Кадиево (вилает Лозенград)
(пренасочване от Кадиево (Вилает Лозенград))
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България вижте Кадиево.
| Кадиево Kadıköy | |
| — село — | |
  Кадиево  Кадиево | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 313 m |
| Население | 304 души (2002) |
Кадиево иил Българско Кадиево (на турски: Kadıköy, Кадъкьой) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 12 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Кадиево е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кадиево (Kadievo) е село с 85 домакинства и 408 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Кадиево живеят 72 български екзархийски семейства или 304 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Кадиево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Кадиево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кадиево
Бахари Стефанов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]- Драган Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 25 март 1913 година[5]
- Калуд Петков Мушаков, български комунист, роден на 12 февруари 1897, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1928 година, член на ВКП (б) от 1928 година, арестуван 1937 година, освободен, участник във Втората световна война, завърнал се в България през 1947 година, член на БКП и обявен за активен борец, починал през 1958 година[6]
- Петко Илиев Стоянов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Анхиало, 1 рот ана Лозенградската партизанска дружина, 3 рота на 13 кукушка дружина[7]
- Сотир Янков (1890 – 1970), български комунист[8]
- Станко Филипов Станков (? – 1916), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 4 и Нестроева рота на 8 костурска дружина,[9] загинал през Първата световна война[10]
- Стоян Атанасов Купенов (1902 – 1941), български и съветски комунист[11]
- Починали в Кадиево
- Гено Вълков Шаранков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34-35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 (двама под Кадиево и двама от Кадъ кьой).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 643.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 283.
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 474. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 67
- ↑ «Болгары-интернационалисты – участники Великой Отечественной войны (1941-1945гг.)»
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 14