Калиник Фотиадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калиник
Καλλίνικος
гръцки духовник

Роден
Починал
16 януари 1926 г. (84 г.)

Учил вХалкинска семинария

Калиник (на гръцки: Καλλίνικος) е гръцки православен духовник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 май 1841 година[1][2] в Дарданелия със светската фамилия Фотиадис (Φωτιάδης).[3] В 1863 година завършва Халкинската семинария. Служи като дякон и свещеник в Нишката и Ксантийската митрополия при митрополит Калиник.[1]

В 1870 година става протосингел на Александрийската патриаршия. В 1873 година се завръща в Цариград и на следната 1875 година е назначен за велик протосингел на Вселенската патриаршия.[1]

На 12 ноември 1878 година в катедралния храм „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен от патриарх Йоаким III Константинополски за солунски митрополит.[1] На солунската катедра остава до 1884 година.[4][5][6] Калиник влиза в конфликт със Солунската гръцка община, още в 1882 година. В 1883 година този конфликт се засилва, като митрополитът е обвиняван, че забавя развитието на гръцко учебно дело в града. Въпреки посредничеството на серския и драмския митрополит, Патриаршията е принудена да замени Калиник с Григорий.

Младият, енергичният и усърдният в патриотичното гръцко дело митрополит Калиник, който бе повел непримирима борба с националните и религиозните пропаганди в Македония, се оказал безсилен да продължи делото си и поради вътрешните стълкновения на гръцката солунска общност. Така се създавали условия за по-спокойно развитие на българското църквно училищно дело.[7]

На 20 декември 1884 годинае избран за деркоски митрополит.[8][9][1] На 8 май 1924 година е преместен начело на Ефеската епархия.[1]

Умира в Цариград на 16 януари 1926 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Εφέσου κυρός Καλλίνικος (1841-1926) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 4 април 2017.
  2. ΙΕΡΑ ΜΗTΡΟΠOΛH AΡΚAΛOΧΩΡΙOΥ ΚΑΣΤΕΛΛΙΟΥ ΚΑΙ ΒΙΑΝΝΟΥ
  3. Πανδέκτης // Посетен на 15 февруари 2013 г.
  4. ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ
  5. Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΠΟΡΕΙΑ ΚΑΙ ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΗΣ Φ.Α.Α.Θ., архив на оригинала от 2 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130602121736/http://www.faath.org.gr/index.php?page=epitimoi, посетен на 30 септември 2012 
  6. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 529.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 602.
  8. Ο Πολίτης, Μαΐου 2012, σ. 5., архив на оригинала от 12 август 2014, https://web.archive.org/web/20140812224353/http://www.tsoukatou.gr/pdf/p541.pdf, посетен на 30 септември 2012 
  9. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 56. Посетен на 12 август 2014.
Йоаким солунски митрополит
(12 ноември 1878 – 20 декември 1884)
Григорий
Йоаким деркоски митрополит
(20 декември 1884 – 8 май 1924)
Константин
Хрисостом ефески митрополит
(8 май 1924 – 16 януари 1926)
Агатангел