Кайли Миноуг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кайли Миноуг
Kylie Minogue
австралийска певица
2018 г.
Родена
28 май 1968 г. (55 г.)

НаградиАвстрийски музикални награди “Амадеус“
Орден на Британската империя
Музикална кариера
Стилпоп музика, електропоп, електронна музика, съвременен ритъм енд блус[1][2][3]
Инструментивокал
Глассопран[4]
Активностот 1979 г.
ЛейбълИ Ем Ай“, „Парлофон Рекърдс“, Mushroom Records, Deconstruction Records, „Кепитъл Рекърдс“, „Астралуъркс“, „Уорнър Мюзик Груп“, Geffen Records, Festival, „Уорнър Брос Рекърдс“, „Би Ем Джи“, Warner Music Australia, PWL, Warner Records Inc., BMG Rights Management
Братя/сестриДани Миноуг[5]

Подпис
Уебсайтwww.kylie.com
Кайли Миноуг в Общомедия

Кайли Ан Миноуг OBE (на английски: Kylie Ann Minogue, родена на 28 май 1968 година в Мелбърн, Австралия), известна също просто като Кайли, е австралийска певица, авторка на песни и актриса.

Получава известност с двегодишното си участие в австралийската сапунена опера „Съседи“. След това започва в края на 1980-те кариерата си на певица и до момента има над 80 милиона продажби на албуми в световен мащаб. Въпреки че е родена и израсла в Мелбърн, Австралия, Миноуг живее и работи във Великобритания от 1990-те насам.

През 1987 година Миноуг подписва договор със звукозаписната компания Пи У Ел. През следващата година издава първия си студиен албум Kylie и сингъла „I Should Be So Lucky“. След това издава още три студийни албума, главно продуцирани от Сток, Ейткън и Уотърман. За да има повече контрол върху музиката си, Миноуг подписва договор със звукозаписната компания Диконстръкшън Рекърдс и издава през 1994 година едноименния си албум Kylie Minogue и през 1997 година албума Impossible Princess. След това подписва договор с Парлофон Рекърдс и се връща към масовата на денс музика с издадения през 2000 година албум Light Years и сингъла „Spinning Around“. Следващият ѝ албум Fever, издаден през 2001 година, е най-успешният ѝ до момента, и водещият му сингъл „Can't Get You Out of My Head“ е продаден в повече от пет милиона копия.

Миноуг е произведена в Офицер на Ордена на Британската империя по случай новата 2008 година за заслуги в областта на музиката. След това е произведена от френското правителство в Рицар на Ордена за изкуство и литература за приноса ѝ към обогатяването на френската култура. Получава през 2011 година Миноуг почетен докторат в областта на науката от университета Англия Ръскин за приноса си промотирането на борбата срещу рака на гърдата. На музикалните награди ARIA от 2011 година е приета от Австралийската асоциация на звукозаписната индустрия в залата на славата на ARIA. Избрана е за Офицер на Ордена на Австралия по случай Деня на Австралия през 2019 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Подписва договор с британските композитори и продуценти Сток, Ейткън и Уотърман и представя редица световни хитове. Но популярността на Кайли започва да спада и това я кара да се отдели от Сток, Ейткън и Уотърман през 1992 г. През следващите няколко години се опитва да се наложи като независим изпълнител и композитор, дистанцирайки се от по-ранните си творби. Въпреки широката публичност на проектите ѝ, албумите на Миноуг не успяват да привлекат достатъчно почитатели и дават най-лошите продажби в кариерата ѝ.

През 2000 г. възвръща славата си на денс-поп изпълнителка и става известна с провокативните си музикални клипове и скъпоструващите си концерти на живо. Кариерата на Кайли Миноуг е една от най-дългите и най-успешните в съвременната поп музика, като в Европа и Австралия се нарежда сред най-известните личности и секс символи на своето поколение. След като ранната ѝ кариера е отричана от много критици в Австралия, сега Миноуг е хвалена за постиженията си; тя държи рекорда за най-високи продажби на билети за концерт на изпълнителка и има 9 песни, станали номер едно в класацията за сингли ARIA.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Детство и начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Кайли Ан Миноуг е родена на 28 май 1968 г. в Мелбърн, Австралия. Преди да стане голяма международна звезда, тя, заедно със сестра ѝ Дани, в часовете след училище, е водена от свръхамбициозните си майка Керъл Джоунс и вуйчо Алън Дейл – (като Брадфорд Мийд в Грозната Бети), балерина и актьор, по всевъзможни кастинги. За разлика от майка ѝ, бащата на Кайли предпочитал да се занимава с професията на счетоводител и слабо се вълнувал от „пайетите“, както се изразяват в едно популярно издание. Малката Кайли бързо е забелязана от режисьорите и още на 11 години се снима в първия си тв сериал Skyways, последван от успешния The Sullivans, на чиято снимачна площадка среща Джейсън Донован.

