Кайляри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кайляри
Πτολεμαϊδα
    Герб
Панорамна снимка на Кайляри
Панорамна снимка на Кайляри
Гърция
Red pog.png
Кайляри
Западна Македония
Red pog.png
Кайляри
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 593 m
Население (2001) 32 775 души
Пощенски код 502 00
Телефонен код 24630-27

Кайляри[1] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[2] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония. Населението на Кайляри е 32 775 души (2004).

География[редактиране | редактиране на кода]

Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали - горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта - мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4-5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[4]

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[5] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Антропологическият и етнографски музей в Кайляри

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[8][9] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[10].

Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1940 - 7 719 души
  • 1951 - 8 816 души
  • 1961 - 12 747 души
  • 1971 - 16 588 души
  • 1981 - 22 109 души
  • 1991 - 25 125 души
  • 2001 - 28 942 души

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кайляри
Други
  • България Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, родом от Пътеле, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια - Πτολεμαΐς
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248 и 849.
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καϊλάρια -- Πτολεμαϊς
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.