Казимир Ернрот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казимир Ернрот
Генерал-лейтенант от Руската императорска армия
Генерал-лейтенант
Johann Casimir Ehrnrooth.jpg
военно-политически деец
Информация
Години на служба 1856 - 1881
Служил на Romanov Flag.svg Руска империя,
Княжество България Княжество България
Род войски артилерия, пехота
Командвания Русская императорская армия Витебски 27-ми пехотен полк
Русская императорская армия 11-та пехотна дивизия
Княжество България Военно министерство на Княжество България
Войни Кавказка война (1817—1864)
Януарско въстание (1863)
Руско-турска война (1877-1878)
Отличия
Полски орден "Свети Станислав" I ст.
1874
Орден на Света Анна I ст.
1880
Полски орден „Бял орел“
1883
Златно оръжие „За храброст“
1859
Орден „Свети Владимир“ II ст.
1881

Роден 1833
Сееста, Настола,
Велико княжество Финландия,
Руска империя
Починал 1913
Хелзинки, дн. Финландия
Друга работа Княжество България министър на войната
Княжество България министър-председател
Княжество България министър на вътрешните работи
Портал  Портална икона   Биографии

Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България е военен министър (1880-1881), министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в Курския пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на Северен Кавказ (1856-1860). Прехвърлен е в Полша (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на Витебския пехотен полк (1863-1867). Генерал-майор от 1869 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.

В Княжество България[редактиране | edit source]

Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при извършването на държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.

След България[редактиране | edit source]

В Русия е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на Финландия. След пенсионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.

Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.

Източници[редактиране | edit source]