През 1984 г. Кайли играе ролята на Шарлот в сериала The Henderson Kids, след който следва не особено успешният Zoo Family. На 15 години младата звезда печели първата си статуетка „Logies“ (австралийският еквивалент на Еми). След 17 си рожден ден Кайли решава да напусне училище, за да се посвети изцяло на актьорската професия. Печели ролята на Шарлийн в сериала „Съседи“ (втората ѝ среща с Джейсън Донован). Оттук кариерата ѝ тръгва стремглаво нагоре, като печели отново Silver Logies за най-популярна актриса в Австралия и за най-популярен персонаж.

Актьорската професия обаче е само една малка частица от таланта на Миноуг. През 1987 г. на благотворителен концерт Кайли и останалата част от екипа на „Съседи“ са извикани на бис и тъй като нямат нищо предвидено, звездата предлага да изпълни любимата си класика „The Loco-Motion“ на Малката Ева. Импровизацията предизвиква огромен фурор и Кайли получава веднага предложение да я запише, като сингълът се продава в рекорден тираж по света и остава в чартовете седем седмици на първо място.

1988 – 1992: Първите години в музиката[редактиране | редактиране на кода]

Така, паралелно с актьорската, Кайли започва да развива и певческа кариера. През 1988 г. тя е поканена в Лондон да направи първия си албум Kylie, от който излизат шест успешни хит сингъла, като „I Should Be So Lucky“, „Got to Be Certain“, новата версия на „The-Locomotion“, „Je Ne Sais Pas Pourquoi“ и други попадения. През 1989 г. Кайли прави и първия си игрален филм The Delinquents. Но истинските успехи тепърва предстоят, и то главно в музикалното поприще.

Успехът на Kylie и продължаващият на „Съседи“ кара феновете все по-упорито да искат от своите идоли – Кайли и Донован, да направят дует. Мечтата им е изпълнена с мултиплатинения сингъл „Especially for You“, който е сред трите най-продавани сингли на Кайли по света, достигайки тираж от над 1,5 млн. копия.

След като оглавява класациите с хитовете от дебюта си, Кайли не спира да работи, а още на следващата година, т.е. 1989, издава втория си албум Enjoy Yourself с първи успешен сингъл от него „Hand on Your Heart“. Албумът триумфира и с още три хита, включително и „Tears on My Pillow“ – саундтрак към The Delinquents. Междувременно Джейсън Донован се отнася доста неочаквано към певческите успехи на приятелката си, като ѝ казва, че се е взела твърде насериозно и е забравила от къде е тръгнала. Завистта на Донован е трудно приета от чувствителната Кайли, която обаче тепърва прохожда в големия шоубизнес и е решена да го покори. Така Кайли се оказва окончателно в Лондон.

С помощта на автори от ранга на Уотърман, Стък и Алткен, както и на собствените си композиторски умения, Кайли прави завой в своя музикален облик. Песни като „Better the Devil You Know“, „Step Back in Time“, „What Do I Have to Do“, „Shocked“ от третия ѝ албум Rhythm of Love я превръщат в модна икона и показват новата ѝ същност – на изкусителка и лошо момиче. Кайли дължи до голяма степен преобразяването си на режисьора Дейвид Хоугън, направил оригиналните визия и замисъл в основните клипове от албума. Песните отново са сред топ 10 в класациите и певицата продължава да трупа слава и да обира благопожеланията на критиката. Най-важна роля за метаморфозата у Кайли обаче има тогавашният ѝ приятел – вокалистът на INXS Майкъл Хътчинс. Техният роман започва след като той ѝ помага да се избави от досаден ухажор след приключването на един от концертите от първото ѝ турне. Майкъл е бог за Кайли по време на връзката им. Той успява да промени визията и навиците ѝ с разгулен живот, алкохол и наркотици, но не и душата ѝ. За Хътчинс изневерите са нормално нещо, но за чувствата на Кайли са абсурд. Аферата на Майкъл с тв водещата Пола Йейтс слага край на връзката им. Междувременно Кайли е записала и четвъртия си албум Let's Get to It. От него излизат също четири сингъла, като най-високо в класациите попада кавърът „Give Me Just a Little More Time“, добре се приема и баладата „Finer Feelings“.

След този албум обаче Кайли решава, че не може да продължи музикалното си развитие с компанията PWL и след издаването на достигналия до първо място неин първи сборен албум и двата нови хит-сингъла от него „Celebration“ и „What Kind of Fool (Heard All That Before)“, тя прекратява договорните си взаимоотношения със звукозаписната къща.

