Кадхерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Принцип на взаимодействие между структурните протеини в кадхеринови клетъчни контакти. Актиновите филаменти се свързват чрез α-актин както и за мембраната посредством винкулин. Главовия домен на винкулин асоциира с E-кадхерин чрез α-, β-, и γ-кадхерни. Опашния домен на винкулин се свързва за мембранните липиди и актиновите филаменти.

Кадхерините (от "калций-зависими адхезивни молекули") са клас трансмембранни протеини тип 1. Те играят важна роля в клетъчната адхезия, осигурявайки свързването на клетките помежду им в тъканите. Зависими са от наличието на калциеви йони (Ca2 +), за да функционират, а оттам произхожда и името им.

Белтъчното суперсемейство на кадхерините включва кадхерини, протокадхерини, дезмоглеини и дезмоколини и други.[1][2] В структурата си те споделят общите кадхеринови мотиви, които представляват извънклетъчни Ca2+-свързващи домени. Има множество класове кадхерини, обозначавани с префикс (като цяло отбелязва вида на тъканта, в която се свързва). Установено е, че клетки, съдържащи специфичен подтип кадхерини, са склонни да се свързват заедно, изключвайки други видове клетки, както в клетъчна култура, така и по време на развитието. Например клетки, съдържащи N-кадхерини, са склонни да се свързват с други N-кадхерини експресиращи клетки.

Класификация[3][редактиране | редактиране на кода]

Подклас Пример
Класически кадхерини Тип I: Е-кадхерин, N-кадхерин, R-кадхерин

Тип II: VE-кадхерин

Дезмозомални кадхерини дезмоколин, десмоглеин
Атипични кадхерини Т-кадхерин, LI-кадхерин
Прото-кадхерин CNRs, AXPC, PAPC
асоциирани с кадхерини сигнални протеини FAT, Flamingo

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hulpiau P, van Roy F. Molecular evolution of the cadherin superfamily // Int. J. Biochem. Cell Biol. 41 (2). Февруари 2009. DOI:10.1016/j.biocel.2008.09.027. с. 349–69.
  2. Angst B, Marcozzi C, Magee A. The cadherin superfamily: diversity in form and function // J Cell Sci 114 (Pt 4). Февруари 2001. с. 629–41.
  3. Encyclopedia of Molecular Pharmacology. Springer, 2008. ISBN 9783540389163. с. 306–. Посетен на 14 декември 2010.