Каймакам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каймакам или каймакамин (турски kaymakam от арабски - "наместник") първоначално е титла в Османската империя, давана на заместника на великия везир или на заместника на валията, когато те отсъстват.
След реформите при султаните Махмуд II и Абдул Меджид става гражданска административна титла на управителя на каазата.
Каймакаминът има ранг на бей, който се равнява на подполковник от армията.
.svg){kind=small}
