Кавала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кавала
Καβάλα
Панорамен изглед
Панорамен изглед
Гърция
Red pog.png
Кавала
Източна Македония и Тракия
Red pog.png
Кавала
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кавала
Надм. височина 53 m
Население (2001) 58 663 души
Пощенски код 65x xx
Телефонен код 2510
Кавала в Общомедия

Изглед от стария град
Изглед от пристанището

Кава̀ла (на гръцки: Καβάλα) е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала. Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.

Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Второто си име — Христополис — градът получава през VIII - IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България[1].

В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките.

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.

През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.[3] Към 1900 година, според Васил Кънчов, Кавала има 9500 жители: 5000 турци, 3500 гърци, 400 евреи, 400 цигани и 200 души - представители на други етноси.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Кавала:

Кавала, пристанище при архипелаг, второто за Македония след Солун. Кавала е на ЮИ от Драма 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от Пърнарските клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и Цариград, допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.[5]

Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

В града през 1912 година е открита българска болница[6]. При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел.[8] На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник.[9] Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г.

В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, българската армия се изтегля от областта.

Исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Акведуктът Камарес

Кавалският акведукт е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Мехмед Али паша

В Кавала е роден султанът на Египет Мохамед Али паша (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от 18 век Теодорос Кавалиотис, гръцкият художник Умвертос Аргирос, андартският капитан Периклис Дракос, гръцкият композитор Янис Папайоану, арумънската поетеса Зоя Папазиси Папатеодору и известният български диригент Иван Ангелов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79
  2. Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  4. Кънчов, Васил. Кавалска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 202.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 36.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 114.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 125.
Дем Кавала
Кавала | Агиос Силас | Амигдалеонас (Бадем чифлик) | Ано Левки (Горен Чинар) | Аспри Амос | Вунохори (Мухал) | Дато (Берекетли) | Ески Кавала (Палеа Кавала) | Зигос | Левки (Чинар) | Лимния (Суючук) | Корита (Корифес) | Кранохори (Къзли) | Кринидес (Рахча) | Крионери (Куруджу) | Лидия (Маджар чифлик) | Ликостомо (Куртлу) | Микрохори (Ахатлар) | Неа Карвали (Чапранас) | Нео Зигос (Просфигес) | Палео Цифлики | Полинеро (Наипли) | Полистило (Балушка) | Филипи (Селян) | Халкеро (Кьосе Еляз)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.