Кавракирово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орман.

Кавракирово
България
Red pog.png
Кавракирово
Област Благоевград
Red pog.png
Кавракирово
Общи данни
Население 1 581 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 7,769 km²
Надм. височина 97 m
Пощ. код 2889
Тел. код 07427
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 35081
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Кавракирово
Александър Треновски
(ГЕРБ)

Кавракѝрово е село в Югозападна България, община Петрич, Област Благоевград. Селото носи името Орман до 1951 година, когато е прекръстено на името на Симеон Кавракиров.


География[редактиране | edit source]

Село Кавракирово е разположено северозападно от общинския център Петрич в южните поли на Огражден планина в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Първомай и Михнево.

История[редактиране | edit source]

Селото се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година под името Богуново и Богиево. Съгласно първия регистър в селото живеят 56 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. [1] Според народно предание първоначално селото се намира на 3 километра североизточно от днешното - в местността "Богоево" , но през 18 век е опожарено от турци от село Гюргево и изселено. По-късно възниква на днешното си място като чифлик под името Орман.

През 19 век е неголямо чифликчийско селище , числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Орман чифлик е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 132 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Орман, при десния бряг на Струмица на СЗ от Петрич 1 1/2 час; път равен. Лежи в последните склонове на Малешовската планина, на един баир. Ражда се най-много ориз. В параклиса си четат смесено. Къщи 70.[3]

Според изследванията на Васил Кънчов към 1891 година село Орман има всичко 45 къщи, от които 30 български и 15 цигански.[4] Пак според Кънчов към 1900 година селото е населявано от 220 жители, всички българи християни. Цигани не са посочени.[5]

Съгласно статистическото изследване на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 272 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[8]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Село Кавракирово е известно със своите потомствени музиканти - зурнаджии и е един от основните центрове на зурнаджийската традиция в България.[9]

Николай Димитров - Футболист

Георги Петров - Футболист

Починали в Кавракирово
Свързани с Кавракирово

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.566-567
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 129.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 187.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 186-187.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.867.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  9. Зурнаджийска група на Демко Куртов
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.