Кайляри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКайляри
Πτολεμαϊδα
Панорамна снимка на Кайляри
Панорамна снимка на Кайляри
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кайляри
Кайляри на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кайляри
Кайляри на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°30′52.92″ с. ш. 21°40′42.96″ и. д. / 40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 32 775 (2001)
Надм. височина 593 m
Пощ. код 502 00
Тел. код 24630-27
Герб
Герб на Кайляри

Кайляри[1] или Кайлар (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[2] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония. Населението на Кайляри е 32 775 души (2004).

География[редактиране | edit source]

Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали - горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта - мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4-5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[4]

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[5] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | edit source]

Антропологическият и етнографски музей в Кайляри

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[8][9] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[10].

Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[11]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1940 - 7 719 души
  • 1951 - 8 816 души
  • 1961 - 12 747 души
  • 1971 - 16 588 души
  • 1981 - 22 109 души
  • 1991 - 25 125 души
  • 2001 - 28 942 души

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Кайляри
Други
  • България Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, родом от Пътеле, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια - Πτολεμαΐς
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248 и 849.
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια -- Πτολεμαϊς
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.