Камелия Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камелия Тодорова
българска певица
Родена
21 януари 1954 г. (70 г.)
Музикална кариера
Стилпоп музика, джаз
Инструментивокал
Активностот 1978 г.
ЛейбълБалкантон“, „Върджин Рекърдс
Семейство

Уебсайт

Камѐлия То̀дорова, позната също на английски като Camellia Todorova и Camy Todorow (Кѐми То̀доров) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса.

Сред дългогодишните ѝ музикални сътрудници са Людмил Георгиев, Живко Петров, Ангел Заберски-син, Михаил Йосифов и други. Има съвместни изпълнения с групата „Мингъс Дайнасти“, Милчо Левиев, Алберт Мангелсдорф и Дон Чери. Била е в съвместна програма с изпълнители като Майлс Дейвис, Сара Вон, Били Престън и Луи Белсън.

Почетен гражданин на София от 2021 г.[1]

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Камелия Кирилова Тодорова е родена на 21 януари 1954 година в София, България. Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров.

В детска възраст се занимава с балет и художествена гимнастика. У тях се е говорило на френски, но в юношеска възраст Камелия решава сама да започне да учи английски език. От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от баща си – към чуждите езици, джаза и киното[2].

1970-те години[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване (1972), следват първите ѝ изяви на сцена като актриса между 1972 и 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев. Там научава за певческите си способности, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975, след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Завършва през 1976 г. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.

През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала Jazz Yatra („Джаз ятра“) в Бомбай/Мумбай поради липса на съпровождаща група, тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие[3].

1980-те години: първи успехи в музиката и киното и заминаването от България[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80-те години Камелия Тодорова, заедно с бигбенда на БНР с диригент Вили Казасян, записва успешни поп песни, измежду които: „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“ (последните две често са погрешно смятани съответно за „Летят последните таксита“ и „Чакам те сутрин рано“ заради встъпителните си стихове), които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“. Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Златният Орфей (1980, голяма награда за песните „Стая на релси“ и Maybe This Time от филма „Кабаре“) и Internationales Schlagerfestival Dresden („Международен шлагер фестивал в Дрезден“) (1982, голяма награда), на който се представя с песента Auf diesen Tag hab' ich gewartet („Очаквах този ден“), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.[4][5]

По това време участва и в няколко успешни български филма. Играе една от главните роли в „Търновската царица“ (1981), участва и в „Монолог за прасенцето“ (1981), „Прилив на нежност“ (1983), който е спрян след заминаването ѝ от България по-късно същата година, и „Бон шанс, инспекторе!“ (1983).

През 1983 г. на музикален фестивал в Солун Камелия се среща с бъдещия си съпруг Майкъл Кунстман, решава да се омъжи за него и така от остров Корфу двамата заминават за Италия, като Камелия се представя под името Лилия Марани и боядисва косата си руса, за да не бъде разпозната[6]. На 25 юли 1984 г. се раждат разнояйчните близначки на двойката: Рахел-Лилия и Мириам-Ребека. Камелия подписва договор с музикалната компания Върджин Рекърдс (Великобритания) под артистичното име Camy Todorow (Кеми Тодоров) и през септември на 1985 г. издава първата си сингълова плоча, Bursting at the Seams, записана съвместно с барабаниста на „Куийн“, Роджър Тейлър, в студиото Mountain Studios на групата в Монтрьо, Швейцария. Едноименната 12-инчова плоча включва ремикс на песента, инструментала към нея, както и още една песен – Don't Stop It, I Like It[7][8]. Сингълът е промотиран в Германия, където на 17 април 1986 г. Камелия участва в музикалното шоу Show & Co. mit Carlo и представя песента[9]. През 1987 г. излиза следващият ѝ сингъл, Chain of Fools, който, подобно на Bursting at the Seams, е издаден на сингълова и на дългосвиреща плоча. От задната страна и на двете плочи е записана песента The Day of the Storm (On the Edge of Paradise), чийто текст е на Камелия.

1990-те години: завръщането в България и продължаване на музикалната кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в България през 90-те години, Камелия издава няколко студийни албума и участва в разнородни поп и джаз проекти. През 1991 г. е издаден албумът 2 Souls in 1 („Две души в една“) от „Балкантон“, в който са включени синглите ѝ Bursting at the Seams и Chain of Fools и други песни, записани при пребиваването ѝ в Германия. Към повечето от песните са заснети видеоклипове.

През 1994 излиза албумът „Настроение“ с всичките ѝ песни, записани преди заминаването ѝ в чужбина през 80-те години. Заснет е клип към песента „Прошепнати мечти“.

През 1996 излиза „Привличане“, записан съвместно с ФСБ и издаден от музикалната компания „Маркос мюзик“. От него са екранизирани песните „Но дали…“, „Синьо“, „На колене“ и „Самота“.

През 1998 и 1999 г. заедно с Васил Петров и Стефка Оникян участва в юбилейни концерти по повод 100-годишнината от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън, организирани от Людмил Георгиев. През 1998 г. е поканена на първото издание на Международния джаз фестивал в Банско и оттогава редовно присъства в програмата с различни музикални формации. Същата година е пуснат макси сингълът „Докосване“ с версия на английски език. Следващата година е ред на сингъла „Безкрайно“ и на теленовелата „Докосване“ с участието на Камелия и Николай Сотиров в главните роли.

