Калигула
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Калигула | ||
|---|---|---|
| Римски император | ||
 |
||
| Бюст на Калигула | ||
| Управление | 16 март 37- 24 януари 41 г. |
|
| Пълно име | Гай Юлий Цезар Германик (от раждането до възкачването си); Гай Юлий Цезар Август Германик (като император) |
|
| Роден | 31 август 12 | |
| Анциум, Италия | ||
| Починал | 24 януари 41 | |
| Палатин, Рим, Италия | ||
| Предшественик | Тиберий | |
| Потомци | Юлия Друзила Тиберий Гемел (осиновен) |
|
| Наследник | Клавдий | |
| Брак | Юния Клавдила, 33–34 | |
| Втори брак | Ливия Орестила 37 или 38 | |
| Трети брак | Лолия Паулина 38г. | |
| Четвърти брак | Милония Цезония 41г. | |
| Династия | Юлиево-Клавдиева династия | |
| Баща | Германик; |
|
| Майка | Агрипина Стара | |
Гай Цезар Германик (31 август 12 г. — 24 януари, 41 г.), познат още като Гай Цезар или Калигула, е римски император. Роден е в Анций (днешен Анцио). Управлява в периода 37 г. — 41 г. Известен е със своя подчертано екстравагантен, ексцентричен и понякога жесток деспотизъм. Той е бил известен и като лудия, заради странните му действия и решения. Бил е убит през 41 г. от охранителите си.
Гай бил най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий — чичо.
[редактиране] Детство и юношество
Животът на Гай започнал обещаващо. Родителите му били много известни. Баща му Германик бил един от най-обичаните генерали в Рим. Той бил осиновен от Август, като това го свързало силно с юлианската династия. Агрипина Старата била правнучка на Август и образец за подражание за жените в Рим. Гай станал талисман на бащината си армия. Войниците се развличали когато Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи, и скоро започнали да го наричат „Калигула“, което означава „Ботушчето“ на латински. Той си спечелил този прякор заради малките обувки, които били част от „костюма“ му. През 14 г., когато кончината на император Август станала обществено достояние, войниците от лагера на Германик за малко щели да вдигнат бунт, противопоставяйки се на възкачването на Тиберий на императорския престол, тъй като искали Германик да стане император. Германик изпратил Агрипина и Калигула далеч от бурята, която била на път да се разрази, и се опитал да усмири хората си. Скоро напрежението стихнало, защото те се бояли, че техния талисман, Калигула, може да не се появи повече. Обещали да се държат благоприлично, стига Калигула да се завърне. Германик наредил Агрипина и Калигула да бъдат доведени обратно.
Тиберий, новият император, осиновил Германик. Но Тиберий не бил привързан към Германик, вероятно заради неговата голяма популярност. Германик умрял на 10 октомври 19 г. Взаимоотношенията между Тиберий и Агрипина не се подобрили и Калигула, заедно със своите сестри, отишъл да живее при своята прапрабаба, Ливия (вдовица на Август и майка на Тиберий). Когато тя умряла през 27 г., Калигула и сестрите му се преместили при баба си Антония. Домът на Антония е бил посещаван от много източни монарси. Тя е била приятелка с роднините на Ирод Велики. При нея Калигула се запознава и се сприятелява с тримата синове на Антония Трифена и Котис от Тракия: Реметалк III (последен цар на сапейската династия), Котис IV (става цар на Армения) и Полемон II (става цар на Понт 38 — 64).
Майка му Агрипина и прабаба му не отделяли достатъчно внимание на младия Калигула и се понесла мълва, че Калигула се кръвосмешава със своите сестри.
| Римски имперски династии | |||
| Юлиево-Клавдиева династия | |||
| Хронология | |||
| Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
| Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
| Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
| Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
| Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
| Семейства | |||
| Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия |
|||
| Последователност | |||
| Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
||
Животът на Калигула бил постоянно в опасност. Сеян, префектът на преторианската гвардия, държал властта в своите ръце, като правел всичко, което било по силите му, за да спечели власт над Тиберий. Скандални обвинения в измяна се носели около хората, които били най-близо до императора, включително повечето от членовете на семейството на Калигула. Майка му, Агрипина, била заточена на остров, където умряла от глад. Двамата му по-големи братя, Нерон и Друз, също умрели. Тялото на Друз било намерено в една тъмница, където той късал парчета от своето легло, за да не остане гладен. Сеян кроял планове за Калигула, но бил свален и убит, тъй като Антония дала информация за него на Тиберий.
