Кавракирово
Вижте пояснителната страница за други значения на Орман.
| Кавракирово | |
 Кавракирово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 587 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 7,769 km² |
| Надм. височина | 97 m |
| Пощ. код | 2889 |
| Тел. код | 07427 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 35081 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
| Кметство - кмет |
Кавракирово Александър Треновски (ГЕРБ) |
Кавракѝрово е село в Югозападна България, община Петрич, Област Благоевград. Селото носи името Орман до 1951 година, когато е прекръстено на името на Симеон Кавракиров.
Съдържание |
География [редактиране]
Село Кавракирово е разположено северозападно от общинския център Петрич в южните поли на Огражден планина в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Първомай и Михнево.
История [редактиране]
Селото се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година под името Богуново и Богиево. Съгласно първия регистър в селото живеят 56 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. [1] Според народно предание първоначално селото се намира на 3 километра североизточно от днешното - в местността "Богоево" , но през 18 век е опожарено от турци от село Гюргево и изселено. По-късно възниква на днешното си място като чифлик под името Орман.
През 19 век е неголямо чифликчийско селище , числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Орман чифлик е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 132 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орман, при десния бряг на Струмица на СЗ от Петрич 1 1/2 час; път равен. Лежи в последните склонове на Малешовската планина, на един баир. Ражда се най-много ориз. В параклиса си четат смесено. Къщи 70.[3] | “ |
Според изследванията на Васил Кънчов към 1891 година село Орман има всичко 45 къщи, от които 30 български и 15 цигански.[4] Пак според Кънчов към 1900 година селото е населявано от 220 жители, всички българи християни. Цигани не са посочени.[5]
Съгласно статистическото изследване на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 272 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[8]
Културни и природни забележителности [редактиране]
Село Кавракирово е известно със своите потомствени музиканти - зурнаджии и е един от основните центрове на зурнаджийската традиция в България.[9]
Николай Димитров - Футболист
Георги Петров - Футболист
- Починали в Кавракирово
Милан Постоларски (? - 1944) - български революционер и войвода на ВМРО
- Свързани с Кавракирово
- Димитър Димашев (1889- 1928) - български революционер и войвода на ВМРО
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.566-567
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 129.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 187.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 186-187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.867.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Зурнаджийска група на Демко Куртов
|
|||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
