Калапот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.

Калапот
Πανόραμα
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина560 m
Население42 души (2011 г.)
Калапот в Общомедия

Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 година: Καλαπότι, Калапоти, катаревуса: Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 560 m надморскак височина,[2] на 20 km северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Сминица (Меникио) и Драмското от Елеското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Сминица. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища – през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на Св. св. Кирил и Методий с изтрити надписи на български език, държащи кирилицата, която също е заличена от църквата „Свети Димитър“, 1874 година

Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.[4]

През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.[6] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи.[11] Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[12]

В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците,[14] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[16] След войната селото остава в Гърция.

През 1916 – 1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[17]

През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2 – 3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[18] След Търлиския инцидент в 1924 година още 55 души бягат в България.[2] В 20-те години на мястото на изселилите се българи са заселени 46 гърцки бежански семейства със 161 души.[2] В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско с 46 бежански семейства със 164 жители.[19] В селото се заселват още гърци бежанци от околните села.[2]

След края на българското управление (1941 – 1944), в 1945 – 1946 година има нова емиграционна вълна към България. По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) населението е изселено във вътрешността на страната и след нормализацията се връща само част.[2] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[20] От 60-те години започва масово изселване към големите градове.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Калапот на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Каин Бунар[21] Καΐν Μπουνάρ Пурнария Πουρνάρια[22] местност в Сминица на З от Калапот[21]
Долно Черешово[21] Κάτω Τσερέσοβα Като Керасия Κάτω Κερασιά[22] ниви в Сминица на З от Калапот,[21] изведено от череша по същия начин както и Крушево[23]
Горно Черешово[21] Άνω Τσερέσοβα Ано Керасия Άνω Κερασιά[22] ниви в Сминица на З от Калапот,[21] изведено от череша по същия начин както и Крушево[23]
Равеница[21] Ραβενίτσα Ипсома Аврамиди Ύψωμα Άβραμίδη[22] връх в Сминица на Ю от Калапот[21]
Главица[21] или Главице[24] Γκλαβίτσα Кефалаки Κεφαλάκι[22] склон и горичка[24] в Щудер на Ю от Калапот,[21] умалително от глава, връх с обла форма[24]
Куз баир[21] Κούζ Μπαΐρ Скиерон Σκιερόν[22] гора в Щудер на С от Калапот[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 168[2] 258[2] 256[2] 597[2] 288[2] 323[2] 54[2] 33[2] 78[2] 89 42

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калапот
  • Ангел Петров Милитиев (1858 – 1937), български революционер от ВМОК
  • Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен седем години в Марсилия, Франция.
  • Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, IV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Георги Дерменджиев (1906 – ?), български революционер от ВМРО
  • Георги Пандев – Миздрахи (1869 – 1929), български революционер от ВМОРО
  • Георги Кемалов (1889 – 1923), деец на БЗНС
  • Георги Кильов – Правото (1884 – 1925), български комунист
  • Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС
  • Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[26]
  • Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гарвалов и Димо Попигнатов[27]
  • Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС
  • Димитър Попангелов, български духовник
  • Иван Костов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[28]
  • Иван Милушев (1893 – 1932), български революционер
  • Иван Перков (1891 – 1988), македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, 3 рота на 14 Воденска дружина
  • Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[29]
  • Костадин Дерменджиев (? – 1923), деец на БЗНС
  • Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС
  • Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[30]
  • Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер
  • Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[31]
  • Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански
  • Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[32]
  • Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[33]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 167. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  5. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  6. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας // e-CITYmap DRAMA. Архивиран от оригинала на 2014-10-18. Посетен на 17 октомври 2014.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1 – 2.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 – 850.
  14. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  15. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  17. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
  18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  23. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  24. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 98.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  27. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184 – 185.
  28. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  31. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 – 17. Посетен на 15 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.