По това време Калигула се радвал на благоразположението на Тиберий. Той бил поканен да отиде на остров Капри, където заедно с Тиберий прекарали своето време в една от многото вили на острова. Носели се слухове за извращенията, които ставали на о-в Капри. Тиберий вече нямал хора около себе си, които да му казват как да се държи, така че се чувствал свободен да участва в каквито си пожелае извратености. Трудно е да се каже дали това е така. Рядко била казвана истината за непопулярни императори като Тиберий и Калигула, и изворите от това време съдържали много слухове.
Трудно е да се каже и какво е правил Калигула на о-в Капри. Той е бил много раболепен по отношение на Тиберий. Държал се учудващо внимателно към човека, избил цялото му семейство. Историите, че посред нощ причинявал страдание на робите си и гледал весел кървави гладиаторски сблъсъци, били много популярни сред народа. През 33 г. Тиберий дал на Калигула титлата „почетен квестор“.
[редактиране] Бляскаво начало
Тиберий умрял на 16 март 37 г. Някои казват, че преторианският префект Макрон, близък приятел на Калигула, го задушил с възглавница. Калигула не бил единственият наследник. Тиберий имал правнук, Тиберий Гемел, който бил сънаследник на Калигула. Гемел не представлявал никаква пречка за Калигула, и той го убил скоро след като станал император.
Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много успешни. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожил документите на Тиберий относно измяната; обявил, че процесите за измяна са вече минало; повикал обратно изгнаниците; и помогнал на онези, които били ограбени от императорската данъчна система. Калигула бил обичан от много хора заради факта, че бил любимият на народа син на Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, бил потомък на Август, и следователно имал родствена връзка с Юлий Цезар. Той бил и праправнукът на Марк Антоний.
[редактиране] Лудостта на Калигула
Скоро той се разболял. Скорошни изследвания показват, че Калигула вероятно е имал енцефалит[източник?]. Древните автори Дион Касий и Светоний казват, че Калигула имал „мозъчна треска“. В изворите пише, че бил на смъртно легло[източник?]. Той се подобрил физически, но не и психически. Всъщност императора винаги е правил впечатление на нездрав човек — висок и мършав, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси, та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.
Светоний описва Калигула с думите „принцепса“ и „чудовището“.
Спорно е дали Калигула е бил луд. Филон Александрийски, който е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула не мисли така. Той е бил предводител на делегация, изпратена до Калигула за да спре издигането на огромна статуя върху важно за евреите място. Смятал е Калигула за злонамерен субект.
Съществуват легенди, че той направил Инцитат, своя любим жребец, сенатор. Други подобни история включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военния поход в Британия, който завършил със събирането на черупки от морски обитатели като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне негова статуя в Йерусалим (Ирод Агрипа го спрял), самоопределянето му като божество и др. Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с трудното му детство или с това, че бил неразбран. Едно нещо се знае със сигурност. Той е бил напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е бил на едва 18, когато Юлий Цезар е умрял. От друга страна, Август и Тиберий са имали опит в политиката и военното изкуство преди да дойдат на власт, само че не са изживели трудното детство, на което е бил подложен Калигула.
Калигула управлявал едва три години и десет месеца. На 24 януари 41 г. най-новият заговор успял да сложи край на живота му. Докато Калигула вървял сам в един коридор, той бил убит от Касий Херея — мъж, който бил част от армията на Германик преди много време, и който бил обиден на Калигула, защото Калигула обичал да се подиграва с гласа му. Жената на Калигула, Цезония, също била убита, както и бебето им — Юлия Друзила, чиято глава била смачкана в една стена. Калигула станал първият убит император, а след настъпилия смут старият му чичо Клавдий станал император. Калигула умира едва на 28 години.
| Римски императори | ||
| Тиберий (14 г. — 37 г.) | Калигула (37 г. — 41 г.) | Клавдий (41 г. — 54 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
