Калоян

Вижте пояснителната страница за други значения на Калоян.

---

Калоян
цар на България
Пластична антропологична възстановка на лицето на Цар Калоян, направена от проф. Йордан Йорданов по черепа в гроб 39 в църквата "Св. 40 великомъченици", Търново. Експонат на НИМ
Управление	1197-1207
Други титли	цар на българи и власи, крал на България
Роден	1168 (?)
Починал	октомври 1207
	край Солун, днес Гърция
Предшественик	Теодор-Петър
Наследник	Борил
Потомци	Витлеем (?), Мария
Династия	Асеневци

Калоя̀н Асѐн (Йоаница) - „Ромеоубиеца“ е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.

Ранни години

Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва заговорниците и e коронясан за български цар в началото на 1198.

Царуване

България при управлението на цар Калоян

През 1199 г. Калоян организира антивизантийска коалиция, привличайки на своя страна назначения за управител на Пловдивската област - Иванко, и Добромир Хриз - самостоятелен владетел в Македония. Иванко бива заловен чрез измама от императора и хвърлен в тъмница, а Добромир Хриз бил готов да развали съюза си с Калоян заради сделка с Византия. Създадена е втора коалиция (1201 г.), включваща управителя на Смолян Йоан Спиридонаки, братовчеда на василевса - Мануил Камица и Добромир Хриз, когото Калоян успява отново да привлече на своя страна.

Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива превзета силната тракийска крепост Констанция (Симеоновград). След това Калоян насочва армията си към Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя е защитавана от голям гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) след щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в него. Защитниците и управителите на Варна са вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са погребани живи по този начин, Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец. В края на 1201 г. започват преговори за мир и той бива подписан през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина, но Византия категорично отказва да му признае царската титла.

През 1202 г. унгарският крал Имре (Емерих) напада България и превзема оспорваните области Белград, Браничево и Ниш, като последната прехвърля в ръцете на своето протеже на сръбския престол, Вукан Неманич. Калоян отвръща през 1203 г., помагайки на Стефан Неманич да си възвърне сръбския трон (намалявайки влиянието на маджарите в региона) и отвоювайки Белградската и Браничевската области с помощта на кумански наемници.

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчитало чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

Факсимиле от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата: "Калоян, цар на българи и власи"

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“ и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (Rex Blachorum et Bulgarorum) и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му — за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния (от лат. — съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията на има голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 г.

Златен пръстен на цар Калоян с надпис на български: "+КАЛОЯНОВ ПРЪСТЕН"

Оловен печат на цар Калоян с надпис на български: "+КАЛОЯН БЪЛГАРСКИ ЦАР"

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват във Византия. Калоян предлага своята помощ на рицарите, но те я отхвърлят. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и обявяват създаването на Латинската империя. Те отново отхвърлят предложената от цар Калоян подкрепа. Неочаквано гръцката аристокрация в Тракия се обръща за помощ именно към Калоян. Ромеите се заклеват да го приемат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухва в началото на 1205 г. Латинският император Балдуин IX Фландърски тръгва да накаже непокорните градове в Тракия с войските, които има на разположение. Когато стига до Адрианопол (Одрин) на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсаждат града, като се опитват да подкопаят крепостните стени. През това време те биват подложени на нападения от куманската конница.

На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин, една от най-великите и значими български битки, в която цар Калоян разбива кръстоносците. Битката започнала с вихрена атака на куманите, които веднага след това демонстрират мнимо бягство. Част от рицарите се втурват да ги преследват, увличайки и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвеждат до мястото, където в засада чака основната част от българската армия. „Непобедимите“ западни рицари биват напълно разгромени, а в плен пада и самият император. Той е отведен в Търново, където остава пленник в т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, докато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта. След битката армията на Калоян започва да напада латинските владения на широк фронт. При преследването в резултат на преумора умира и вдъхновителят на IV^-я кръстоносен поход, престарелият венециански дож Енрико Дандоло. Впоседствие, по време на засада в Източните Родопи е убит и кралят на кратко просъществувалото Солунско кралство - Бонифаций Монфератски.

Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици“, където е открит гробът на цар Калоян, препогребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

Гробът на Цар Калоян във Велико Търново

8-метровият паметник във Варна, издигнат по повод 800-те години от гибелта на владетеля и за приноса му за връщането на Варна към българската държава

Рицарите претърпяват още едно тежко поражение в битката при Русион (1206 г.), състояла се край крепостта Русион. При опитите за контраатака на брата на император Балдуин — Хенрих Фландърски, латинците успяват да навлязат в Източните Родопи и да опожарят селища в Северна Тракия, но това не променя военното статукво. В интерес на истината трябва да се признае, че Калоян се справя блестящо от стратегическа и тактическа гледна точка с Латинската империя, възпозвайки се от добрите си взаимоотношиния с Римския папа на дипломатическия фронт, от съюза си с куманските племена и от численото българско превъзходство в преките битки с рицарите, неутрализирайки чрез засади, маневри и разбиване на бойния строй изключително силните при открито нападение тежки рицарски конница и пехота. Военната кампания през 1205 г., приключва с влизането му в Пловдив. Градът му бива предаден от пловдивските павликяни.

В хода на военните действия, гръцката провинциална аристокрация се отмята от съюза си с Калоян и преминава на страната на латинците, поради което българският цар започва война на изтребление в Тракия. В резултат на това Пловдив е разрушен и са извършени погроми над ромейското население в региона. Обсаждани са последователно Адрианопол, Димотика, два пъти Солун, превзет е Сяр, като се предполага, че Калоян използва за своя база Източните Родопи и рядко се оттегля северно от Стара планина. През 1207 г. цар Калоян отново се отправя с голяма армия към Солун и обсаджда града. В хода на обсадата царят умира. За смъртта му съществуват различни хипотези: за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник — куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да става жертва на заговор, в който участва и съпругата му, куманката Целгуба.

През 1972 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открит гробът на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната църква „Свети Четиридесет мъченици“. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

Семейство

Цар Калоян е брат на царете Иван Асен I и Теодор-Петър.

Цар Калоян е женен за куманската принцеса Анна Куманката, наричана предимно “Скитката”, от която има един син и една дъщеря — Витлеем и Мария, омъжена за Хенрих Фландърски, латински император по това време.

Външни препратки

• Образи на пълководци и владетели

Изследвания и литература

• Стефанов, П., архим. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. - в: Преславска книжовна школа, Т. V. Изследвания в чест на проф. д-р ист.н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов, С. 2001, 343-352.
• Овчаров, Н. Победите на цар Калоян 1197-1207. Историческият избор на България между православие и католицизъм. С. 2001; 2 изд. С., 2005 (Българска вечност).
• Йорданов, Й. Пътека към себе си. С., 2003, 58-62 (реконструкция на черепа на Калоян - 40 г., висок 1,88 м.)
• Гюзелев, В. Одринската битка от 1205 г. С., 2005.
• Игнатов, В. Цар Калоян. С., 2008.
• Павлов, Пл. Българското Средновековие - познато и непознато. В. Търново, 2008.
• Марков, Н. Балканите през погледа на един френски рицар от началото на XIII век. Велико Търново, 2008.
• Андонов, К. Военното дело и войската на българите в представите на Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари и Анри дьо Валансиен. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
• Андровски, И. Цар Калоян - победителят на кръстоносците. - В: Същият. Българско средновековие. С., Симолини, 2011,