2000 – 2009[редактиране | редактиране на кода]

Новото хилядолетие за Камелия започва с издаването през 2000 г. на албума Pearls („Перли“), включващ джаз песни. През 2003 г. излиза следващият ѝ студиен албум – Pleasure („Удоволствие“) и тя отбелязва своята 25-годишнина на сцената с голям концерт в Националния дворец на културата.

От 2006 г. преподава пеене и вокална техника в Нов български университет в София.[10] На 23 февруари същата година излиза последният ѝ студиен албум – Feels Like…[11], който се продава със специален брой на списанието „Жената днес“. Към песента I've Got the Music in Me е заснет видеоклип.

През 2008 г. излиза сингълът As One/В едно, написан от дъщеря ѝ Рейчъл, като за българската версия на песента е заснет видеоклип. Същата година певицата е една от дванайсетте звезди в музикалното шоу за дуети с начинаещи изпълнители „Пей с мен“.

2010 – настояще[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. записва с Любо Киров песента „Искаш ли?“, включена в албума „Любо 2010“. През май 2011 г. получава наградата „Златен век“ от Министерство на културата на България за изключителен принос в областта на българското изкуство. През август същата година се включва в кампанията за изборите на 23 октомври като кандидат за вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров[12][13].

На 9 май 2014 г. получава наградата „Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение“ на Годишните музикални награди на БГ Радио.[14] На 15 септември същата година участва в реалити шоуто „Биг Брадър – Образцов дом“ по Нова телевизия.[15]

На 21 януари 2015 г. издава сингъла „Отначало“ със заснет към него видеоклип по повод рождения си ден. На 14 и 21 юни същата година в предаването „Ателие“ по БНТ 2 и БНТ Свят в два епизода, наречени „Отначало“, тя разказва за творчеството и живота си[16][17]. На 18 септември изнася концерта „Нощи в бял сатен“ на открито пред двореца „Врана“.

На 18 май 2016 г. изнася концерта „Нощи в бял сатен“ в зала 1 на НДК с участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, посветен на споминалия се на 29 март същата година Александър Бръзицов, с когото записва първите песни от репертоара си през 80-те години преди заминаването си в чужбина. На концерта представя за първи път новата си песен „Красив спомен“, написана от дъщеря ѝ Рахел. Концертът е излъчен по БНТ 1 на 27 октомври същата година.

На 13 януари 2017 г. програмният директор на радио „Джаз ФМ“ Светослав Николов организира програмата „Джаз истории“, посветена на българския джаз и в която Камелия е първият гост. В интервю от четири части певицата разказва за живота и кариерата си в подробности[5][3][18][19]. Месец по-късно Камелия и Живко Петров тръгват заедно на турне, наречено „Концертът“, в София, Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново и Габрово. Лятото двамата гостуват на джаз фестивала „Нишвил“ в Ниш, Сърбия[20], на 20-ото издание на джаз фестивала в Банско[21][22], както и на „Аполония“ в Созопол заедно с Орлин Павлов[23]. На 28 и 29 декември изнася два празнични концерта в зала „България“ заедно със Софийската филхармония с диригент Славил Димитров и със специални гости Орлин Горанов и Васил Петров[24][25].

През 2018 г. е предвидено да излязат две нови песни с възможни видеоклипове към тях: представената на концерта в зала 1 на НДК през 2016 г. „Красив спомен“ и „Нежно и бавно“[26].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Камелия Тодорова се омъжва за Майкъл Кунстман през 1983 година и двамата се установяват в Западна Германия. От брака им се раждат две дъщери – Мириам-Ребека и Рахел-Лилия, родени на 25 юли 1984 година в Мюнхен[27]. След завръщането си в България в началото на 90-те години Камелия включва дъщерите си в свои участия и концерти като беквокалистки, но впоследствие те сами отказват да продължат. Мириам решава да се занимава с музикален мениджмънт, а Рахел завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене, като от 2006 година работи съвместно с диджея Страхил Велчев, познат под сценичния си псевдоним KiNK, а едва през 2012 г. издава първия си сингъл, Follow the Step, под сценичното име Рейчъл Роу (Роу е съкращение от фамилията Todorow, с която близначките са родени)[28]. Рахел се занимава също с писане на песни и текстове – писала е както за майка си, така и за Мария Илиева, Рут Колева, Любо Киров и Сантра. Тя издава общо пет песни: Follow the Step, L Square, Тук и сега, Горещо/студено и Sparks, към които са заснети видеоклипове.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – Habitual Things
  • 1991 – Fast Lane
  • 1991 – Love Is a War
  • 1991 – Ain't Nothing like a Heartache
  • 1991 – Faithless
  • 1991 – Hope of Glory
  • 1994 – Прошепнати мечти
  • 1996 – Но дали…
  • 1996 – Синьо
  • 1996 – На колене
  • 1996 – Самота
  • 2006 – I've Got the Music in Me
  • 2008 – В едно
  • 2015 – Отначало

