Кабирия
 |
|
| Режисура | Джовани Пастроне |
|---|---|
| Продукция | Джовани Пастроне |
| Сценарий | Габриеле д'Анунцио Тит Ливус Джовани Пастроне Емилио Салгари |
| Актьори | Лидия Кваранта Умберто Моцато Бартоломео Пагано |
| Разпространител | Итала |
| Премиера | 1914 г. |
| Времетраене | 200 минути в оригинал |
| Страна | Италия |
| Бюджет | 210 000 долара |
| Външни препратки | |
| Страница в IMDb | |
Кабирия (на италиански: Cabiria, 1914) е италиански ням художествен филм, праобраз на киножанра "пеплум".
Филмът излиза по кината в самото навечерие на Първата световна война - на 18 април 1914 г. Режисьор на продукцията е известния Джовани Пастроне, а сценарият е на Габриеле д'Анунцио по романа "Последните дни на Картаген" на Емилио Салгари.
Сюжетът пресъздава Сицилия в края на 3 век пр.н.е., т.е. между Първата и Втората пунически войни. Имението на римския патриций Бато остава под лавата на вулкана Етна. Патрицият си мисли, че неговата единствена и изключително красива дъщеря Кабирия е загинала, но тя е спасена от дойката си Крес в суматохата, но двете са отвлечени от картагенски пирати.
В началото на Втората пуническа война римския патриций Фулвио Аксил шпионира в Картаген с неговия роб, непобедимия гигант Мацисто. Той разбира, че главният свещеник на храма на Молох в Картаген - Картан е купил робинята Кабирия от пазара на роби, за да я жертва на олтара. Дойката на Кабирия убеждава Аксил да спаси Кабирия и те изработват план да отвлекат детето чрез Мацисто. Планът сработва и те бягайки се укриват в градината на Софонизба, която се съгласява да прибере в двореца детето, укривайки го от разбеснелите се пунически свещеници. Мацисто е заловен и прикован към воденичен камък, а Аксил отплава за Рим.
Няколко години по-късно, Кабирия израствайки в двора на Софонизба забравя за произхода си, и под името Елиса /пуническото на основателката на Каргаген - Дидона/ е въвлечена в сложна интрига от Софонизба между двамата кандидат-женихи и съперници за ръката ѝ - Масиниса и Сифакс. Бащата на Софонизба - Хаздрубал я дава за жена на Сифакс, въпреки че тя е сгодена за Масиниса.
Междувременно римският флот атакува Сиракуза, която по това време е съюзник на Картаген. Архимед с помощта на слънчеви огледала подпалва римските кораби и патриция Аксил се озовава при сицилиански рибари. Те го свързат с Бато, който съзира пръстена на дъщеря си от Аксил и разбира че е жива.
В Африка, изправени пред войските на Сципион Африкански (подпомагнати впоследствие от Масиниса) са каргагенските на Ханибал и Сифакс. Фулвио Аксил като стар познайник на Картаген и пуните е изпратен като съгледвач-шпионин в пуническата столица. Там той освобождава Мацисто, но след това двамата са заловени от войници на Сифакс. По това време на изпитание за Картаген, те разбират че Кабирия отново е предадена на жреците от храма на Молох - от Софонизба. Аксил и Мацисто успяват да се измъкнат от плен, освобождавайки Кабирия с нейния жених Масиниса, който изгаря от нетърпение да се разправи със своя конкурент за ръката на красавицата - Сифакс. Масиниса се присъединява към римляните с които пленява Сифакс, а заедно с него и Софонизба. Софонизба се вижда с Масиниса в опит да разпали чувствата му, като го моли да я освободи от римски плен заедно със Сифакс, обещавайки му всичко, включително и молка на Картаген. Масиниса е възпламенен от показаните чувства от Софонизба и се жени за нея надявайки се че по този начин римляните ще я освободят от плен заедно със Сифакс. Когато Сципион изказва своето неодобрение за брака на Масиниса, нумидиецът дава чаша с отрова на Софонизба, за да я изпие. Преди смъртта си, пуническата принцеса му признава, че пленената от римляните с нея Елиса е всъщност Кабирия, предавайки я на Фулвио Аксил.
Сюжетът е многопластов, а сценичните киноефекти с декорациите придават монументално-батален характер на лентата.
Филмът е един от киношедьоврите в историята на седмото изкуство. Сценария е повлиян от романа "Саламбо".
