1942-43 г.

Сталин не желае да предизвиква по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.

Никита Хрушчов разпространява клеветническия мит, че след бързите успехи на немците Сталин изпада в страхова депресия и напуска Кремъл, като на практика оставя армията без главнокомандващ и едва след като Политбюро решава да изпрати делегация начело с Молотов във вилата на диктатора, той намира сили да се обърне към съветския народ в началото на юли 1941 с призив за защита на Родината. Тази клевета се опровергава от записките в дневника, в който са записани приетите от Й. В. Сталин лица в периода 21.06-28.06.1941 г. лица — видно е, че работният ден на Сталин на 22 юни започнал в 5,45 ч и до 16,45 ч той приел 29 души.[28] Сталин е избран за председател на Държавния комитет за отбрана, става и народен комисар на отбраната, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Германското настъпление обаче е спряно едва през декември в предградията на Москва, не без помощта на армейски генерал Г. К. Жуков и логистичната подкрепа от страна на съюзниците САЩ и Великобритания.

През Великата отечествена война повечето съветски войници проявяват храброст и издръжливост, но липсата на адекватно техническо осигуряване причиняват смъртта на над 20 милиона военни и цивилни граждани на СССР. Част от военнослужещите и от населението в окупираните от германците райони преминава на страната на окупатора, за което цели народности (чеченци, кримски татари и кримски българи и др.) са били репресирани и/или изселени, след като Съветската армия установява контрол над техните райони.

Сталин е обявен за маршал на СССР (1943), а на 27 юни 1945 - и за генералисимус. Носител е на званието "Герой на Съветския съюз", орден "Суворов", орден "Победа" (2 пъти).

"Тримата големи" — Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил в Техеран през 1943

Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на „Хилядолетният райх“. След края на войната, с политическата подкрепа на САЩ и Великобритания, Сталин налага просъветски режими в съветската зона на Германия и източноевропейските държави попаднали в сферата на влияние на СССР. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на среща между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Ялтенската конференция.

СССР бързо успява да навакса изоставането си в разработването и производството на атомната бомба и на 29 август 1949 г. взривяват първата си атомна бомба на полигона Семипалатинск в Казахстан. Въпреки нарасналото напрежение в света сблъсъкът между свръхсилите се реализира във военно отношение единствено в Корейската война (1950-53), която довежда до трайното разделяне на Северна и Южна Корея.

В края на живота си Сталин подозира в заговор почти всички от старите си другари. Той организира т.нар. „лекарски процес“. Мумията му бива положена в Мавзолея на Ленин (който се преименува на Мавзолей на Ленин и Сталин). На 31 октомври 1961 г., по инициатива на Хрушчов, като част от десталинизацията на страната, мумията е извадена оттам и погребана край стената на Кремъл.

Из реч на Сталин, произнесена на 5 май 1940 година
Нашата политика за мир и сигурност е същевременно и политика за подготовка за война. Няма отбрана без нападение. Армията трябва да бъде обучавана в духа на нападението. Ние трябва да сме готови за война...".

Последни години[редактиране | edit source]

Сталин умира в официалната си резиденция, където пребивава в следвоенния период. На 1 март 1953 г. един от пазачите го намерил да лежи на пода на трапезарията. На сутринта на 2 март от пристигналите лекари е диагностициран с парализа на дясната страна на тялото. На 5 март в 21 часа и 50 минути Сталин умира. Според медицинския доклад, смъртта се дължи на мозъчен кръвоизлив в базалните ганглии.

