Калкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калкан.

Калкан
Psetta maxima Luc Viatour.jpg
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Pleuronectiformes Калканоподобни
семейство: Scophthalmidae Калканови
род: Scophthalmus
вид: P. maxima Калкан
Научно наименование
Уикивидове Psetta maxima
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Pleuronectes cyclops Donovan, 1806
  • Pleuronectes maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Pleuronectes maximus Linnaeus, 1758
  • Pleuronectes turbot Lacepède, 1802
  • Psetta maeotica (non Pallas, 1814)
  • Psetta maxima (Linnaeus, 1758)
  • Psetta maxima maxima (Linnaeus, 1758)
  • Rhombus aculeatus Gottsche, 1835
  • Rhombus maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Rhombus magnus Minding, 1832
  • Rhombus maximus (Linnaeus, 1758)
  • Rhombus stellosus Bennett, 1835
  • Scophthalmus maeoticus (non Pallas, 1814)
  • Scophthalmus ponticus Ninni, 1932

Калканите (Scophthalmus maxima) са вид лъчеперки от семейство Калканови (Scophthalmidae).

Калканът е дънна риба и рядко плава. Вирее до дълбочина 40-80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат у нас. Обикновено достига дължина около 1 метър и тегло - 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма - несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.

За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска, освен че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна.

Калканът е изключително лош хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той "скача" и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни. Хапва си и парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.

Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.

Разпространение и запаси[редактиране | edit source]

Разпространени са в Черно, Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. У нас по-голяма концентрация се наблюдава на север от нос Калиакра. Обича крайбрежните води.

В последните години се наблюдава трайна тенденция към значително намаляване броя на тези риби. Особено критично е положението у нас. Затова чрез специални трални снимки периодично се определя количеството на калкана в нашето море. Калканът е единствената риба у нас, която се лови на квотен принцип. Голяма част от лова се изнася за Турция, където цената им на борсата е много по-висока. Провежданата държавна политика в България цели: опазване сътоянието на популацията от калкан и същевременно осигуряване на устойчиви улови за ангажираните в този риболов, намаляване на незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов, постепенно увеличаване на квотата определена на България.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Калкан. Посетен на 26 март 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури