Кажани
| Кажани Кажани | |
| — село — | |
 Панорама | |
  Кажани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 75 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Кажани в Общомедия | |
Кажани (на македонска литературна норма: Кажани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 880 m надморска височина в северните поли на планината Пелистер, в областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля, на пътя Битоля – Охрид.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местна легенда в миналото на мястото на Кажани имало богато селище, занимаващо се предимно със скотовъдство и търговия с кожи. Оттук се появило името Кожани, което по-късно се трансформирало в днешното име Кажани.[1]
В XIX век Кажани е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кожени (Kojeni) е посочено като в каза Ресен с 15 домакинства и 48 жители българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Кажани има около 100 турски къщи и 8 български християнски.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кажани има 515 жители, от 65 са българи християни, а останалото мнозинство арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кажани е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[5]
Всички българи в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кажени има 56 българи екзархисти и 480 албанци.[6]
Селото пострадва силно през Първата световна война, след която е на практика разселено. В 1961 година има 134 жители, от които 98 македонци, 34 турци и 2 сърби. От 50-те до 80-те години на XX век Кажани е туристичко селище с много кафенета и ресторанти, здравна служба, полицейски участък и ветеринарна служба. Населението обаче намалява вследствие на емиграция – първоначално в Битоля, Ресен, Охрид, Турция, а след Първата световна война в Австралия, Канада, Белгия, Германия, Австри.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 59 |
| албанци | 13 |
| турци | 2 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В 2008 година са регистрирани 114 жители.[1]
В Кажани е построена църквата „Свети Никола“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Кажани
Борис Кочановски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Кажани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| |||||||||||
