Каваклия (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каваклия
Kavaklı
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина165 m
Население3445 души (2011)
Каваклия в Общомедия

Каваклия или Кавакли (на турски: Kavaklı, Каваклъ) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. По сведения на поп Никола Петканов,[1] в село Каваклия през 1872 година със сигурност е идвал Апостолът на Свободата, Васил Левски. По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Апостола. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители българи.[2]

След Руско-турската война от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в Княжество България - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 290 български екзархийски семейства или 1087 души.[3]

Според „Одрински глас“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междюсъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата Ваякьой, днес квартал на Бургас (50 семейства), Ески паслии (32 семейства), Джанкардаш (25 семейства), Войника (25 семейства), Каба сакал (23 семейства), Копаран (10 семейства), Къшладере (8 семейства), Саръ Муса (7 семейства), Карагьозлер (5 семейства), Ичме (5 семейства), Папарос, днес квартал на Бургас (5 семейства), Ахлатли (3 семейства), Тюркменли, Лъджакьой (днес квартал на Бургас), Якезли, Урумкьой, Малка поляна, Ахренли, Келешкьой, Факия, Яворово, както и в Бургас, Варна, Созопол и на други места. 24 семейства са заселени в село Ветрен, днес квартал на Бургас.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Каваклия
  • Димитър Петканов (1886 – ?), български свещеник и революционер
  • Иван Котков (1858 – 1901), български революционер
  • Константин Петканов (1891 – 1952), български учен и писател, академик
  • Константин Петканов (1868 – 1956), български просветен деец и революционер
  • Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец[7]
  • Никола Петканов (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер
  • Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП[7]
Починали в Каваклия
  • Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281
  7. а б Списък на убити партизани
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12