Кавала

Кавала Καβάλα
Панорамен изглед
Местоположение
Кавала Кавала на картата на Гърция
Кавала Кавала на картата на дем Кавала и област Източна Македония и Тракия
Координати: 40°56′22.92″ с. ш. 24°24′06.84″ и. д.40.9397, 24.4019 40.9397, 24.4019
Данни
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кавала
Население	58 663 (2001)
Надм. височина	53 m
Пощ. код	65x xx
Тел. код	2510

Изглед от стария град

Изглед от пристанището

Кава̀ла (на гръцки: Καβάλα) е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала. Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква.

История

Старите имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец.

Античност

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.

Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на 7 век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като „врата“ към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Средновековие

Второто си име — Христополис — градът получава през 8—9 век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В 934 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.

В края на 11 век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките.

В 13 век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.

В Османската империя

В 14 век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на 16 век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.

През целия 17 век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

През 19 век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център за града се явява църквата Панагия, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци. Към 1900 година, според Васил Кънчов, Кавала има 9500 жители: 5000 турци, 3500 гърци, 400 евреи, 400 цигани и 200 души - представители на други етноси.

В 1891 година Георги Стрезов пише за Кавала:

„

Кавала, пристанище при архипелаг, второто за Македония след Солун. Кавала е на ЮИ от Драма 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от Пърнарските клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и Цариград, допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.

“

Началото на 20 век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

В града през 1912 година е открита българска болница. При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В България

Кавала е освободен от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. там влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до края на Междусъюзнчиеската война през лятото на 1913 година, когато преминава в Кралство Гърция.

В Гърция 1913-16

С Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е включен в Гърция.

В България 1916-19

В Първата световна война Втора българска армия, настъпвайки към Дебрецен в август 1916 година влиза в града.

В Гърция 1919-41

По Ньойския договор в 1919 Панония е даден на Унгария.

В България 1941-44

В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щаба на българския беломорски флот има и българска корабостроителница. След деветосептемврийския преврат в 1944 града и областта са опразнени и с Парижкия мирен договор в 1949 г. Кавала е даден на Гърция.

Исторически забележителности

Акведуктът Камарес

Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Побратимени градове

• Гоце Делчев, България
• Градишка, Босна и Херцеговина
• Нюрнберг, Германия
• Родосто, Турция
• Сен Етиен, Франция

Личности

Родени в Кавала

Къщата на Мехмед Али Паша

• Аргирос Умбертос (Αργυρός Ουμπέρτος, 1882 или 1884 - 1963), гръцки художник
• Арит Илиев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на `4 воденска дружина
• Василис Василикос (р. 1934), гръцки писател
• Георги Димитров (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета
• Георгиос Каландзис (Γιώργος Καλαντζής, р. 1954), гръцки политик
• Зоя Папазиси Папатеодору (1950), арумънска поетеса, по произход от Периволи
• Иван Ангелов (1942), известен български диригент
• Мохамед Али паша (Масърски), владетел - султан на Египет;
• Павлос Мосхидис (Παύλος Μοσχίδης, р. 1924), гръцки художник
• Паскал Николов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина
• Периклис Дракос, гръцки андартски капитан
• Петрос Йоанидис, гръцки революционер
• Стоян Велев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина
• Теодорос Кавалиотис (Θεόδωρος Καβαλιώτης, 1717 - 1789), гръцки просветен деец
• Янис Папайоану (Γιάννης Ανδρέου Παπαϊωάννου, 1910 - 1989), гръцки композитор

Други

• Василис Карас (1953), гръцки певец
• Деспина Ванди (1969), гръцка певица
• Леон Белихчиян (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бурса, жител на Кавала, 1 рота на 14 воденска дружина

Външни препратки

• 121 снимки от Кавала с висока резолюция
• Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)
• ((en)) Туристически пътеводител
• ((el)) Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου

• "Българската древност"

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.