Кападокия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кападокия (на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya - „Земя на красивите коне“) е историческа област в Мала Азия, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Кизил-Ирмак. Главният ѝ град Мазака се е намирал в полите на планина Аргей (днес Ерджиас 3916 м), по-късно преименуван Кесария (днес Кайсерие).

В I век пр. н. е. Кападокия става римска провинция. По-късно влиза в състава на Визанитийската империя, а след това на Турция.

п • б • р Провинции на Римската империя около 120 г. от н.е. Азия • Аквитания • Арабия Петра • Африка • Ахея • Балеари • Белгика • Бетика • Британия • Витиния • Горна Германия • Галатия • Дакия • Далмация • Долна Германия • Египет • Епир • Илирик • Италия • Кападокия • Кипър • Комагена • Корсика и Сардиния • Котски Алпи • Крит и Киренайка • Ликаония • Ликия • Лугдунска Галия • Лузитания • Мавритания • Македония • Малка Армения • Мизия • Нарбонска Галия • Норик • Нумидия • Осроене • Памфилия • Панония • Пенински Алпи • Приморски Алпи • Писидия • Понт • Реция • Сирия • Сицилия • Софена • Тараконска Испания • Тракия • Юдея

Тази статия е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.