Калинки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калинки
Ladybird.jpg
Coccinella septempunctata
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
клас: Insecta Насекоми
разред: Coleoptera Твърдокрили
надсемейство: Cucujoidea
семейство: Coccinellidae Калинки
Научно наименование
Уикивидове Coccinellidae
Latreille, 1807
Подсемейства
Чифтосване на калинки

Калинките (Coccinellidae) са широко разпространено семейство насекоми, включващо над 5 000 вида. В България най-разпространена е седемточковата калинка (Coccinella septempunctata).[1] Надкрилията им притежават различен брой точки. Хранят се главно с листни и щитовидни въшки.

Калинките са обичани от хората и носят различни имена в зависимост от народния език. Полезни са като работници както в градината, така и на полето, тъй като ларвата на калинката изяжда през живота си близо 3 000 растителни въшки. Въпреки това някои видове имат и неблагоприятни въздействия, като например оранжевата калинка от подсемейство Epilachninae, която се храни с растения. Калинките от това подсемейство обикновено се възприемат като леки селскостопански вредители, които се хранят с листата на житни растения, картофи, бобови растения и други. Все пак броят им може да се увеличава главоломно в периоди, когато естествените им врагове, например паразитоидните оси, които нападат яйцата им, са малко. Когато това се случи, тези калинки могат да нанесат сериозни щети върху реколтата. Калинките са характерни за почти всички земеделски региони на страните с умерен и тропически климат.

Начинът, по който калинките могат да изглеждат варира. Например двадесет и четири точковата калинка може да има над 4 000 различни разновидности. На големина достигат между 0,8 мм и 18 мм. Обикновено са червени, жълти или оранжеви с малки черни точки върху надкрилията си. Краката, главата и антените им са черни. Въпреки това има съществени разлики във външния им вид, като има калинки с дванадесет бели петна върху кафяв фон върху надкрилията си.

Калинките могат да летят добре и достигат от 75 до 91 размаха в секунда.

Външен вид[редактиране | edit source]

Повечето калинки имат овални, куполовидни тела с шест къси крака. В зависимост от техния вид те могат да са покрити с петна, ивици или никакви отличителни шарки. Седемточковите калинки са червени или оранжеви с по три точки от всяка страна и една в средата. Техните глави са черни с бели петна от всяка страна.

Освен обичайните жълти и алени оцветявания много видове от семейство калинки са почти изцяло или напълно черни, сиви или кафяви и могат трудно да бъдат разпознати като калинки от хора, които не са ентомолози. В същото време се случва често хората погрешно да мислят много други малки бръмбари за калинки. Пример за това са щитоносните въшки, които имат подобна форма като тази на калинките и също са устроени така, че да могат да се залепват толкова добре за плоски повърхности, че мравки и други техни врагове да не могат да ги уловят.

Хората, които не са запознати с науката ентомология могат често да объркат различни видове буболечки, които са част от други семейства насекоми и да ги определят за калинки. Бръмбарите най-често се бъркат за калинки, особено когато са на точки в червено, оранжево или жълто и черно. Примери в това отношение са значително по-големите вредители по лозята, както и петнистите видове листни въшки. В същото време незапознатите хора могат и да пропуснат истински членове на семейство калинки и да не ги определят като такива поради липсата на отличителни черти. Други буболечки, които имат подобна полусферична защитна форма като тази на калинките (например щитоносната въшка) често се бъркат за калинки.

Разпространен мит за калинките, който не се базира на никакви факти, е, че броят на точките върху гърба на насекомото показва възрастта му. Всъщност броят, формата и разположението на точките се определят от това какъв вид е бръмбара и се оформят още докато насекомото излиза от своята какавида. Същото важи и за оцветяването, въпреки че може да отнеме няколко дни докато цвета на вече възрастните бръмбари се развие напълно и се стабилизира. По принцип цвета на вече зрялата калинка е по-плътен и по-тъмен от този на ларвите.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Божков, Д. Хищници и хищничество в животинския свят. ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1989.