Калабрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калабрия
Calabria
Знаме на Калабрия
Статистически данни
Зона: Южна Италия
Главен град: Катандзаро
Площ: 15 082 km²
Население: 2 009 252 (октомври 2009) души
Гъстота: 133,2 души/km²
Президент: Джузепе Скопелити (НС)
Уебсайт: http://www.regione.calabria.it
Провинции
Вибо Валентия
Катандзаро
Козенца
Кротоне
Реджо Калабрия
Карта
Географско положение на Калабрия

Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население - 2 009 124 жители (2008). Граничи на север с регион Кампания, на запад с Тиренското море, на изток и на юг с Йонийското море. Месинският пролив отделя региона от Сицилия.

История[редактиране | edit source]

Гръцките колонии в Калабрия (латински имена).

Първите останки на човешка дейност са през Палеолита. През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват Брутиите, и на северната и́ част Луканите.[1]

През 8 век пр.н.е. идват в калабрийските брегове първите гръцки колонизатори, които започват да създават градове, и наричат тези колонии "Магна Греция". Най-важните гръцки градове са били Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii) на юг, а Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) на север.

Всеки гръцки град е бил независим е често те са водели борби със съседните колонии. Затова северните колонии се превземат от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион се превзема от римляните. През римското управление калабрийският полуостров е наречен Брутциум (Bruttium, от името на племето Брутии), а името Калабрия показва днешния регион Пулия. Административен център на римския регион е бил град Региум (Реджо Калабрия), където още се говорел на гръцки.

Карта, показваща че Калабрия се е наричала Бритиус, а всъщност КАЛБРИЯ е тока на ботуша - Calabria

След падането на римската империя районът е разорен от готските нашествия и на следващите византийско-готски войни (535-553 г.). Под византийското управление районът е включен в сицилианската тема (една от административните деления на византийската империя. След лангобардския нахлуване, Калабрия остава византийска и добива съвременното си името, когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век (нова "тема на Калабрия"). Заради заплахата на арабските разбойници, главните градове на бреговете са напуснати (освен Региум) и хората търсят подслон на планините, където създават много малки селища, които могат да се защитават лесно. Икономика на района влиза в криза.

През цялото Средновековие, Калабрия често променят управлението си: през 1061 г. нормадците, през 1443 г. французите и през 1465 г. испанците. Калабрия става част на неаполитанското кралство. След наполеоновия период регионът участва Кралството на двете Сицилии.

След италианското движение за независимостта, Рисорджименто (някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия), регионът участва италианското кралство в 1861 г. В 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от меснинското земетресение. След втората световна война регионът участва италианската република.

География[редактиране | edit source]

Спътникова снимка на Калабрия (НАСА).

Регион Калабрия е острието на ботуша, т.е. южен край на италианския полуостров. Граничи на запад с Тиренското море, на североизток с тарантския залив, на изток с Йонийското море, и на югозапад месинският пролив я отделя от Сицилия. Най-малкото разстояние между Нос Пелоро (в Сицилия) и Нос Пецо (в Калабрия) е 3,2 км, защото сицилианските планини имат геоложка връзка с калабрийските планини (Апенините).

Заливите в Калабрия са:

Има и два малки острова, на тиренския бряг:

49,2 % на калабрийската територия е хълмиста. Планините (41,7% на територията) са:

Равнините са макли (9% на територията). Най-важните са (от север):

Хидрография[редактиране | edit source]

Калабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до морето. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които се вливат в Йонийското море. Вливат се в Йонийското море и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace); Тези реки и Нето извират от платото Сила. От платото Сила извират и реките Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и се тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението ги е много нередовно.

Има и много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola).

Климат[редактиране | edit source]

Калабрийският климат е особено средоземен. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 градуса през зимата и по-висока от 40 °C през лятото. В вътрешните планинни райони климатът е планиниски, зимата е студена и снежна и лятото е прохладно.

Административно деление[редактиране | edit source]

Регионът се поделя на 5 провинции и 409 общини.

Calabria Provinces bg.png
Провинция Площ
(км²)
Население
(души)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
  • 1.139
  • 2.391
  • 6.650
  • 1.717
  • 3.183
  • 167.513
  • 367.976
  • 733.628
  • 173.300
  • 566.884
  • 147,1
  • 153,9
  • 110,3
  • 100,9
  • 178,1
  • 50
  • 86
  • 155
  • 27
  • 97
  • Общо
  • 15.082
  • 2 009 124
  • 133,2
  • 409

Население[редактиране | edit source]

Населението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)[2]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена.

Това е таблица с населението на главните общини на Калабрия [3]:

Община Провинция Жители (2008)
1 Реджо Калабрия RC 186.333
2 Катандзаро CZ 93.403
3 Ламеция Терме CZ 70.968
4 Козенца CS 69.632
5 Кротоне KR 61.341
6 Кориляно Калабро CS 40.211
7 Росано CS 38.045
8 Ренде CS 35.281
9 Вибо Валентия VV 33.748

Езикови малцинства[редактиране | edit source]

В калабрийската територия се намират някои езикови малцинства:

Икономика[редактиране | edit source]

Градът с най-високия БВП на чокев е Катандзаро, а най-"беден" е Кротоне[4]. Земеделието е много развито, особено отглеждането на маслини (втори регион в Италия по маслинено произовдство, след Пулия) на лози и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски тръг се намира в Катандзаро. Отглеждат се и овци и кози в планиниските райони и риболовът е много развит.

В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират петрохимически, механически и химически заводи. Летният туризъм е много важен, особено на йонийския бряг в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимският туризъм е развит на платото Сила.

Икономически данни[редактиране | edit source]

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[5] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006
Брутен вътрешен продукт
(милиона Евро)
26.344,4 27.680,0 28.574,7 29.685,4 31.073,3 31.616,7 32.507,7
БВП на човек
(Евро)
13.019,9 13.742,4 14.226,9 14.773,2 15.457,0 15.754,8 16.244,1

Това е таблица с БВП[5] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Икономически дейности БВП (милиона Евро) % от регионалния БВП % от италианския БВП
Земеделие и риболов € 1.341,2 4,13% 1,84%
Промишленост € 2.851,8 8,77% 18,30%
Строителство € 2.013,3 6,19% 5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация € 6.301,6 19,39% 20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти € 6.856,6 21,09% 24,17%
Други служби € 9.408,7 28,94% 18,97%
ДДС и косвени данъци € 3.734,5 11,49% 10,76%
Общ БВП на Калабрия € 32.507,7

Това е таблица с годишния БВП на човек за всяка калабрийска провинция през 2006 г.:

Провинция Годишен БВП на човек (Евро)[4]
Катандзаро 16.321
Козенца 15.790
Реджо Калабрия 14.902
Вибо Валентия 14.331
Кротоне 12.192

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Италийските племена в древна Италия
  2. demo.istat.it Преброяване от 2006, Istat
  3. данни на Istat в 2007 г.
  4. а б http://www.ilsole24ore.com/speciali/ricchezza_comuni/comuni_redditi_regioni_calabria.shtml
  5. а б Данни Istat - Регионални таблици
п  б  р
Провинции в Калабрия
Вибо Валентия • Катандзаро • Козенца • Кротоне • Реджо Калабрия