Капитолийски храм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременна възстановка на Капитолийския храм

Капитолийският храм, известен още и като Храмът на Юпитер Капитолийски (на латински: Aedes Iovis Optimi Maximi Capitolini, aedes Capitolina) е древен храм на Капитолий.[1] В него се е отдавала почит на капитолийската триада (Юпитер, Минерва и Юнона).[2]

Строителството на храма е започнало при Тарквиний Приск,[1] но е довършено по времето на Тарквиний Горди.[2] Храмът е осветен през 509 г. пр.н.е.,[3] като според древните традиции в него е имало олтари и на други божества.[2] Оригиналната постройка е изгорена през 83 пр.н.е., заедно със Сибилските книги, които са се пазили вътре.[2] Ценностите от храма са спасени от Гай Марий Младши.[2] Новата реконструкция на храмът е започната от Луций Корнелий Сула, като се твърди, че за изграждането му, Сула е докарал колоните от Храма на Зевс в Атина.[2] По-голямата част от възстановяването му е направена от Квинт Лутаций Катул по поръчение на сената.[2] Името на Катул е изписано на входа на храма през 69 пр.н.е. и остава там до 69 г., след което е заменено от името на Цезар.[2]

Капитолийският храм е имал три зали, като средната е била посветена на Юпитер, където стояла и неговата статуя дело на скулптора Вулка.[2] Юпитер бил изобразен със светкавица в дясната си ръка, облечен в туника украсена с палмови клонки (tunica palmata) и пурпурна тога обшита със златни нишки (toga picta, palmata),[2] по време на фестивали лицето на статуята било боядисвано в червен цвят.[2] Подобна тога е носена по-късно от римските генерали, които празнували триумф.[2] Дясната зала била посветена на Минерва, а лявата на Юнона, като във всяка зала е имало олтар.[2][4] На покрива на храма е имало първоначално теракотена, в последствие заменена от бронзова скулптура на Юпитер в квадрига.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ливий, Ab urbe condita, 1:38
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Temple of Jupiter Capitoline. // LacusCurtius. Посетен на 27 януари 2015.
  3. Ливий, Ab urbe condita, 2:8
  4. Varro ap. Serv. Aen. III.134

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]