Канун

Турски Канун

Кануна (на азербайджански и турски: kanun, qanún или kanun; на арабски: قانون (qānūn); на арменски: քանոն (k’anon); на гръцки: κανονάκι) е арабски струнен инструмент, произхождащ от старата египетска арфа.

Най-ранната информация за кануна датира от X век, когато инструментът бил често употребяван в Туркестан. Смята се, че е бил изобретен от турския учен и философ Ал-Фараб, живял от 872-950 г. Канунът е популярен и до днес в Близкия изток и Турция.

Инструментът е с трапецовидна форма и има найлонови или ПВЦ струни. Средната дължина от към дългата страна е 83,6 cm, а от към късата – 29,7 cm. Широката част на Кануна е 36,3 cm, а късата, едва 8,8 cm. Височината варира от 4 до 6 cm. Турските кануни се различават с това, че са малко по-дълги – 95 до 100 cm. Инструментът е изработен от мед и дърво и има от 74 до 81 струни, акордирани в групи по три. Модификациите и промените в тона се дължат на малки бронзови перки, които се затягат, при нужда тонът да бъде по-висок. Този инструмент обикновено се полага хоризонтално – на коленете на музиканта или на маса. На него се свири като струните се дърпат с пръсти или с плектри, сложени на показалците. Канунът понякога е наричан „пияното на Турската музика“.

Канунът е изцяло изработен на ръка в турски работилници. За построяването му са необходими 7 различни видове дървета.