Кападокия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
View of Cappadocia edit.jpg
Anatolia Ancient Regions base.svg

Кападокия (на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya - „Земя на красивите коне“) е историческа област в Мала Азия, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Кизил-Ирмак.

Главният град Мазака се е намирал в полите на планина Аргей (днес Ерджиас 3916 м), по-късно преименуван Кесария (днес Кайсери).

В I век пр. н. е. Кападокия става римска провинция. По-късно влиза в състава на Визанитийската империя, а след това на Турция.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

п • б • р
Провинции на Римската империя около 120 г. от н.е.
Азия • Аквитания • Арабия • Армения • Асирия • Африка • Ахая • Балеарика • Белгика • Бетика • Британия • Витиния и Понт • Горна Германия • Горна Мизия • Горна Панония • Галатия • Дакия • Далмация • Долна Германия • Долна Мизия • Долна Панония • Египет • Епир • Илирик • Италия • Кападокия • Киликия • Кипър • Комагена • Корсика и Сардиния • Котски Алпи • Крит и Киренайка • Ликаония • Ликия • Лугдунска Галия • Лузитания • Мавретания • Македония • Малка Армения • Мизия • Нарбонска Галия • Норик • Нумидия • Осроене • Памфилия • Панония • Пенински Алпи • Приморски Алпи • Писидия • Понт • Реция • Сирия • Сицилия • Софена • Тараконска Испания • Тракия • Юдея
 Римската империя в най-големия си разцвет, при смъртта на Траян (117)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кападокия&oldid=5521547“.