Кайляри
  КайляриΠτολεμαϊδα |
|
 Панорамна снимка на Кайляри |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Кайляри
Кайляри на картата на Гърция
|
|
 Кайляри
Кайляри на картата на дем Еордея и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 32 775 (2001) |
| Надм. височина | 593 m |
| Пощ. код | 502 00 |
| Тел. код | 24630-27 |
| Герб | |
 |
|
Кайляри[1] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[2] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония. Населението на Кайляри е 32 775 души (2004).
Съдържание |
География[редактиране]
Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.
История[редактиране]
В Османската империя[редактиране]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:
| „ | Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали - горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта - мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4-5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[4] | “ |
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[5] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране]
През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[8][9] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[10].
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[11]
Преброявания[редактиране]
- 1940 - 7 719 души
- 1951 - 8 816 души
- 1961 - 12 747 души
- 1971 - 16 588 души
- 1981 - 22 109 души
- 1991 - 25 125 души
- 2001 - 28 942 души
Побратимени градове[редактиране]
Личности[редактиране]
- Родени в Кайляри
Мара Дармусли (р.1981), гръцки модел- Панделис Капетанос (р.1983), гръцки футболист
- Други
Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, родом от Пътеле, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
Външни препратки[редактиране]
- ((en)) Сайт за Кайляри
- ((el)) Сайт за Кайляри
- ((el)) Официален сайт на дема
Бележки[редактиране]
- ↑ Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια - Πτολεμαΐς
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248 и 849.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια -- Πτολεμαϊς
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.
|
|||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
