Казино (организация)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Казино.
| „Казино“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основана | 1852 г., Битоля, Османска империя |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Битоля |
| Езици | гръцки |
„Казино“ или „Димотикон Катастима“ (на гръцки: Καζίνο) е гръцка националреволюционна организация в Битоля, съществувала около и след средата на ХIХ век. Привържениците ѝ са местни гъркомани и гърци.
Създаване[редактиране | редактиране на кода]
Създадено е през 1852 година в отговор на активизирането на българското движение в Македония.[1] Ръководителите на „Казино“ са предимно гръцки учители, които са в опозиция на митрополит Венедикт Византийски. Сред тях са: Мина Бища (Минас Бистас), влах от Магарево, Коста Гьоршев (Константинос Георгис), българин гъркоманин от Битоля, Коста и Спасе Попнаумови (Папанаум), българи-гъркомани от Битоля, Николаос Зиузиос, С. Воснякос, Г. Цакас, Д. Папатеохарос и други.[1][2] Кузман Шапкарев пише, че тези „даскали“ организират своята дейност чрез учреденото от тях гръцко читалище „Лески“.[2]
Идеология[редактиране | редактиране на кода]
Според служителя в руското консулство в града Евгений Тимаев казинистите са панелинисти и елино-гърци за разлика от фанариотите или турските гърци, водени от митрополита и представени главно от османски чиновници. „Казино“ има роля в погърчването на образованите битолски власи.[3] Австрийският вицеконсул в Битоля Франц фон Соретич определя членовете на „Казино“ като партизани на Нова Гърция.[4]
Разтуряне[редактиране | редактиране на кода]
Към 1860 година членовете на „Казино“ организират протест срещу несправедливата смъртна присъда на местния жител Ташко. Те са подкрепени от битолските еснафи, но срещат неодобрението на владиката и действията им са възприети като незаконни.[5] По време на посещението на великия везир Кибрисли Мехмед Емин паша в началото на есента на същата година активистите на „Казино“ отказват да се включат в неговото посрещане, тъй като, според някои данни, разглеждат султана като узурпатор на техните територии.[1] Този случай е използван от митрополита, който ги представя като бунтовници и разкрива пред властите революционните им планове. По заповед на велкия везир 9 члена на „Казино“ са арестувани и разследвани. Твърди се, че казинистите подготвят въстание на местните християни.[4] Осем от тях, сред които Бища, Гьоршев и братята Попнаумови, са изпратени на заточение[2] в Мала Азия, а учителят Нако е оправдан и през лятото на 1861 година се завръща от Цариград в Битоля.[5]
След арестуването на казинистите фанариотската партия окончателно взима връх сред гръцката общественост в Битоля. Въпреки това, митрополит Венедикт продължава да припомня на турските власти революционните идеи на казинистите, когато злепоставя свои опоненти.[5] През 1863 година в Битоля все още е запазено известно влияние на „Казино“.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 51. (на английски)
- ↑ а б в Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 110 - 111.
- ↑ а б Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1860, София 1978, с. 163. Публикуваният доклад на Тимаев е от 1863 г.
- ↑ а б Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 116-117.
- ↑ а б в Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1860, София 1978, с. 145-147. Публикуван доклад на М. А. Хитрово от 31 август 1861 г.
