Каменно-медна епоха
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит), (на старогръцки: χαλκός khalkos + на старогръцки: λίθος lithos, на латински: Chalkolithikum, Äneolithikum, aeneus) е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал - медта. Терминът е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международния архологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.
Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4-3000 г. пр. Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от предишните каменни. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като злато, калай и др.
По-времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда отколкото по-рано.
Най-важната находка в България от епохата на халколита е Варненския халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света.
Външни препратки [редактиране]
- 'Chalcolithic Era' ; Elizabeth F. Henrickson. Encyclopaedia Iranica 1991 .
