Казичене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казичене
България
Red pog.png
Казичене
Област София
Red pog.png
Казичене
Общи данни
Население 4 936 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 16,578 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 1532
Тел. код 02
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 35239
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Казичене
Антон Владимиров
(ГЕРБ)

Казичене е село в Западна България. То се намира в област София, Столична община, на 12 km източно от центъра на гр. София. С население 4936 души Казичене е третото по големина село в България след Айдемир и Лозен.

География[редактиране | edit source]

Кметството на с. Казичене

Казичене е разположено на изток от София, непосредствено до десния бряг на старото корито на река Искър, където се пресичат римският военен път между Белград и Истанбул, наричан "Трояно", и пътят от Самоков до Ботевградското шосе.

Землището на Казичене е част от Софийската котловина и е по-близо до северните склонове на Лозенската планина, които определят характера на повърхността му.

По данни от преброяването през 2006 г. населението на Казичене наброява близо 5000 постоянно живеещи.[1]

След 2000 г. в околността се развива промишлена зона, където се разполага фабриката на Chipita, а по-късно и множество други, като логистичната компания Верта ООД и дистрибутора на строителни материали Техникон Груп АД. Това развитие е силно повлияно от наличието на гара и местоположението на селището до околовръстния път на София между магистралите Хемус и Тракия.[2]

Населението на Казичене има постоянен прираст през последните години поради големия брой работни места в района и близостта на селището до столицата, което от своя страна води до повишения интерес към закупуването на терени за строителство на семейни къщи. Мнозина постоянни и сезонни мигранти от провинцията намират Казичене за по-евтина алтернатива на София.[3][4]

История[редактиране | edit source]

Древна карта на Тракия
Погребални дарове от символично погребение, Казичене, 10-7 в.пр.н.е. – златна купа, бронзов котел, глинена урна

Селището датира поне от времето на ранножелязната епоха в древна Тракия (I хил. пр. н.е.), и е известно с високите по обем и качество златни изделия, което показват намарените там тракийски съкровища от периода между 10-ти и 7-ми век пр. н.е.[5][6][7]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Казичене разполага с множество минерални извори, които са с голям капацитет и в близкото минало са използвани за отопление на оранжерии. Водата от тях не представлява интерес за питейни нужди поради не особено добрите химически показатели.

В близост до гарата на Казичене, непосредствено между коловозите на релсовото трасе, се намира “Царската гара”, построена от цар Фердинанд във виенски стил – мястото, от което Цар Борис III е започвал пътуванията си със собствения си, управляван от него, локомотив, и от където Фердинанд І напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, прекаран в усамотение в наблизо разположената резиденция "Врана".

Спорт и развлечения[редактиране | edit source]

На запад от Казичене се намира голямо езеро, където е разположен хидропаркът Литекс, известен с една от малкото възможности за водни спортове в района на София, като уейкбординг и водни ски.[8][9] Там от 2000 г. насам също се организира годишен турнир по спортен риболов.[10][11]

Селището е представлявано от ФК Казичене, играещ в столичната окръжна футболна група.[12]

Други[редактиране | edit source]

Залив Казичене на остров Лоу в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван в чест на селото.[13]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Казичене

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Село Казичене Guide-Bulgaria.com Посетен на 2010-03-26.
  2. Казичене се превръща в една от най-перспективните логистични зони до София (in Bulgarian) Investor.bg 20 април 2007. Посетен 2010-03-26.
  3. Новите софиянци под наем на село, StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
  4. Лятото са тук, зимата си ходят, StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
  5. Софийското Средновековно Златарство Sofia.bg Посетен 2010-03-30.
  6. Открили край Казичене батерия на 27 века, StandardNews.bg, 19 декември 2008. Посетен 2010-03-30.
  7. Съкровищата на България Софийски универсистет - ФМИ Посетен 2010-03-30.
  8. Хидропарк Литекс, Казичене Blueroom.info 2 Юли 2009 Посетен 2010-03-26.
  9. Wakeboarding Weekend in Sofia Kitesurf-Varna.com Посетен 2010-03-26.
  10. Турнир по риболов в Казичене, Dnevnik.bg, 10 май 2001. Посетен 2010-03-26.
  11. Тъга над въдиците в Казичене, SegaBG.com, 14 май 2001. Посетен 2010-03-26.
  12. А ОФГ София (столица) - Юг 2009/10
  13. Kazichene Cove SCAR Composite Gazetteer of Antarctica Посетен 2010-03-26.
  14. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.