Калкулатор
Класическият калкулатор представлява преносима сметачна машина, с помощта на която могат да се извършват математически изчисления. Някои нови научни калкулатори поддържат с помощта на Компютърно-алгебрична система (КАС) и "символна математика". Възможните изчисления зависят преди всички от самия калкулатор.
Практически всички днешни калкулатори използват електронни схеми и LCD дисплеи за извеждане на резултата. Захранването най-често се състои от батерия или слънчева клетка.
Калкулаторите биват вграждани и в други уреди: мобилни телефони, ръчни часовници, PDA. Елементарни калкулатори биват често раздавани като рекламни материали.
История [редактиране]
Първият електрически калкулатор Model 14-А е създаден на базата на електрически релета от Японската фирма Casio и се е вграждал в бюро[1].
Първият изцяло електронен калкулатор на базата на електровакуумни елементи е Британският "комптометър" ANITA, създаден през 1961 г., следващият е италианският IME, трети са японските електронни калкулатори на Casio и Sharp, а четвърта в света е България с разработения през 1965 г. български калкулатор на германиеви транзистори "Елка 6521", включващ за пръв път в света функцията "корен квадратен" [2]
В периода 1969 и 1970 от японските фирми Compucorp, Sanyo, Sharp и Canon усъвършенстват калкулаторите на базата на използването на интегрални схеми (чипове), светодиодни индикации и принтери. Те са разполагали с малко повече от стандартните четири основни математически действия. С HP-35 на Hewlett-Packard от 1972 се слага началото и на научните (инженерните) калкулатори.
По-популярното в България наименование на калкулатора е "елка". То е акроним от "електронен калкулатор", както и името на серията електронни калкулатори, произвеждани в ИЗОТ - виж например Елка-22.
Източници [редактиране]
̀̀̀̀̀
