Канак
| Канак | |
| Конак/Konak | |
 Католическата църква |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Канак
Канак на картата на Сърбия
|
|
| Общи данни | |
| Община | Сечан |
| Окръг | Среднобанатски |
| Население | 1 024 души (2002) |
| Надморска височина | 43 m |
| Географско положение | 45° 18' 54" сев. ш. 20° 54' 48" изт. д. |
| Часова зона | UTC+1 Централноевропейско стандартно време (CET) |
Канак (на сръбски: Конак или Konak) е село, разположено в община Сечан, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия, на няколко километра от сръбско-румънската граница.
Българите в Канак[редактиране]
Българите в Канак са част от банатските българи, преселени в селото през 1820 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). През 80-те години на 19 век една част от българските жители на Канак се завърнали в България и заедно с други банатски българи и се заселили в селата Асеново и Бърдарски геран.
Според статистиката от 1896 г. българите в Канак били 680 души. През 1910 година са записани 526 българи. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 180 български къщи или 700 българи в Канак. Берлинският вестник „Донауцайтунг” от 8 октомври 1941 година, отбелязва, че българите в селото съставляват една трета от неговите жители. В български дипломатически сведения от 1942 година се говори за 587 българи в 117 къщи (от общо 2140 жители).
Според оценката на изследователя на бантските българи Карол Телбизов през 1939 година българите в Канак били “всичките имотни хора”. Те били “на едно стъпало по култура, работа и имане с тамошните шваби”. Най-заможната българска фамилия Мирчови (Саджекови) притежавала над 300 ланца (около 1740 дка) земя, а имало още 12 къщи с по над 100 ланца (около 580 дка) и нито едно домакинство без собствена земя.
Личности[редактиране]
- Гаврил Софран – просветен деец на банатските българи
