Йоханес Визе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Визе
Информация
Звание Полковник
Години на служба 1934 - 1945; 1956 - 1970 г.
Прякор „Лъвът от Кубан“
Служил на Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Germany.svg ФРГ
Род войски Луфтвафе
Bundeswehr Kreuz.svg Луфтвафе
Войсково поделение 2./JG 52, I./JG 52, JG 77
Войни Втора световна война

Роден 7 май 1915
Бреслау, Силезия
Починал 16 август 1991 г. (на 76 г.)
Кирхцартен, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война

Йоханес Визе (на немски: Johannes Wiese) е немски въздушен ас от Втората световна война, който служи в Луфтвафе от 1935 г. до края на войната на 8 май 1945 г. През 1956 г. се присъединява към Бундесвера и успява да достигне ранг подполковник (на немски: Oberstleutnant). Оттегля се от служба на 30 ноември 1970 г.

Биография[редактиране | edit source]

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Най-успешният му ден е 5 юли 1943 г., когато сваля 12 вражески самолета в една мисия. [1]

На Визе официално са потвърдени 133 победи, постигнати от 480 бойни мисии. Освен това, той има още 25 непотвърдени победи.[2] Между тях са победите над 70 щурмовика Ил-2. Съветските пилоти се отнасят с голям респект към Визе, наричайки го „Кубанския лъв“.

На 1 декември 1944 г., Визе е назначен за ескадрен комодор (на немски: Geschwaderkommodore) на JG 77. Само три седмици по-късно е тежко ранен при скок с парашут след битка с британски Спитфайъри - катапултира на височина над 9 000 метра, а парашутът му се разкъсва на 80 м над земята. Прекарва останалата част от зимата в болница и е заменен като комодор от Ерих Лайе. В края на войната се предава на американските войски, но е освободен от плен едва няколко седмици по-късно. Все пак, разпознат и предаден на съветските власти от немските комунисти, след септември 1945 г. Визе прекарва над 4 години в съветски военнопленнически лагери.

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Германски „Бокал на честта“ на Луфтвафе (6 ноември 1942)
  • Фронтова тока на Луфтвафе за извършени мисии (?)- златна (?)
  • Орден „Германски кръст“ (1943) - златен (8 февруари 1943)
  • Германски орден „Железен кръст“ (1939)- II-ра (27 септември 1941) и I-ва степен (1 май 1942)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Podzun-Pall., 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
  • (нем.) Schaulen, Fritjof. Eichenlaubträger 1940-1940 Band III Radusch-Zwernemann. Pour le Mérite, 2005. ISBN 3-932381-22-X.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Fritjof Schaulen, page 140
  2. Fritjof Schaulen, page 140

Външни препратки[редактиране | edit source]