Калчево (Болградски район)

Калчево Калчева
— село —
Калчево 45.73, 28.81 Калчево
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Район	Болградски
Надм. височина	64 m
Население	3536 души (2001)
Основаване	1861
Пощенски код	68723
Телефонен код	+380 4846
МПС код	BH / 16
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Калчево в Общомедия

Църковен хор в село Калчево през 1932 г.

Калчево (на украински: Калчева, на руски: Калчева) е село в Украйна, разположено в Болградски район, Одеска област. Землището на селото е с площ от 4.21 км². Населението му през 2007 година е 3483 души. Преобладаваща част от жителите са българи.

География

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 64 метра надморска височина, на 28 километра североизточно от Болград.

История

Селото е основано през 1861 година от бесарабски българи, прехвърлили се от румънската в руската част на Бесарабия. В началото на ХХ век селото има 2278 жители и 350 къщи .

За основаването на село Калчево има четири версии.

• Първата, смятана за погрешна, принадлежи на изследователя Г. Занетов, автор на статията „Българските колонии в Русия“. Тя гласи, че селото е основано през 1830 година, когато жители на Ямбол и Сливен се прехвърлят в Русия и едната част от тях заселва съществуващите вече колонии. А другата, по-голямата част, заема свободните земи в югоизточната част на Бесарабия, в Буджакски окръг: „Новообразуваните колонии са следующите: Твърдица, Ивановка, Пандаклия,..., Калчево, ...“

Може да се предположи, че авторът случайно включва Калчево в този списък, още повече, че нито архивни документи, нито следващите изследвания потвърждават това. И първите калчевци би трябвало да са от Сливен или Ямбол и да говорят югоизточен диалект, но това не е така.

• Втората версия е записана в архива на село Калчево и в музея на Калчевската гимназия (без посочени източници): „На седем километра от село Кубей се появиха пет хутора3... Най-заможният от тези българи, Янко Калчев, през 1857 година събира представителите на петте хутора и те вземат решение хуторите да се обединят в едно село... Към 1861 то е заселено и наброява 330 домакинства.“Тези данни не са подкрепени с архивни документи, броят на домакинствата не се потвърждава от И. Иванов и А. Клаус. (Болградски район)

Същата година посочва и изследователят Николай Кауфман: „Калчево от град Болград (1857)“.

• Третата хипотеза е 1861. Тя се поддържа от повечето историци:

- от И. Иванов: „В 1861 году образовались на границе еще две земледельческие колонии: Калчева и Кайраклия“.
- от Йов Титоров: „През 1861 година въ времето на емиграцията в руска Бесарабия основаха още три български колонии: Кайраклия, Калчова и Нов Болград“.
- от Вл. Дякович: „Калчова. 1861. Българско“.
- от авторите на Украинската енциклопедия8: „Калчева засновано в 1861 році“.
- от съвременните молдавски доктори на истор. науки И. Грек и Н. Червенков.

Ние предполагаме, че всички заемат тази дата от И. Иванов или Й. Титоров. Годината – 1861 – съвпада с времето на преселването на таврическите българи. Възникват логически противоречия: ако изселването става през 1861, защо те не отиват в Таврия? Или колонията възниква преди пролетта на 1861, или след преселването на таврическите българи.

• Четвъртата година – 1862 – фигурира в Приложението II (с. 23) в книгата на А. Клаус „Наши колонии“. Към тази версия след 90 години се връща филологът С. Б. Бернщейн, един от авторите на първия „Атлас болгарских говоров в СССР“ (Москва, 1958), който обяснява появата на Калчево с големи промени в живота на бесарабските българи след Кримската война 1853 – 1856 година. По Парижкия трактат южната част на Бесарабия се дава на Молдова, но след започналите там притеснения българите тръгват обратно към руския Буджак, търсейки свободна земя до новата граница, и тогава се появяват три нови села, включително Калчево.

Според нас 1862 година е най-реалната, понеже за пръв път тя е посочена от А. Клаус в книгата „Наши колонии“, издадена през 1869, само няколко години след появата на новата колония. Още нещо – авторът є оперира с точни цифри – количество земя, отпусната на новообразуваните колонии:
а) 3, 360 десетини12 за колония Караклия;
б) 6, 847 десетини е дадено „в наделе проживающим здесь, также с давнего времени особыми хуторами, выходцами тех же колонии (Болград и Табак – С. Т.), в числе 138 семейств, они образовали здесь колонию Кальчеву“;
в) остатък – 4, 241 десетини – за колония „Болгария“.
Такова сериозно издание като „Енциклопедия България“14 пропуска Калчево по непонятни причини.
Един от съвременните изследователи, В. С. Зеленчук, говорейки за преселванията през 1861 – 1862, има предвид само таврическите българи и не споменава за още три села в Русия, основани през същия период.15
Българският историк Елена Хаджиниколова изброява българските селища в Русия (сред тях и „Калчевска“) и прави уговорка, че названията са същите, но броят им е различен: 44 (1859), 46 (1862), 49 (1864). „Разликата се получава от появата на нови селища и нови имена. Така през 1862 се появяват селищата Джолтай и Саталък Хаджи, а през 1864 – освен тях и селищата Чокмейдан и Калчева (? – С. Т.). Като се има предвид, че се практикувало създаването на нови погранични селища или колонии, може да се допусне, че и новопоявилите се имена са названия на такива“.16 Не е ясно обаче откъде е взета посочената от автора година – 1864 (става дума за Калчево).

Население

Година	Население
1930	3944
1940	4450
2001	3536
2007	3483

Населението на селото през 2007 година е 3483 души.

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	3536	100.00
Български	3330	94.17
Руски	86	2.43
Украински	61	1.72
Гагаузки	33	0.93
Молдовски	17	0.48
Беларуски	2	0.05
Полски	1	0.02
Други	6	0.16

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Калчево
• Уебсайт на селото ((ru))