Камена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония, България. За селото в Северна Добруджа, Румъния, вижте Камена (Окръг Тулча).

Камена
Winter view from Kamena.JPG
Зимен изглед от Камена
България
Red pog.png
Камена
Област Благоевград
Red pog.png
Камена
Общи данни
Население 290 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,408 km²
Надм. височина 538 m
Пощ. код 2878
Тел. код 07423
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 35688
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)

Ка̀мена е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Камена се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в живописна местност на западния бряг на река Камешница. Съседни села са Самуилово и Яворница. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм. Почвите са кафяви горски, делувиални и делувиално-ливадни. Северно край землището на Камена тече река Струмешница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Камена е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, античността и средновековието. В местността „Великденската цръква“ или „Цръквището“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековена църква с размери 12/6.5 метра.[1]

Камена се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1606 и 1664-1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.[2]

През 19 век Камена е селище със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Камена (Camena) е посочено като село с 85 домакинства и 103 жители мюсюлмани и 132 жители българи.[3] Поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с ориз и памук. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Каменно брои общо 330 души, от които 150 българи-християни, 180 турци.[4]

Всички християни от Камена са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 176 българи патриаршисти.[5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век, София, 2002, стр. 108.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.623-625
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.186
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.186-187
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.