Калугерово (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калугерово.

Герб на Калугерово
Калугерово
The Nativity of Mary.jpg
Общи данни
Население 1 350 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 164 (НСИ)
Землище 32,472 km²
Надм. височина 255 m
Пощ. код 4462
Тел. код 03515
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 35571
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Лесичово
Серьожа Лазаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Калугерово
Сергей Вачев
(БСП)

Калугерово (до 1878: Гелвере, от 1952 до 1968: Сребрино) е село в Южна България, в община Лесичово, Област Пазарджик.

Кметство Калугерово

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на 16 км. северно от гр. Септември и 19 км. северозападно от Пазарджик, край двата бряга на река Тополница, при изхода ѝ в пазарджишкото поле, в южното подножие на Средна гора на височина от 255 м. Селото е с преходноконтинентален климат, разположено в горнотракийската климатична подобласт. Почвите в землището му са предимно канелени горски и алувиално-ливадни. Село Калугерово се свързва посредством автомагистрала "Тракия"с град София/85 км/и град Пловдив/55 км/.

История[редактиране | редактиране на кода]

Калугерово е старо селище. С името Калугеллер ("Калугерите" на турски) се споменава в турски регистър от 1576 г. При подготовката за Априлското въстание е основан местен революционен комитет. Селото изпраща свой представител в оборищенското събрание - Теофил Бейков. По време на въстанието населението се изтегля към вр. Еледжик (дн. Бенковски, 1186 м.) в Ихтиманска Средна гора. Част от въстанниците се присъединяват към Хвърковата чета на Бенковски. При потушаване на въстанието, 153 къщи са опожарени от турците.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Калугеровски манастир Св. Никола[редактиране | редактиране на кода]

Намира се над село Калугерово в полите на Средна гора. Според някои сведения манастирът е съществувал още по време на кръстоносните походи (XI-XIII век) и в 1419 е разрушен от турците,но по-късно е възстановен. Споменава се за пръв път в ръкописна бележка от 1693 върху миней. През XVII и XVIII в. Калугеровският манастир е средище на книжовна дейност. По време на Априлското въстание (1876) е изгорен от турците. През 1906-08 е изграден наново. Запазена е мраморна плоча от времето на римския император Юлиан (361-363) и няколко мраморни плочи от XIX и началото на ХХ век с надписи на български език.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото е открита находка от бронзови двойни брадвички от праисторически времена. Има преположения за наличие на могили.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

18, 19, 20 юли 2008 година - Илинденски културни дни, Калугерово 2008година, посветени на 20 юли- Илинден, общоселски празник- събор, провеждан в Калугерово от 1419 година в памет на загиналите в борбата против турското робство в нашия край.

9 март 2008 година - Неделя Сиропустна. Сирни заговезни. Всеопрпщение. Дервишовден (Кукеровден). Един от най- големите и тачени общоселски празници в първото евросело Калугерово, организиран и провеждан от читалище "Теофил Бейков" посветен, както на християнската традиция за опрощаване на греховете към ближния, така и на езическата традиция, останала още от времето на древните траки, посветена на зараждащата се природа след тежка зима и прогонване на злото от домовете и душите на хората.

9 май-Свети Николай-Летни.Празничен събор на манастир"Свети Никола"

8 септември-Храмов празник на църквата"Света Богородица"в Калугерово

6 декември-Храмов празник на манастир"Свети Никола"

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е с добре развити лозарство, овощарство и животновъдство. Здравната служба в селото е основана през 1905 г.. Килийни училища е имало при черквата в Голямата махала (учител Теофил Бейков) и в Малката махала (учител Измирлиев - Македончето); през 1847 е открито класно училище , през 1904 - прогимназия. Читалището в Калугерово носи името "Теофил Бейков" (осн. 1907 по името "Зора") и е с музейна сбирка.

Има няколко фирми и предприятия,сред които фабрика за производство на маратонки и чорапи, собственост на г-н Дзян Сиенмей - китаец.Фирмата се управлява от г-жа Груева. Понастоящем във фабриката работят/отвреме на време/ ок.40-50 работника. Произвеждат се чорапи, боксерки, пижами и маратонки и боти.

Калуфрукт гр. София

ГаленФарма - цех за производство на лекарства

ХАФ Технолоджи Продъктс ЕООД - фирма под германско управление, специализирана в производството и обработката на стоманени елементи по най-високи европейски стандарти и др.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]