Кайляри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кайляри
Πτολεμαϊδα
Знаме
      
Герб
Въздушна снимка на Кайляри
Въздушна снимка на Кайляри
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Площ217,901 km²
Надм. височина593 m
Население31 575 души (2021 г.)
145 души/km²
ПокровителЙоан Кръстител[1]
Пощенски код502 00
Телефонен код2463
Официален сайтwww.ptolemaida.gr
Кайляри в Общомедия

Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3]на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[5]

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кайляри е чисто гръцки град, център на каза на Серфидженския санджак с 430 къщи.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кайлярският антропологически и етнографски музей

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Каjалар) има 1500 къщи турци.[10] Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[11][12] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[13]

Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[14]

Прекръстени с официален указ местности в дем Кайляри на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Курналар[15] Κουρανλάρ Пендаврисос Πεντάβρυσος[16] Местност на ЮИ от Кайляри[15]
Хаджибей[17] Χατζήμπεη Стратионес Στρατώνες[16] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[17]
Курия[17] Κουρί Алос Άλσος[16] местност на СЗ от Кайляри[17]
Гьола[17] Γκιόλα Дексамени Δεξαμενή[16] местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[17]
Баири[17] Μπαΐρια Ипсомата Ύψώματα[16] местност на ЗСЗ от Кайляри[17]
Романаилти[17] Ρωμαναΐλτι Периохи Περιοχή[16] местност на СЗ от Кайляри[17]
Кепца[17] Κέπτσα Капнохорафа Καπνοχώραφα[16] местност на СЗ от Кайляри[17]
Сургьолу Σούργιολο Агеладодромос Άγελαδόδρομος[16]
Караагач[17] Καραγάτς Оросима Ορόσημα[16] местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[17]
Девриолу[17] Ντεβριολού Дромос Анарахис Δρόμος Άναρράχης[16] местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[17]
Кайлар Оваси[17] Καϊλάρ Όβάσι Камбос Κάμπος[16] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[17]
Панделези[17] Παντελέζι Агонон Άγονον[16] местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 7719 8816 12 747 16 588 22 109 25 125 28 942 32 127

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

От Кайляри са политиците Темистоклис Мумулидис (р. 1957), Димитриос Димитриадис (р. 1961) и Рахил Макри (р. 1973).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  11. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  15. а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.