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
1970 Черните ангели 2
1972 Козият рог
1974 Синята лампа 10 (в 8 с. „Кутия „Слънце““)
1977 Юлия Вревска 2 България/СССР
1981 Монолог за прасенцето жената
1981 Търновската царица Марина Кольова
1983 Бон шанс, инспекторе! Жозефина Бикс, заподозряната
1983 Прилив на нежност горската Елена
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“ 3 певицата (в 1 серия: I)
1987 Ева на третия етаж
1990 Пасторал
1999 Докосване актрисата, певицата
Импресия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ
  2. Ана Клисарска. Камелия Тодорова. Аристократът // сп. „Жената днес“, 11 август 2015. Посетен на 20 юни 2016.
  3. а б Светослав Николов. Камелия Тодорова в „Джаз истории“, втора част: певицата е солистка на софийския диксиленд и на оркестъра на Стан Гец, в Германия записва „Две души в една“, завръща се с „Привличане“ // 20 януари 2017. Посетен на 13 април 2017.
  4. Preisverleihung beim Schlagerfestival Dresden. Bulgarische Sängerin erhielt den Grand Prix (Награждаване на Дрезденския шлагерфестивал. Българска певица взима голямата награда) // в. „Neues Deutschland“, 25 септември 1982. Посетен на 20 юни 2016. (на немски)
  5. а б Светослав Николов. Камелия Тодорова в „Джаз истории“, първа част: джаз по наследство, работата с Александър Бръзицов и изграждането на българския репертоар, комплимент от Фрида от ABBA, „Златното момиче в златна клетка“ // 13 януари 2017. Посетен на 13 април 2017.
  6. Николай Москов. Камелия Тодорова: „Емигрирах с името Лилия Маранни, на Корфу ме преследваха полицаи, смених си цвета на косата“ // в. „24 часа“, 9 февруари 2013. Посетен на 20 юни 2016.
  7. Georg Purvis. Queen: Complete Works – Georg Purvis – Google Книги // Queen: Complete Works. Titan Books. Посетен на 20 юни 2016. (на английски)
  8. Camy Todorow – Bursting at the Seams (Vinyl) at Discogs // Camy Todorow – Bursting at the Seams. Посетен на 20 юни 2016. (на английски)
  9. Show und Co. mit Carlo 10 Ausgaben Episodenguide // Посетен на 20 юни 2016. (на немски)
  10. Камелия Тодорова посрещна студентите си // Посетен на 20 юни 2016.
  11. Елица Димитрова. Камелия Тодорова. В нея е влюбен този свят // сп. „Жената днес“, 1 декември 2009. Посетен на 20 юни 2016.
  12. Певицата Камелия Тодорова се кандидатира за вицепрезидент // 9 август 2011. Посетен на 20 юни 2016.
  13. Димитър Куцаров и Камелия Тодорова регистрирани за президентския вот // 18 септември 2011. Посетен на 20 юни 2016.
  14. Камелия Тодорова с приз за „БГ вдъхновение“ // в. „Дума“, 13 май 2014. Посетен на 20 юни 2016.
  15. Кой влезе в Къщата на ВИП Брадър? // 15 септември 2014. Посетен на 20 юни 2016.
  16. Камелия Тодорова – „Отначало“ – епизод 1, 14.06.2015 // Посетен на 20 юни 2016.
  17. Камелия Тодорова – „Отначало“ – епизод 2, 21.06.2015 // Посетен на 20 юни 2016.
  18. Светослав Николов. Камелия Тодорова в „Джаз истории“, трета част: с Живко Петров записват албума „Перли“ без дубли, в Feels Like… обединяват акустичен и електронен звук, „едно от най-хубавите неща“ е концерт в НДК // 27 януари 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  19. Светослав Николов. Камелия Тодорова в „Джаз истории“, четвърта част: „Най-важното, което човек не трябва никога да забравя, е да дава любов!“ // 3 февруари 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  20. Камелия Тодорова представя България на джаз фестивал в Ниш // в. „24 часа“, 27 юли 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  21. Камелия Тодорова: „Банско Джаз Фестивал“ съчетава почивката в планината с парти“ // fmplus.net, 22 юни 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  22. Фалшификатите в изкуството // bnt.bg, 27 юли 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  23. Камелия Тодорова и Орлин Горанов заедно на сцената на „Аполония“ // bnt.bg, 29 август 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  24. Камелия Тодорова​ с празничен концерт в зала „България“ // bnt.bg, 3 декември 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  25. Айше Сали. Камелия Тодорова с два концерта в зала „България“ // bnt.bg, 29 декември 2017. Посетен на 8 февруари 2018.
  26. Нежно и бавно // youtube.com, 13 февруари 2018. Посетен на 14 февруари 2018.
  27. Надежда Ушева. Има много таланти у нас, но липсват професионалисти // в. „Дума“, 28 януари 2012. Посетен на 20 юни 2016.
  28. Биляна Георгиева – Биба. Front Row // сп. „Grazia“. Архивиран от оригинала на 2016-08-06. Посетен на 20 юни 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]