Капсул-детонатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Капсул-детонаторите са средства за инициране на детонация в заряди от бризантни взривни вещества. Намерили приложение в практиката още през 1867 година. Първоначално са били зареждани само с гърмящ живак.

Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества оформени като първичен и вторичен заряд. Първичните заряди са от инициращи взривни вещества - оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност - тетрил, хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави защото инициращите взривни вещества са изключително чувствителни но същевременно нямат голяма мощност, докато бризантните са много по устойчиви и същевременно притежават много по голяма мощност в сравнение с инициращите. Когато капсул-детонатора бъде задействан първо се взривява първичния заряд, който иницира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взривно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по висока иницираща способност в сравнение с детонаторите заредени само с гърмящ живак.

Капсул-детонаторите се поместват и капсуловат в корпуси от мед, алуминий, месинг или стомана. В различните видове и според веществата използвани в тях, първичните им заряди са от 0,1 до 0,45 грама а вторичните по 1 грам.

В зависимост от вида различните капсул-детонатори биват задействани по различен начин - в промишлеността най често се взривяват чрез запалване - с огнепроводен /бикфордов/ шнур, чрез електрически импулс - електро-детонаторите, или чрез пневматичен импулс - пневмо-детонаторите.

Във военното дело се използват и специални детонатори взривяваши се от опън, натиск, удар и други.

Използвана литература[редактиране | edit source]

"Взривни работи" - Гено Йосифов Генов 1982,