Калугерово (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калугерово.

Герб на Калугерово
Калугерово
The Nativity of Mary.jpg
България
Red pog.png
Калугерово
Област Пазарджик
Red pog.png
Калугерово
Общи данни
Население 1 347 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 1 164 (НСИ)
Землище 32,472 km²
Надм. височина 255 m
Пощ. код 4462
Тел. код 03515
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 35571
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Лесичово
Серьожа Лазаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Калугерово
Сергей Вачев
(БСП)

Калугерово (до 1878: Гелвере, от 1952 до 1968: Сребрино) е село в Южна България, в община Лесичово, Област Пазарджик.

Кметство Калугерово

География[редактиране | edit source]

Селото е на 16 км. северно от гр. Септември и 19 км. северозападно от Пазарджик, край двата бряга на река Тополница, при изхода ѝ в пазарджишкото поле, в южното подножие на Средна гора на височина от 255 м. Селото е с преходноконтинентален климат, разположено в горнотракийската климатична подобласт. Почвите в землището му са предимно канелени горски и алувиално-ливадни. Село Калугерово се свързва посредством автомагистрала "Тракия"с град София/85 км/и град Пловдив/55 км/.

История[редактиране | edit source]

Калугерово е старо селище. С името Калугеллер ("Калугерите" на турски) се споменава в турски регистър от 1576 г. При подготовката за Априлското въстание е основан местен революционен комитет. Селото изпраща свой представител в оборищенското събрание - Теофил Бейков. По време на въстанието населението се изтегля към вр. Еледжик (дн. Бенковски, 1186 м.) в Ихтиманска Средна гора. Част от въстанниците се присъединяват към Хвърковата чета на Бенковски. При потушаване на въстанието, 153 къщи са опожарени от турците.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Калугеровски манастир Св. Никола[редактиране | edit source]

Намира се над село Калугерово в полите на Средна гора. Според някои сведения манастирът е съществувал още по време на кръстоносните походи (XI-XIII век) и в 1419 е разрушен от турците,но по-късно е възстановен. Споменава се за пръв път в ръкописна бележка от 1693 върху миней. През XVII и XVIII в. Калугеровският манастир е средище на книжовна дейност. По време на Априлското въстание (1876) е изгорен от турците. През 1906-08 е изграден наново. Запазена е мраморна плоча от времето на римския император Юлиан (361-363) и няколко мраморни плочи от XIX и началото на ХХ век с надписи на български език.

Други[редактиране | edit source]

В землището на селото е открита находка от бронзови двойни брадвички от праисторически времена. Има преположения за наличие на могили.

Редовни събития[редактиране | edit source]

18, 19, 20 юли 2008 година - Илинденски културни дни, Калугерово 2008година, посветени на 20 юли- Илинден, общоселски празник- събор, провеждан в Калугерово от 1419 година в памет на загиналите в борбата против турското робство в нашия край.

9 март 2008 година - Неделя Сиропустна. Сирни заговезни. Всеопрпщение. Дервишовден (Кукеровден). Един от най- големите и тачени общоселски празници в първото евросело Калугерово, организиран и провеждан от читалище "Теофил Бейков" посветен, както на християнската традиция за опрощаване на греховете към ближния, така и на езическата традиция, останала още от времето на древните траки, посветена на зараждащата се природа след тежка зима и прогонване на злото от домовете и душите на хората.

9 май-Свети Николай-Летни.Празничен събор на манастир"Свети Никола"

8 септември-Храмов празник на църквата"Света Богородица"в Калугерово

6 декември-Храмов празник на манастир"Свети Никола"

Други[редактиране | edit source]

Селото е с добре развити лозарство, овощарство и животновъдство. Здравната служба в селото е основана през 1905 г.. Килийни училища е имало при черквата в Голямата махала (учител Теофил Бейков) и в Малката махала (учител Измирлиев - Македончето); през 1847 е открито класно училище , през 1904 - прогимназия. Читалището в Калугерово носи името "Теофил Бейков" (осн. 1907 по името "Зора") и е с музейна сбирка.

Има няколко фирми и предприятия,сред които фабрика за производство на маратонки и чорапи, собственост на г-н Дзян Сиенмей - китаец.Фирмата се управлява от г-жа Груева. Понастоящем във фабриката работят/отвреме на време/ ок.40-50 работника. Произвеждат се чорапи, боксерки, пижами и маратонки и боти.

Калуфрукт гр. София

ГаленФарма - цех за производство на лекарства

ХАФ Технолоджи Продъктс ЕООД - фирма под германско управление, специализирана в производството и обработката на стоманени елементи по най-високи европейски стандарти и др.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]