Йосиф Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Шнитер
чешко-български архитект
Йосиф Шнитер 
Роден: 6 октомври 1852 г.
Починал: 9 май 1914 г. (61 г.)

Йосиф Шнитер чешки архитект, инженер и геодезист, работил през по-голямата част от живота си в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Шнигер е роден на 6 октомври 1852 година в Нови Биджов, Чехия, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва Строителния факултет на Политехническия институт във Виена, след което заминава за Руската империя и приема православието.

Шнитре участва като доброволец, младши офицер в Руско-турската война през 1877-1878 година, след която се установява в България. След войната се установява в Пловдив като окръжен инженер, а от 1886 година е градски инженер, като остава на този пост до смъртта си. Автор е на първия регулационен план на града, изработен в периода 1888-1891 година и утвърден с княжески указ през 1896 година.[1]

Сред най-известните обществени сгради, проектирани от Йосиф Шнитер в Пловдив, са неоренесансовото Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), камбанарията на катедралния храм „Света Богородица“ (1880-1881), църквите „Св.св. Кирил и Методий“ (1882-1884) и „Свети Георги Победоносец“ (1881-1883) (в Мараша), хотел „Метропол“ и сградата на търговското предприятие „Орозди Бак“. Той проектира и десетки частни домове, сред които къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович.

Йосиф Шнитер умира на 9 май 1914 година в Пловдив след простуда при авариен ремонт на общински водопровод.[1]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 427, взето с Протокол № 20 от 09.11.2006 г. на Общински съвет — Пловдив за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив Йосиф Шнитер е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Пловдив".

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 166-168.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878-1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag- Wien, W. 2001.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Градоустройството в България 1878-1919 г., сп. “Архитектура”, кн. 2/2001.
  • Ганчев, Хр. “150 години от рождението на Йозеф Шнитер – първомайсторът на новия Пловдив”, в-к “Арх и Арт борса”, 17-24 юли 2002 г.