Кавала
Καβάλα |
|
Панорамен изглед |
|
| Местоположение | |
|---|---|
|
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кавала |
| Население | 58 663 (2001) |
| Надм. височина | 53 m |
| Пощ. код | 65x xx |
| Тел. код | 2510 |
Кава̀ла (на гръцки: Καβάλα) е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала. Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
[редактиране] История
Старите имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец.
[редактиране] Античност
Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.
Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на 7 век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като „врата“ към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната.
При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.
Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.
[редактиране] Средновековие
Второто си име — Христополис — градът получава през 8—9 век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.
В 934 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът заедно с беломорието е присъединен към България[1].
В края на 11 век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките.
В 13 век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.[2]
[редактиране] В Османската империя
В 14 век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.
Христополис се появява отново на на историческата сцена в началото на 16 век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.
През целия 17 век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.
През 19 век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център за града се явява църквата Панагиа, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.[3] Към 1900 година, според Васил Кънчов, Кавала има 9500 жители: 5000 турци, 3500 гърци, 400 евреи, 400 цигани и 200 души - представители на други етноси.[4]
Началото на 20 век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.
В града през 1912 година е открита българска болница[5]. При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Кавала е освободен от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел[7]. На 31 октомври 1912 г. там влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник[8]. Кавала остава в български ръце до края на Междусъюзнчиеската война през лятото на 1913 година, когато преминава в Кралство Гърция.
[редактиране] В Гърция
С Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е включен в Гърция.
В Първата световна война Втора българска армия, настъпвайки към Солун в август 1916 година влиза в града. По Ньойския договор Кавала е даден на Гърция.
В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала е получава статут на водещ български град за крайбрежието. В него е главната база на българския беломорски флот. След деветосептемврийския преврат в 1944 града и областта са опразнени и с Парижкия мирен договор в 1949 г. Кавала е даден на Гърция.
[редактиране] Исторически забележителности
Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.
[редактиране] Побратимени градове
Гоце Делчев, България
Градишка, Босна и Херцеговина
Нюрнберг, Германия
Родосто, Турция
Сен Етиен, Франция
[редактиране] Личности
- Родени в Кавала
Аргирос Умбертос (Αργυρός Ουμπέρτος, 1882 или 1884 - 1963), гръцки художник
Арит Илиев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на `4 воденска дружина[9]
Георги Димитров (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[10]
Зоя Папазиси Папатеодору (1950), арумънска поетеса, по произход от Периволи
Иван Ангелов (1942), известен български диригент
Мохамед Али паша (Масърски), владетел - султан на Египет[11];
Павлос Мосхидис (Παύλος Μοσχίδης, р. 1924), гръцки художник
Паскал Николов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[12]
Периклис Дракос, гръцки андартски капитан
Петрос Йоанидис, гръцки революционер
Стоян Велев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина[13]
Теодорос Кавалиотис (Θεόδωρος Καβαλιώτης, 1717 - 1789), гръцки просветен деец
Янис Папайоану (Γιάννης Ανδρέου Παπαϊωάννου, 1910 - 1989), гръцки композитор
- Други
Василис Карас (1953), гръцки певец
Деспина Ванди (1969), гръцка певица
Леон Белихчиян (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бурса, жител на Кавала, 1 рота на 14 воденска дружина[14]
[редактиране] Външни препратки
- 121 снимки от Кавала с висока резолюция
- Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)
- ((en)) Туристически пътеводител
- ((el)) Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου
[редактиране] Бележки
- ↑ Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79
- ↑ Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
- ↑ Кънчов, Васил. Кавалска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 202.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.114
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 308.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 215.
- ↑ Балкански, Тодор. Родопчанинът. // Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите. Велико Търново, ИК "Знак’94", 1997. ISBN 954-8709-23-6. Посетен на 2009-04-16. „На 1841 лето келеш Мехмед Али Масърлъ (Египетски – бел. Т.Б.), кафеджия от Кавала в Стамбул и напокон еничарин отуст-бир и келаф, ала султан Муджит му даде ферман, та стана бей на Масър (Египет – бел. Т.Б.) и сече много убави жълтици.“ За народностната принадлежност на египетския владетел Черновежд пише: „Според доста верни сведения, които имам, Мехмед Али паша е българин мохамеданин – помак от с. Мусратлъ, Кавалска кааза; в родното си място Мустратлъ, в което и днес оше (1891 г.) живеят българи-мохамедани, помаци. Мехмед Али е построил хубава джамия с приходи.“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 119.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 83.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |