Кадин мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кадин мост
Поглед към моста от запад (по течението)
Поглед към моста от запад (по течението)
Основни данни
Предназначениепътен мост
Пресичарека Струма
Местоположение НевестиноБългария
По-горенмост на път II-62
По-доленпешеходен мост при Невестино
Технически данни
Конструкциясводове
Материалкамък
Обща дължина~100 m
Ширина~5 m
Главен отвор20 m
Брой отвори5
История
Построен1470 г.
Експлоатация
Собственикобщина Невестино
Карта
42.2561° с. ш. 22.8536° и. д.
Местоположение в България
Кадин мост в Общомедия

Кадин мост е каменен мост над река Струма, в село Невестино, област Кюстендил. Известен и като Невестин мост.

Местоположение, история и архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]

Мостът се намира в центъра на село Невестино. Дълъг е около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата при пълноводие. Застлан е с големи гранитни плочи. От същия камък са и зиданите перила. Архитектурата му е смесица от антични средновековни и ренесансови форми.

На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна плоча с издълбан надпис на арабски, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на великия везир Исхак паша през 874 г. от Егира, т.е. през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II.[1] Няколко години по-рано пашата преминал през тези места по пътя си към Босна.

Пълният текст на каменния надпис гласи:

По високото разпореждане на Исхак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874.

Името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легендите за построяването му.

Според едната строежът на моста не вървял, защото всичко, което вдигали майсторите през деня, било нощем отнасяно от буйните води на Струма. За това майсторите решили, че за успешното му довършване ще трябва да дадат курбан една от жените си; тя да бъде първата, която на заранта ще им донесе ядене. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Манол (Мануил) и за това тя била зазидана в основите на моста. Оттук и мостът е наречен „Невестин" – на турски „Кадън".

Според втората легенда мостът е построен по заповед на султан Мурад като сватбен подарък на една смела българска невеста. Когато тръгнал на военен поход, на това място султанът срещнал сватбари. Те не се побояли от султанските войски, а невестата се поклонила на султана. Когато той я попитал какъв дар иска, тя пожелала да се направи мост над реката. Мостът бил направен и наречен „Невестин“ или „Кадън" (по-късно видоизменено в Кадин).

Според трета легенда мостът бил изграден по настояването на местен турски съдия – на турски „кадия", и оттам получил и името си „Кадин“ мост.

Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този период и през 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.). От моста се разкрива гледка към планината Рила, а до него има парк, с места за отдих, почивка и риболов. Мостът е проходим за преминаване с автомобили, с ограничение на скоростта от 30 km/h.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кадин мост – символ на вечността; 100 обекта

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Каранов, Ефрем – „Няколко думи за Кадин мост и за вярвания при съграждането на нови сдания" – Псп БКД, 1883, № 7, 128 – 134.
  • Генов, Николай. – „Вградили мома в Кадин мост", в-к „Стандарт“, 21 декември 2004 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 277.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]