Йохан Готлиб Георги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йохан Готлиб Георги
Йохан Готлиб Георги 
Роден: 31 декември 1729
Ваххолцхаген, Померания
Починал: 27 октомври (8 ноември) 1802
Санкт Петербург, Русия

Йохан Готлиб Георги [на немски Johann Gottlieb Georgi; на руски Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги, 31 декември 1729, Ваххолцхаген, Померания - 27 октомври (8 ноември) 1802, Санкт Петербург] е немски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.

Ранни години 1729-1749[редактиране | edit source]

Роден в селцето Ваххолцхаген, окръг Грайфенберг, Померания (сега провинция Бранденбург, Германия) в семейство на свещеник. Начално образования получава вкъщи, завършва общообразователното училище в Щетин и след завършването му заминава за Швеция, където изучава медицина в университета в Упсала, от който излиза със степен доктор по медицина.

След дипломирането си се завръща в Померания и няколко години се занимава с фармация в Стендал.

Изследвания в Русия 1770-1774[редактиране | edit source]

През 1769 е поканен от Руската имперска академия на науките да участва в академична експедиция за изучаване на Европейска Русия и Сибир.

От 1770 до 1774 изследва югоизточната част на Европейска Русия и Сибир: през 1770 – Оренбургския край, Общия Сирт (405 м) и Прикаспийските степи; през 1771 – Алтай; през 1772-1773 – Задбайкалието и съставя карта на езерото Байкал в мащаб 10 версти на дюйм (1:420000), като пръв изказва предположението за тектонския му произход; през 1773 – Урал.

През лятото на 1772 той описва над 900 км от крайбрежието на Байкал: от устието на река Бугулдейка (106° 03` и.д.) до устието на река Горна Ангара и от там – вече по източното крайбрежие на езерото – до устието на река Селенга. От там се завръща до устието на река Баргузин (109° и.д.), изкачва се по реката до 110°, завива на изток, преминава през горния басейн на река Иня (ляв приток на Баргузин), пресича Икатския хребет и достига до река Кидимит, от басейна на река Витим. Добира се до Витим, от където продължава на север по Витимското плато, отново пресича Икатския хребет и се завръща в долината на река Баргузин. През есента се добира до устието на Селенга и през град Чита достига до Нерчинския край, където изследва забайкалските рудни находища.

През пролетта и лятото на 1773 изследва реките Исет (638 км, ляв приток на Тобол) и Чусовая (735 км), а след това около 800 км от западните склонове на Урал до Оренбург. Изследва и западната част на възвишението Общ Сърт, река Узен (650 км), река Голям Иргиз (675 км) и част от Волга до Астрахан.

През февруари и март 1774 се изкачва по Волга до Казан, а след това до Ярославл. Изследва река Унжа (550 км, приток на Волга) и Чухломското езеро (ок. 50 км2). По-късно същата година, изследва Галичкото езеро (75 км2), Галичко-Чухломската равнина, езерото Неро (Ростовско, 52 2км) и езерото Плещеево (Переславское, 50 2км) и през есента на 1774 се завръща в Санкт Петербург.

По време на своето четиригодишно пътешествие Георги събира огромно количество научни сведения за природата, ландшафта, полезните изкопаеми, климата и народите на Западен Сибир, прави множество портретни и пейзажни картини. През 1775 започва да ги издава във вид на списание. По-късно от 1776 до 1780 от събраните материали от него и от другите участници в "академичните" експедиции издава голям труд "Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten St." Petersburg, 1776-1780 („Описание всех в Российском государстве обитающих народов, также их житейских обрядов, вер, обыкновенный, жилищ, одежд и прочих достопамятностей“ /ч. 1-3, 1776-77/).

Академична кариера[редактиране | edit source]

През 1776 Георги е назначен за професор по химия в Академията на науките.

През 1781 завежда академичната химическа лаборатория. Занимава се с медицинска практика и се счита за един от най-добрите медици по това време в Санкт Петербург.

През 1783 е избран за академик в катедрата по химия. През тези години Георги прави интересно описание на флората на Петербургска губерния и първо фундаментално описание на самия град "Описание российско-императорского столичного города Санкт-Петербурга и достопримечательностей в окресностях оного, с планам", което излиза на немски език през 1790 и е преведено на руски през 1794 г.

Почива в Санкт Петербург през есента на 1802 г.

Източници[редактиране | edit source]