Медицинската история и резултатите от аутопсията показват, че Сталин е имал няколко исхемични инсулти, които според президента на Световната федерация по неврология, довели не само до съдови когнитивни нарушения, но също и до прогресивно психическо заболяване. .[29]

Балсамираното тяло на Сталин е поставено в мавзолея на Ленин, който за времето от 1953 до 30 октомври 1961 година е наричан „Мавзолей на Ленин и Сталин“. XXII конгрес на партията решава, че „сериозните нарушения на Сталин ... правят невъзможно оставянето на ковчега му в мавзолея“. В нощта на 31 октомври - 1 ноември 1961 г., тялото на Сталин е извадено от мавзолея и погребано в гробница, близо до стената на Кремъл.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Китаев, И. и др. Когда родился И. В. Сталин. // Известия ЦК КПСС 11. 1990.
  2. а б в Рыбас 2010, с. 11.
  3. Семанов 1997, с. 16.
  4. ((ru)) Балаян, Лев. Сталин и Хрущёв. Москва, Эксмо, Алгоритм, 2009.
  5. Семанов 1997, с. 27.
  6. Семанов 1997, с. 25.
  7. Семанов 1997, с. 26-27.
  8. Семанов 1997, с. 28.
  9. Рыбас 2010, с. 23.
  10. Рыбас 2010, с. 21-28.
  11. Рыбас 2010, с. 29.
  12. ((en)) Radzinsky, Edvard. Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives. Anchor, 1997. ISBN 0-385-47954-9. с. 61.
  13. ((ru)) Похлёбкин, В. В. Великий псевдоним. Москва, ЮДИТ, Алтай, 1996. с. 158.
  14. а б в ((ru))  Сталин Иосиф Виссарионович. // Чернобаев, А. А. Политические деятели России 1917 г. Биографический словарь. Москва, Большая Российская энциклопедия, 1993. с. 432.
  15. ((ru)) Козлов, А. Царицынский «опыт». // Поликарпов, В. В. (сост.). Историки отвечают на вопросы. Вып. 2. Москва, Моск. рабочий, 1990. с. 244-253.
  16. ((ru)) Волкогонов, Д. А. Сталин. Политический портрет. В 2-х книгах. Кн.1. Москва, 1997. с. 91.
  17. ((ru)) Азовцев, Н. А. и др. Царицынская оборона 1918—19. // Большая советская энциклопедия. Москва, Советская энциклопедия, 1969-1978.
  18. Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 153, Издателство "Труд", София, 1996
  19. В.Н.Земсков, ГУЛАГ (историко-социологический аспект) [1]
  20. Денисенко М. Б., Шелестов Д. К. Потери населения / Народонаселение. Энциклопедический словарь. М.: Большая российская энциклопедия, 1994.
  21. Vadim Erlikman. Poteri narodonaseleniia v XX veke: spravochnik. Moscow 2004, Russkai︠a︡ panorama, 2004. ISBN 5-93165-107-1.
  22. Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 324, Издателство "Труд", София, 1996
  23. Stephen Wheatcroft. The Scale and Nature of German and Soviet Repression and Mass Killings, 1930-45. // Europe-Asia Studies. 1996. и Stephen Wheatcroft. More light on the scale of repression and excess mortality in the Soviet Union in the 1930s. // Soviet Studies. 1990.
  24. Ellman, Michael. The Role of Leadership Perceptions and of Intent in the Soviet Famine of 1931–1934. // Europe-Asia Studies 57 (6). Routledge, 09 2005. DOI:10.1080/09668130500199392. с. 823–41.
  25. Naimark, Norman M. Stalin's Genocides (Human Rights and Crimes against Humanity). Princeton University Press, 2010. pp. 134-135. ISBN 0691147841
  26. R. W. Davies, Stephen G. Wheatcroft: The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931–1933, 2004 ISBN 0-333-31107-8
  27. Andreev, EM, et al., Naselenie Sovetskogo Soiuza, 1922–1991. Moscow, Nauka, 1993. ISBN 5-02-013479-1
  28. Из тетради записи лиц, принятых И. В. Сталиными 21-28 июня 1941 года[2]
  29. ((en))  Stalin’s last years: delusions or dementia?. //
Цитирани източници
  • ((ru)) Рыбас, С. Ю. Сталин. Москва, Молодая гвардия, 2010.
  • ((ru)) Семанов, С. Н. и др. Иосиф Сталин, жизнь и наследие. Москва, Новатор, 1997.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Йосиф Сталин в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)