1994 – 1998: Kylie Minogue и Impossible Princess[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. подписва контракт с BMG и лейбъла Deconstruction Records. Първият им общ проект е албумът Kylie Minogue от 1994 г. Той е доста различен от досегашните проекти на Кайли, но това не му пречи да се нареди на 4-то място във Великобритания и да извади три оригинални и новаторски сингъла: „Confide in Me“, „Put Yourself in My Place“ (любимата балада на Кайли) и може би най-неконвертируемия ѝ сингъл „Where Is the Feeling“. В този период Кайли и Майкъл Хътчинс обявяват окончателната си раздяла. В телефонен разговор Майкъл я моли за прошка, но Кайли е категорична. Два дни по-късно Кайли научава от пресата за самоубийството на Майкъл. Тя трудно понася новината и започва да се обвинява за смъртта му. Кошмарът продължава месеци наред, през които тя бяга от мислите си чрез нови проекти. Един от тях е дуетът с Ник КейвWhere the Wild Roses Grow“, който се превръща в най-продавания сингъл на певеца, а клипът показва нови посоки в творческия път и на двамата. Междувременно Кайли прави роля и за филма с Жан-Клод Ван ДамУличен боец“ („Street Fighter“, 1994).

След двегодишна пауза Кайли обявява излизането на петия си албум Impossible Princess за началото на септември 1997 г. Трагичната смърт на принцеса Даяна, както и доста технически незиправности, забавят проекта с повече от половин година, като той се появява през март 1998 г., предшестван от синглите „Some Kind of Bliss“ и „Did It Again“. Във Великобритания албумът излиза с обложка Kylie поради двусмислеността на предвиденото заглавие. Посрещнат е с огромен възторг от феновете, те оценяват положително по-рок звученето в някои от песните, както и съчетанието с други експериментаторски музикални стилове като дръм енд бейс, хаус и твърда електроника. По ремикс версиите на синглите Кайли работи с най-изявените имена в тази област като Brothers in Rhythm, Джуниор Васкес и други. Критката обаче не спестява резервираността и нападките си срещу текстовете и музиката на песните, които до един са на певицата, както срещу цялостното звучене на Impossible Princess. Самата Кайли казва, че това е албумът, за който е получавала най-добрата критика в кариерата си. От проекта излиза трети сингъл, електронното парче „Breathe“, а Австралия и четвърти – „Cowboy Style“. В крайна сметка този албум и до днес остава в съзнанието на хората като най-некомерсиалния, но най-личния за Кайли.

Между 1998 и 2000 г. Кайли има по-малко публични изяви с изключение на пищното турне Intimate and Live Tour Но през този период тя не спира да работи и подготвя ударно завръщане. Напуска BMG и се преориентира към EMI, Parlophone. Преди това обаче издават една компилация Hits+, включваща няколко от най-големите ѝ хитове, плюс доста нови и неиздавани песни и ремикси.

1999 – 2004: Light Years, Fever и Body Language[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2000 г. Кайли се реабилитира с предизвикалия бурен възторг сингъл „Spinning Around“. Песента става номер едно едновременно в няколко държави и континенти. Следва „On a Night Like This“, както и самият албум Light Years от септември 2000 г. Light Years вади още няколко много успешни песни като „Kids“ с Роби Уилямс, „Please Stay“, „Butterfly“. Промяна има не само в музикално, но и в имиджово отношение за Кайли – тя е по-секси от всякога с прословутите си панталонки от клипа на „Spinning Around“, както и с цялостната си визуална концепция. Този албум е представен чрез изключително успешното турне On a Night Like This Tour.

Но успехът не е моментен, а Light Years е само началото на новата инвазия на Кайли Миноуг в музикалния живот. През септември 2001 г. се появява нейната песен-емблема – „Can't Get You Out of My Head“. С нея Кайли става номер едно във всяка държава в Европа, в няколко в Азия, както и в денс класациите в Америка, където също песента предизвиква огромно оживление. Сингълът се продава в двумилионен тираж – невероятно постижение. Освен това певицата се превръща и в единствената изпълнителка освен Мадона, която има сингъл номер едно в три различни десетилетия. Логичното продължение на успеха е албумът Fever, продал се в седем милиона копия по целия свят. Хит линията е продължена от уникалното парче „In Your Eyes“, както и от „Love at First Sight“ и „Come into My World“, с което Кайли открива градиозното си турне KylieFever2002. За този албум Кайли получава и първото „Грами“ в своята кариера.

Междувременно е приключила злополучната ѝ връзка с британския модел Джеймс Гудинг. Той изнася цялата им история по страниците на жълтите вестници, като заявява, че Кайли била егоцентрична и вечно търсеща вини у себе си. Още повече, че манекенът бил и ужасно ревнив и изявата на Кайли с Джъстин Тимбърлейк на Британските награди доста го изнервила.

