Камилски дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камилски дол
Kamilski dol 1.jpg
Църква „Свети Георги“
България
Red pog.png
Камилски дол
Област Хасково
Red pog.png
Камилски дол
Общи данни
Население 55 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 45,018 km²
Надм. височина 259 m
Пощ. код 6571
Тел. код 03661
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 35997
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Ивайловград
Диана Овчарова
(ГЕРБ)

Камилски дол е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Язовир Ивайловград от селото

Село Камилски дол се намира в един от най-крайните ридове на Източните Родопи. Самото село е разположено на удобно било на левия бряг, над долината река Арда, днес в чашата на язовир Ивайловград. Селото отстои северно от град Ивайловград и язовирната стена на язовир Ивайловград. До селото се стига по настилен планински път, кратко разклонение на третокласния път свързващ градовете Любимец и Ивайловград.

История[редактиране | edit source]

До 1934 година името на селoто е Деве дере.[1] Преди Деве дере да бъде освободено и присъединено към България през 1912 г., селото принадлежи административно към Мустафапашенска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 екзархийски български семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Деве дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Религия[редактиране | edit source]

В селото е изградена през 1840-те църква, наречена „Свети Георги“. Църквата е каменна, голяма трикорабна псевдобазилика. Камбаната е излята през 1895 г. в Одрин.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.

Външни препратки[редактиране | edit source]