Калмарска уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коронацията на Ерик Померански, 17 юни 1397 г.

Калмарската уния е поредица от лични унии, започнали през 1397 г. и обединяващи трите кралства на Дания, Норвегия и Швеция под властта на датската кралица Маргрете I. На отделните части е даден суверинитет, но не и независимост. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на 6 юни 1523 г.

Начало[редактиране | edit source]

Викингски кораб
Тази статия е част от
темата Скандинавия
География
Планини
Полуостровът
Викингите
Викингска епоха
Варяги
Викинги
Тинг
Покръстване
Политически съюзи
Калмарска уния
Дания-Норвегия
Швеция-Норвегия
Швеция-Финландия
История
На Скандинавия
На Дания
На Финландия
На Норвегия
На Швеция
На Исландия
На Оландските острови
На Фарьорските острови
Други
Скандинавизъм
Валутен съюз
Съюз за защита
Северногермански езици
Скандинавска митология

Началото на унията е поставно от датската кралица Маргарета I (13531412), след разгрома на шведския крал Албрект Мекленбургски. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I , са причината за победата над Албрект Мекленбургски през 1389 г. Албрект е неспособен да плати налога, за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град Калмар. За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на 17 юни 1397 г., племенника на Маргарета I - Ерик Померански.

Конфликти[редактиране | edit source]

Швеция е страдала от честите войни на Дания с Шлезвиг, Холщайн, Мекленбург и Померания, заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт). Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран (1438-1439) и заменен от бездетния Кристофър Баварски. След смъртта на Кристофър през 1448 г., Швеция издига Чарлз VIII като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Чарлз VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията, водят до решението на датския кралски съветник, да провъзгласи Кристиан I Олденбургски за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.

Завземане на Швеция от датския крал Кристиан II, и последвалата Стокхолмска кървава баня през 1520, водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през 1521 краят на унията е бил предизвестен.

Разпадане[редактиране | edit source]

След множество бунтове и войни през 1520 и 1521 г., запазването на единството е било невъзможно. Калмарската уния просъществува до 6 юни 1523, когато е декларирана независимостта на Швеция с провъзгласяването на Густав Васа за крал. Тази дата се смята основаването и обединението на съвременна Швеция.

Празнуване[редактиране | edit source]

От 2005 г. 6 юни е въведен като национален празник на Швеция. Преди тази дата, денят е честван с тържество в Стокхолм, на което шведския крал Густав XVI е раздавал флагове на различни организации в Швеция.

Юбилеи[редактиране | edit source]

700-ната годишнина от Калмарската уния е чествана в град Калмар, с официалното присъствие на държавните глави на Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия.