Кагал

Кага́л (също и кахал, на иврит: קָהָל) значи събрание на народа, сбор, и е орган на местното (муниципално, общинско) самоуправление на източните евреи - ашкенази.

Главата на кагала, т.е. онзи който е начело на еврейските общини в диаспората, я представлява и се явява посредник между нея и държавата. В широк смисъл, кагал значи еврейска община, която в Жеч Посполита и после в Руската империя е узаконена като административна форма на самоуправление по силата на обичайното еврейско право. В преносен смисъл името значи безпорядъчна тълпа и шумно сборище.

Септуагинтата קָהָל превежда думата εκκλεσία на древногръцки и койне като «църква» и/или синагога.

Източници

• Краткая Еврейская Энциклопедия, том 4, кол. 17-21
• Книга кагала. Я. Брафман, 3-е изд., 1881 г.