Капуцини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Капуцин.

Капуцини
Capuchin Costa Rica.jpg
Белораменен капуцин (Cebus capucinus)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Primates Примати
семейство: Cebidae Капуцинови
род: Cebus Капуцини
Научно наименование
Уикивидове Cebus
Erxleben, 1777
Видове

Капуцините (Cebus) са род маймуни, които живеят в екваториалните гори на Централна и Южна Америка. Името на рода е дадено благодарение на приликата на оцветяването на козината им с облеклото на представителите на монашеския орден на капуцините.

Те са широконосни маймуни. Живеят в короните на гигантските тропически дървета и ядат семена, плодове, насекоми, малки жаби и каквото намерят в птичите гнезда. Те са много подвижни и издават най-разнообразни звуци. Движат се на групи от 10 до 30 екземпляра. Считат се за едни от най-интелигентните маймуни.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Капуциновите са дребни маймуни, размерите им варират от 17 cm дължина на тялото и 120 грама тегло (Мармозетка джудже), до 56 cm дължина и тегло 4 кг (Качулат капуцин). Te са типични представители на Широконосите маймуни, носът им е широк и сплескан, а ноздрите са разположени странично.

Живеят изключително по дърветата, рядко слизат на земята и като цяло са всеядни - хранят се основно с плодове и насекоми. Активни са денем. Социални животни са - живеят на групи от 5 до 40 индивида.

Женските раждат по едно или две малки след 130 до 170 дневна бременност. [редактиране] Класификация

Доскоро Широконосите или маймуни на Новия свят се деляха на две семейства: Остроноктести (Callitrichidae) и Опашнохватателни маймуни (Cebidae), но в съвеременната класификация Остроноктестите се включват като подсемейство Callitrichinae в състава на Cebidae - което вече се нарича Капуцинови, а множество други се отделят в самостоятелни семейства Aotidae (нощни маймуни), Pitheciidae (сакита, уакарита и титита) и Atelidae (паякообразни маймуни, ревачи и вълнести маймуни). Обикновена мармозетка Мармозетка джудже Златоглави лъвски тамарини Императорски тамарин Едипов тамарин Катерича маймуна Саймири

   * Семейство Cebidae - Капуцинови
         o подсемейство Callitrichinae - Остроноктести маймуни
   За други значения на думата Капуцин вижте Капуцин (пояснение).

Манастир на Ордена на капуцините

Орденът на капуцините (на лат. Ordo Fratrum Minorum Capucinorum) е католически монашески орден, клон на Францисканския орден. Първоначално така наричали подигравателно тези монаси заради островърхите шапки (известни като капюшони), които те носели. Самият орден е основан през 1525 г. в Урбино, Италия. Утвърден е през 1528 г. от папа Климент VII. Облеклото на капуцините се състояло от кафяво расо с пришит към него капюшон, пристегнато в кръста с връв, завършваща в края с възел (символ на ненакърнимостта на монашеския обет) и сандали, носени на бос крак.

От 1573 г. капуцините стават популярни първоначално във Франция, по-късно от 1592 г. - в Германия и Швейцария, от 1606 г. - в Испания. В края на 18 в. почти изчезват, но от началото на 20 в. отново набират популярност в католическите страни. Според данни за 2005 г. тяхната численост е била 18 309 монаси.[1]. Някои капуцини живеят до 40 г. а някои изкарват и до 48 г.