След кратка почивка Кайли отново дава заявка за силен албум с пилотния си съавторски хит „Slow“ заедно с Емилиана Торини. Песента става номер едно в хит листите във Великобритания и Австралия, като и до днес държи рекорда за най-дълго престоял на челна позиция сингъл. Атрактивният клип, заснет в Барселона, също си спечелва голям брой фенове. Песните за албума Body Language са много чувствени и изпети с много стил и елегантност. Кайли е намерила покой и с новия си любим – френският актьор Оливие Мартинес. Още два много успешни сингли са „Red Blooded Woman“, включващ и дългоочаквания ремикс на „Slow“ на Chemical brothers, както и грациозния хит „Chocolate“ с безупречен клип.

След няколко месеца, през октомври 2004 г., Кайли прави нов пробив в класациите с композираното от нея и актуалните Siser sisters парче „I Believe in You“, което достига до номер две в чартовете. То е от уникалния по рода си Ultimate Kylie, включващ песни от началото на кариерата ѝ дотогава. Друг нов сингъл в този албум е съавторската песен „Giving You Up“. В края на 2004 г. Кайли е номинирана за награда Грами.

2005 – 2009: Showgirl и X[редактиране | редактиране на кода]

Кайли е щастлива. Тогава тече най-голямото ѝ дотогава турне по света, за което билетите се разпродават за няколко минути. Участват танцьори, техници, режисьори, хореографи, сценографи, музиканти, вокалисти – поне около 500 души екип, който придружава певицата в нейните изпълнения в Европа и Австралия. Но всяка приказка има и хубави, и лоши моменти. За Кайли един черен такъв е началото на месец май 2005 г., когато преди рождения ѝ ден, в разгара на турнето ѝ диагностицират рак на гърдата. Медиите по цял свят гърмят новината, а мениджмънтът на певицата дава официална пресконференция, на която тя обявява, че ѝ предстои операция и евентуално лечение. Оставащите концерти в Австралия и Южна Азия са отменени, като е обявено, че парите от билетите ще бъдат върнати. Феновете обаче обожават Кайли и като пожелание за скорошното ѝ възстановяване не искат парите. Отделно са направени хиляди сайтове, които събират пожелания за Кайли в този момент и които се предават до мениджърите ѝ. Самата тя не веднъж изпраща електронни съобщения до почитатели, като им благодари за подкрепата. В крайна сметка е извършена операция и лечение чрез химио и радиотерапия, което приключва едва в началото на 2007 г. През цялото време, освен на милионите фенове, Кайли има опората и на своето семейство, и на приятеля си Оливие. Много слухове за тяхна сватба плъзват често, но всичките са отричани. В новия си вид Кайли се показа най-напред на парти на Долче и Габана в Портофино, Италия. Само няколко дни по-късно тя заминава за Ню Йорк, където провежда срещи със Сисър Систърс за нови песни. По време на лечението Кайли е написала голяма част от парчетата за тогавашния си албум. В края на годината Кайли изпълнява и оставащите концерти от спряното си турне, като реверанс към хилядите си фенове. В края на 2007 г. е издаден албумът с име X. Най-известните песни от него са „2 Hearts“ и „Wow“. Певицата издава и документален филм, заедно с Уилям Бейкър, наречен White Diamond.

Участия в реклами[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2006 г. издава детска книжка. Последва парфюмът ѝ Darling, който става най-продаваният на Острова. Веригата H&M залага на нея. Запомнящи са изпълненията ѝ на Олимпийските игри в Сидни и ултра секси модната ѝ линия Love Kylie.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Началото на концерта в София
По време на концерта

Кайли Миноуг за първи път гостува в България за концерт през 2008 г. Единственият концерт се състои на 18 май на софийския стадион „Локомотив“. В един от клиповете на Кайли участва момиче от България. Казва се Фелициана (от Чепеларе).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Преиздания[редактиране | редактиране на кода]

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Албуми с ремикси[редактиране | редактиране на кода]

Бокс-сет албуми[редактиране | редактиране на кода]

EP[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

1980-те[редактиране | редактиране на кода]

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

2000-те[редактиране | редактиране на кода]

2010-те[редактиране | редактиране на кода]

2020-те[редактиране | редактиране на кода]

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Продукти[редактиране | редактиране на кода]

Аромати[редактиране | редактиране на кода]

  • Darling (2006)
  • Sweet Darling (2007)
  • Sexy Darling (2008)
  • Couture (2009)
  • Pink Sparkle (2010)
  • Dazzling Darling (2011)
  • Music Box (2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. entertainment.timesonline.co.uk // Архивиран от оригинала на 15 юни 2011 г.
  2. www.urb.com // Архивиран от оригинала на 15 юни 2013 г.
  3. www.allmusic.com // Архивиран от оригинала на 16 юни 2012 г.
  4. [Vocal Profile ] Kylie Minogue // Архивиран от оригинала на 29 ноември 2014 г. Посетен на 14 ноември 2017 г.
  5. Колективен нормативен архив.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]