Камена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Пиринска Македония, България. За селото в Северна Добруджа, Румъния, вижте Камена (окръг Тулча).

Камена
Зимен изглед от Камена
Зимен изглед от Камена
Общи данни
Население251 души[1] (15 март 2024 г.)
20,3 души/km²
Землище12 408 km²
Надм. височина538 m
Пощ. код2878
Тел. код07423
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ35688
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

Ка̀мена е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Камена се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в живописна местност на западния бряг на река Камешница. Съседни села са Самуилово и Яворница. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм. Почвите са кафяви горски, делувиални и делувиално-ливадни. Северно край землището на Камена тече река Струмешница. Близо над селото е разположени красивият Камешнишки водопад, до който води маркирана пътека.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Камена е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, античността и средновековието. В местността „Великденската цръква“ или „Цръквището“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековена църква с размери 12/6.5 метра.[2]

Камена се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1606 и 1664-1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.[3]

През XIX век Камена е селище със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Камена (Camena) е посочено като село с 85 домакинства и 103 жители мюсюлмани и 132 жители българи.[4] Поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с ориз и памук. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Каменно брои общо 330 души, от които 150 българи-християни, 180 турци.[5]

Всички християни от Камена са гъркомани, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 176 българи патриаршисти гъркомани.[6]

През XX век са извършвани редица промени в административно-територианлото деление. След Балканската война през 1912 г. в Струмишки окръг на мястото на турската административна уредба се изграждат първите български селски общини. Те започват да развиват нормално своята дейност след приключването на Междусъюзническата война през 1913 г.

С царски указ през 1913 г. се създава Общинското управление в с. Камена, Петричка околия. Съставни села към общината са селата Яворница и Самуилово.

С Указ 179 (ДВ, бр. 38 от 19 май 1934 г.) се въвежда ново административно деление на страната, като се премахват окръзите и се създават области. Много от малките селски общини са закрити и се създават окрупнени общински центрове. В съответствие с това се предприемат и мерки за обединяване и уедряване на общините от региона. Съгласно чл. 6 от Наредбата-закон за селските общини със Заповед № 2910 на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (ДВ, бр. 120 от 27 авг. 1934 г.) към Общинското управление в с. Камена преминават община Скрът със съставните ѝ населени места и с. Коларово от община Елешница. Селско общинско управление – с. Камена е местен орган на държавна власт и управление, който ръководи изпълнението на икономическите, социалните и културните задачи в общината, грижи се за правата на населението, организира и провежда избори.

Общинският съвет като орган на власт се избира от населението чрез пряко гласуване за определен мандат. Той от своя страна избира на сесия общинската управа.

Общината в с. Камена е закрита на 28 март 1943 г. и заедно със селата Самуилово и Елешница (Беласица) преминава към учредената с решение на Областното управление община с. Коларово.

До 9 септември 1944 г. в учреждението няма отделни служби. Общината се ръководи от кмет, като колективен орган на управление са избирани общински съветници. Първо ръководство на общината са: Председател - Иван Тасев, съветници - Илия Каменски от с. Самуилово и Иван Христов от с. Яворница. В учреждението има още бирник по данъчните и финансови въпроси, писар и разсилен.

Като орган на местната власт и управление основните цели и задачи на Общинското управление са да провежда всички стопански, социални и културни дейности на своята територия, грижи се за опазване на обществения ред и законността, изпълнява административни функции по събирането на данъци и такси, строителството, издаване на разрешителни, водене на регистри за населението и др. документи, провежда указанията на висшестоящи органи за различни икономически и политически мероприятия.

Днес с. Камена е към община Петрич.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 288
Българи 190
Турци 11
Цигани 7
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 80

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 108.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.623-625
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.